- Постановка
Включването на страната ни в еврозоната от началото на текущата година се съчетава с масирано суетене около прехода на цените на потребителските стоки от лева в евро. Само по себе си тази шумотевица е натоварена с елементи на показна оригиналност за нашата страна. Широко се рекламира активната дейност на, по своему, специализирани държавни институции, които сякаш скоропостижно откриха оправдание за благополучното си съществувание. Доминират оповестявани случаи на санкционирани „нарушители“, въпреки че остава неясно доколко съдът би могъл да уважи наложените наказания срещу „уличените“ злоумишленници.
Показателно е, че повсеместно доминират официално наричаните „неоправдани ценови промени“ (без никакъв опит за възприемане на конкретна дефиниция на използваното понятие) преди всичко и най-вече при хранителните стоки. Няма и мисъл защо именно търговците на хранителните стоки преобладават сред санкционираните т.нар. спекуланти. Не може да се открие и някакъв исторически преглед на борбата със т.нар. спекула. Вероятно защото би трябвало да се върнем около век назад, в страната на съветите – СССР, когато и където е върлувала борбата срещу спекулата и лозунгът „бий спекуланта“ е бил повсеместен. И когато, и където възниква терминът „голодомор“.
В настоящата бележка се прави опит за изясняване на логиката на ценовите промени, най-вече по линия на движещите елементи на ценовите изменения.
Използвана е информация от НСИ, по-специално за водещия показател „Индекс на потребителските цени“ и за неговите агрегирани елементи, както и от Eurostat.
- Специфика на ценовите изменения
- Относителни разходи за хранителни стоки и безалкохолни напитки
В съответствие със статистиката на Eurostat относителните разходи за хранителни стоки и безалкохолни напитки (ХСБН) на домакинствата в България са едни от най-високите в ЕС. През 2022 г. (последна актуална информация) те се оценяват на 20,8% от всичко разходи за потребителски стоки и услуги. По този показател България се нарежда на второ място в ЕС (след Румъния, с 25%), докато средно за ЕС той е значително по-нисък – 13,6%. Състоянието у нас е значително по-добре от съседните нам страни на Балканския полуостров (Албания, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Сърбия, Турция и Черна гора), при които същите относителни разходи се оценяват средно на 27,6%.
Статистиката на Eurostat показва, че относителните разходи за ХСБН у нас в последните петнадесетина години са сравними помежду си, макар че през годините се е забелязвало снижение от 20-процентната норма.
Относителният дял на разходите на домакинствата за ХСБН е косвен индикатор за степента на социално-икономическо развитие. С развитието на икономиката разходите за ХСБН постепенно отстъпват относително за сметка на другите видове разходи, свързани както с хармоничното развитие на личността, така и с повишаване на изискванията на населението за съпътстващи живота блага най-вече по отношение на услугите.
Икономическата логика предполага, че с повишаване на степента на реална конвергенция на страната ни към ядрото на ЕС ще се наблюдава и постепенно намаляване на дистанцията по дискутирания показател между България, от една страна, и ЕС като цяло, от друга, т.е. повишаване на степента на реална конвергенция. Дори и след включването на страната ни към ЕС въпросната дистанция е устойчива. Респективно различията в качеството на живот продължават да се съхраняват.
- Съотносителна ценова динамика
На Фигура 1 е представена динамиката на 12-месечната инфлация (12-месечен прираст на цените) за потребителските стоки като цяло и за ХСБН като основен елемент на потребителските стоки.
Различието в поведението на двете криви на Фигура 1 е показателно. Особено се открояват подчертано кризисните години 2007-2008 г. и 2022 г. През тези години цените на ХСБН са водещи за инфлацията. Открояват се също 2011 г. и 2020 г., макар че двигателите на изпреварващата инфлация на ХСБН за двата подпериода е различна. През 2020 г. епедемията Covid-19 наруши хармонията и създаде уникална кризисна ситуация както в света, така и у нас. През 2011 г. процесът е по-различен. След чувствителното извисяване на инфлацията през кризисните 2007-2008 г., свързана с ХСБН, последва относително успокояване през следващите две години, а отбелязаният висок прираст на цените на ХСБН през 2011 г. е следствие от дефлацията при същата група стоки през предходните две години.
Категоричният извод, който може да се направи от поведението на двете криви на Фигура 1 е, че при кризисни ситуации цените на ХСБН реагират непосредствено и чувствително и повличат повишаването на инфлацията като цяло. Те са двигателят на общия ценови прираст. След време цените на останалите стоки и услуги постепенно догонват изоставането си.
Заслужава да се отбележи, че цените на стоките и услугите в общественото хранене (ресторанти) корелират пряко с динамиката на цените на ХСБН. Нещо повече, при тях ценовата нормализация се постига по-трудно.
- Аналитична оценка
През 1995 г. американският икономист Р.Лукас печели Нобелова награда за икономически науки. Той революционизира анализа на икономическата политика чрез разработване на хипотезата за „рационалните очаквания“, която постулира, че хората вземат решения въз основа на минал опит и бъдещи очаквания. Според Р.Лукас хората са рационални – въз основа на наличната информация те формират очаквания за бъдещи цени и количества и въз основа на тези очаквания действат, за да увеличат максимално очакваната си полезност. Населението като цяло оценява по своему конкретната икономическа ситуация и ако очаква устойчива инфлация, то коригира своевременно решенията си относно ценообразуване, заетост и търсене на работа с всички произтичащи от това последствия.
Уверенията на макроикономическите органи за ценова устойчивост нямат ефект тогава, когато рационалните очаквания и преценки на производителите не съответстват на официално лансирани предвиждания. Най-уязвими са производителите на стоки, които изискват и предполагат полагането на труд в минало време, при действащи в миналото различни обстоятелства. Такива са производителите на селскостопански продукти. Те полагат труд и правят разходи в минал период и могат да се сблъскат със ситуация, при която текущата размяна на произведената стока обезценява post factum положения вече труд и направените в миналото реални разходи. Не е такава ситуацията, например, при услугите, където настоящите приходи съответстват на настоящо положен труд и текущо правени разходи.
Описаната логика обяснява защо при кризисни шокови условия (каквито може да се приеме, че са налице и с включването на страната ни към еврозоната от началото на текущата година) непосредственият ценови натиск при хранителните стоки е най-видим и чувствителен.
- Заключение
Текущата реалност поставя възлов въпрос: Кое е меродавно: (1) Официално лансираната постановка, или (2) Рационалните очаквания на населението?
Ангажираният отговор на този въпрос би следвало да въздейства върху действащите принципи за макроикономическо управление.
Що се касае до конкретната ситуация – макроикономическото управление към началото на текущата година няма полезен ход. Обективният процес е стартиран и няма връщане назад. Това е и в съответствие с позицията на Р.Лукас за своеобразна неутралност на макроикономическата политика при доминиране на пазарните взаимодействия.
De facto това, което макроикономическото управление би могло да направи към настоящия момент, е да следи пряко развитието на процесите, да бъде готов за посрещане на възникващо социално-икономическо напрежение и да предвижда своевременно компенсации за най-засегнатата част от населението.
