Сред страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) България се откроява като една от най-изложените на рискове, свързани с енергията. Страната съчетава висока енергийна интензивност на БВП – което означава, че се изисква значително повече енергия за генериране на икономически резултат – със силна зависимост от вносни енергийни източници.
Това е сред констатациите, представени по време на регионален уебинар на Coface, където експерти анализират как растящите цени на горивата и несигурността в доставките променят перспективите за ЦИЕ, увеличавайки инфлационния натиск, забавяйки растежа и създавайки нови рискове за бизнеса.
Освен всичко друго, България показва почти пълна зависимост от вноса на природен газ, което допълнително засилва чувствителността ѝ към външни прекъсвания на доставките и повишения на цените. В резултат на това всяко продължително повишение на цените на горивата вероятно ще има непропорционално силно въздействие върху бизнеса и домакинствата.
„За българските компании това се изразява в нарастващи оперативни разходи, свиване на маржовете и намалена конкурентоспособност, особено в енергоемките отрасли. Очаква се въздействието да се отрази и върху потребителските цени, което потенциално може да забави вътрешното търсене и икономическия растеж“, отбелязва Пламен Димитров, управител на Coface България.
По време на форума се подчертава, че въздействието на настоящата криза няма да се определея единствено от енергийната зависимост, а и от способността на всяка страна да реагира. Фискалното пространство, паричната гъвкавост и институционалната надеждност ще играят ключова роля за смекчаване на шока.
Макар страните от Централна и Източна Европа да са подобрили своята устойчивост през последните години, настоящата геополитическа обстановка показва, че рисковете, свързани с енергията, остават основна уязвимост. За бизнеса това подчертава важността на управлението на риска, контрола на разходите и стратегическото планиране в една все по-нестабилна глобална среда.
Представените анализи обръщат внимание и на това, че Европа навлиза в настоящия период на криза заради ситуацията в Иран с по-слаби газови резерви в сравнение с предишни години, което намалява способността ѝ да поема нови шокове в доставките. Тази комбинация създава среда с висок риск, в която дори ограничена геополитическа ескалация може да окаже значително влияние върху цените на горивата и наличността на енергия.
За икономиките на ЦИЕ каналът на предаване е ясен: по-високите енергийни разходи бързо се отразяват на инфлацията. Регионът вече показва ново ускорение на инфлацията, докато индустриалните индикатори сочат към отслабване на активността.
Това създава класическа среда на стагфлационен риск – растящи цени, съчетани със забавяне на растежа. Централните банки са изправени пред голяма дилема: затягането на паричната политика за контрол на инфлацията рискува да подтисне още повече растежа, докато облекчаването на политиката може да подхрани ценовия ръст.
