Фрийлансингът е силна тенденция, но свързана с трудности, изтъкват Виане дьо Друа и Жан-Ив Отман в коментар за alternatives-economiques.fr…
Самонаетият труд е основната форма на предприемачество, като през 2022 г. тя обхваща във Франция 4,3 милиона души. Въпреки че има по-малък дял в сравнение с формите на наемен труд, тя непрекъснато се разраства, защото включва нови професии, особено дейности, определяни като бизнес услуги. Това е голямо предизвикателство за предприятията, които все по-често трябва да прибягват до нея, за да получат „талант“, т.е. да получат достъп до технически или експертни умения в различни области на познанието. В този случай говорим за „фрийлансъри“, т.е. квалифицирани независими лица, които предлагат интелектуални услуги само на професионални клиенти.
Броят на фрийлансърите непрекъснато се увеличава като той е нараснал със 71% между 2009 и 2019 г., в сравнение със само 8% за хората на наемния труд. Тази динамика засяга както по-младите поколения, така и висшите ръководители, които могат да намерят втори професионален живот. Сред основните причини за това да станеш фрийлансър са преди всичко удовлетворението на работното място и стремежът към самостоятелност и свобода. Сред запитаните фрийлансъри, 25% посочват икономически мотиви (искат да печелят повече, отколкото на постоянен договор), но за значително по-голяма част от тях (60% от запитаните) основният мотив е свободата сам да избираш работата и задачите, които да осъществяваш.
За самонаетите работници тази форма на „свободна практика“ носи със себе си набор от предизвикателства и трудности. Икономическата несигурност е присъща на техния статут. Това предизвикателство е различно за отделните фрийлансъри в зависимост от тяхната професия, опит, доходи, семейно положение (съпруг/а със стабилен доход), но никога не отсъства напълно. Също така, като „предприемачи“, за да поддържат дейността си, фрийлансърите се нуждаят от съвкупност от „ресурси“ както и от способността да могат да ги комбинират ефективно. Самият факт обаче, че са независими, т.е. сами, значително ще намали способността им да ги идентифицират и използват. И накрая, фрийлансърите са повече или по-малко лишени от „нормалното“ социално общуване, свързано с работата, и от психологическата или конкретна подкрепа, която може да бъде получена от принадлежността към добре изграден колектив.
Какъв е интересът от принадлежността към даден колектив за един фрийлансър?
Обединението с други самонаети работници може да се разглежда като решение на тези труднсти. От една страна, то създава икономически възможности: колективът, като асоциация на работници, които обединяват уменията си, създава възможност за предлагане на по-богат набор от услуги на компаниите, отколкото един фрийлансър. Следователно асоциацията изглежда като потенциално средство за ограничаване на икономическите рискове, свързани със статутата на самонает работник.
Мотивацията за създаване на асоциация обаче не е по своята същност финансова, напротив. Едно проучване от 2014 г. показва, че „желанието да избереш с кого да си сътрудничиш представлява отказ от работа на заплата“, като по този начин се противопоставят на големите компании, които налагат споразуменията и правилата за съвместна работа. Така, извън финансовото измерение, самонаетите работници систематично изпитват „нужда от асоциация“. В този случай те биха търсили преди всичко „ресурси от психологическо естество“, изправени пред самотата, вече посочена като основен проблем на статута на свободната практика.
Тези асоциации могат да приемат структурираните форми на класическия тип кооперации. Нивото на управление при тях е „силно“ и се основава на формална правна структура. В други случаи то може да бъде слабо и да не бъде юридически формализирано.
Практическите предизвикателства пред една асоциация на фрийлансъри
Съществуват обаче предизвикателства, които асоциациите на фрийлансърите трябва да преодолеят, за да се превърнат в стабилна форма на организация.
На първо място, самоопределението е важен елемент на един колектив или една общност. Но в кой момент един колектив престава да бъде само средство за сътрудничество или поне за еднократно действия за своите членове и се превръща в асоциация? Тук голямо е значението на изричните имена и лога като опора за чувството за принадлежност и дори тяхното афиширане като съставен елемент от съществуването на дадена общност или колектив. В случай че колективът впоследствие желае да надгради своето „фактическо“ съществуване като го облече в специална правна форма, могат да възникнат трудности: например структурирането под формата на кооперативно дружество за колективен интерес (SCIC) е поставило под напрежение голяма асоциация в сектора на дигиталните услуги, която преди това е била особено успешна. От друга страна липсата на стабилна правна форма ще постави под въпрос възможността за постигане на договорености с колектива като цяло.
Към това ще се добавят и проблемите на управлението. Могат да бъдат откроени три основни: раководството на организацията, разпределението на печалбите и управлението на конфликтите, по-специално санкционирането на членовете, които не сътрудничат. Споделянето на едни и същи ценности е от съществено значение за поддържане на прозрачно управление, но то не е достатъчно, за да защити колектива от вътрешни противоречия. Приемането на нови членове или желанието за развитие на асоциацията може да изостри тези противоречия. Тези проблеми на управлението в крайна сметка ще се усложнят от административни трудности, или поради недостатъчно правно структуриране на колектива, или поради обезценяване на задачите, необходими за правилното функциониране на колектива.
По този начин, независимата асоциация може да се превърне в реално средство за фрийлансърите. В нея те могат да намерят различни ресурси: психологически, свързани с идентичността, финансови, технически или за подобряване на знанията, както и защита от пазара. Фрийлансърите, които биха искали да се присъединят или да създадат асоциация, ще трябва да обърнат внимание на редица елементи: първо, предварително да бъдат добре обмислени въпросите, свързани с управлението, като същевременно се приеме, че те могат да бъдат преразглеждани допълнително. Необходимо е също така да се изяснят условията за приемане и обновяване на колектива, както и решаването на административните въпроси. Накрая, още от самото начало трябва да се разработят мехнизмите за разрешаване на конфликти.
