Публикуваме текст на д-р Цителман, в който се разрушават и уличават в цинизъм твърдения и послания и на настоящи български политически деятели…
Преди една година Карло Масала, известният германски професор по политика на сигурността и отбраната, завърши книгата си „Wenn Russland gewinnt“ („Ако Русия победи“). За съжаление, книгата, която е замислена като предупреждение, днес е по-актуална от всякога. В Германия тя достигна първо място в класацията за бестселъри.
Масала не рисува апокалиптична визия за Трета световна война, нито сценарий за мащабно руско нападение срещу Европа. Според него руска победа във войната в Украйна вече е налице, ако Русия успее да задържи териториите, които в момента окупира. В своя сценарий той приема, че един де факто наложен мир би позволил на Русия да запази 20 процента от територията на Украйна. Западът се самозалъгва, че анексията няма да бъде призната по международното право, докато в Русия се отварят бутилки шампанско и се празнува победа – такъв е сценарият.
Но дали всичко спира дотук? Много хора на Запад днес се утешават с мисълта, че една Русия, отслабена след войната в Украйна, едва ли би желала или била способна да търси следващо приключение и да нападне НАТО. Сценарият на Масала е различен: няколко години след края на войната в Украйна Русия напада малкия град Нарва в Естония, под претекст, че защитава живеещите там руснаци.
Атаката умишлено е поддържана толкова „малка“, че, от една страна, територия на НАТО е нарушена, а от друга – политици и общественото мнение в Съединените щати и Западна Европа си задават въпроса дали наистина си струва рискът от световна война заради един малък град с 57 000 жители.
Според сценария на Масала само източноевропейците осъзнават реалния риск, ако НАТО не реагира ефективно. Но Съединените щати и Западна Европа отстъпват. Въпреки всички словесни уверения, след края на войната в Украйна западноевропейците не успяват да осъществят необходимото укрепване на военните си способности. „Никъде не може да се обясни на населението, че трябва да се харчи още повече за отбрана и че затова трябва да се правят икономии в социалните разходи, пенсиите или грижите. Само в страните от Централна и Източна Европа, както и в балтийските държави, възприятието за заплахата остава трайно високо.“
Масала критикува западната политика на умиротворяване, която вече е имала – и продължава да има – толкова фатални последици във войната в Украйна. Най-ефективният инструмент на Русия е постоянното разпалване на страха от използване на ядрено оръжие. „Всяка доставка на военна помощ за Украйна се извършваше под сценария на страх от възможна ядрена ескалация, винаги идваше твърде късно с оглед на военната ситуация и винаги беше твърде недостатъчна, за да постави страната в положение успешно да се защитава срещу Русия. Поуката, която Русия извлича от този опит, е, че ядрените заплахи действат и възпират противниковата страна да предприема определени мерки.“
В противен случай успехът на Русия не може да бъде обяснен, защото икономически страната е много, много по-слаба от Европа, а и военните ѝ способности – както показва войната в Украйна – са значително по-слаби, отколкото се предполагаше преди началото на войната.
Но Русия разчита на слабостта на Запада – тя има свои апологети и съюзници сред политици от крайната десница и крайната левица, които съзнателно омаловажават опасността и умело апелират към страховете на хората с псевдопацифистки лозунги. Силата на Русия се крие в страха и слабостта на Запада – тази оценка на Масала за съжаление е изключително актуална.
В своя сценарий Масала кара френски президент от „Национален сбор“ да заяви: „Видя се как подстрекателите на войната не само почти разрушиха собствените си икономики, но и ненужно проточиха тази война – чийто краен изход можеше да бъде постигнат още година и половина по-рано – и по този начин лишиха хиляди, ако не и стотици хиляди украинци от шанса днес все още да са живи.“ Този цинизъм напомня на човек, който не идва на помощ на давещ се, активно настройва другите срещу помощта – а след като човекът се удави, тържествуващо и самодоволно заявява: „Виждате ли, аз го казах от самото начало – той щеше да се удави.“
Сценарият на Масала е плашещо реалистичен именно защото не представлява апокалиптичен сценарий за края на света, а просто екстраполира онова, което можем да наблюдаваме от началото на руската инвазия в Украйна преди дванадесет години.
