Коментарът на Петър Ганев е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
Първите две седмици от въвеждането на еврото отминаха и по-всичко личи, че новата валута постепенно започва да преобладава в паричното обращение. Въпреки някои опити да се нажежи обстановката, първите дни преминаха сравнително спокойно – с очаквано натоварване върху касиери в търговските обекти, но без значими системни проблеми. За отбелязване е и по-скоро адекватното поведение на основните институции и контролни органи, които са на терен и в медиите, но говорят спокойно и не се опитват изкуствено да трупат напрежение.
Силен контраст на всичко това, което наблюдавахме през тези две седмици беше първият работен ден на депутатите. За точно един ден работа народните представители вкараха повече несигурност в средата за живот и правене на бизнес не само от процеса на въвеждане на еврото, но и от опитите на световните лидери да объркат съвсем глобалния ред. Едно на ръка, че вече никой не знае как ще се гласува на изборите, но парламентът е на път да взриви и бизнес средата, като приеме абсурден закон да пълен контрол върху цените.
Законът „Антиспекула“ няма отношение към приемането на еврото и е пореден опит за слагане на ръка върху търговията на дребно. Текстовете са сравнително познати – предлагани в различна форма през последните 2-3 години, но тук са в някаква свръх форма, „на стероиди“. Списъкът със стоки е (потенциално) безкраен, а продължителността на мерките е (по желание) вечна – всичко по решение на Министерски съвет. Вече не просто се регулират надценките, а направо се диктуват максимални цени. Може да се връщат цени и към някакво ниво в миналото – да кажем към 14 юни 2013 г., когато си беше най-хубаво.
Казано накратко, този законопроект не трябва да бъде приеман нито в този си вид, нито в някаква преработена форма. Защото текстовете са комични и по същество суспендират пазарната икономика. Защото Законът за въвеждане на еврото така или иначе вече дава всички необходими инструменти за контрол, в т.ч. с промените в тази посока от лятото на 2025 г. И в крайна сметка, защото на пазара не се случва нищо извънредно по отношение на цените и инфлацията се забавя (видимо от последните данни на НСИ).
Драмата с държавния бюджет в края на миналата година ясно показва, че опитите на този парламент да работи са вредни. Естественият изход от ситуацията беше да се преустанови тази мъка и да се направи минимално необходимото – удължителен бюджет с няколко прости текста. Това беше най-доброто решение за публичните финанси в настоящата обществена и политическа реалност. Сега картината е сходна, като дори няма нужда от подобни аварийни текстове. Общото възприемане на идеята, че този парламент е изчерпан и не трябва да разбърква допълнително средата, е потенциално най-добрият ход срещу политическата спекула със страховете и доверието на хората.
