Публикуваме втората част от анализа на Жил Моек за legrandcontinent.eu, в който се очертават четири възможни сценария за САЩ и „Тръмпономиката“ през 2026 г…
- Трети сценарий: победоносен Китай
Може да се разгледа и хипотеза, при която ролите се разменят и Китай взема надмощие в световната конкуренция.
Първият резултат при един такъв сценарий би се състоял в това да се блокират механизмите на американската индустриална революция чрез ограничаване на достъпа до преработени редкоземни елементи. Съединените щати биха могли сравнително бързо да намерят алтернативи на редкоземните елементи, но създаването и развитието на мощности за тяхната преработка ще изисква време.
В такъв случай Пекин би поддържал натиска дори, ако Вашингтон предложи търговски отстъпки. Редкоземните елементи не биха били предмет на преговори за постигане на компромис със Съединените щати — достъп до усъвършенствани полупроводници или намаляване на митата — а биха били използвани, за да се спре възраждането на американската индустрия, дори с цената на повишаване на митническите тарифи като ответна мярка, на която Китай би се изложил в краткосрочен план.
Пекин би могъл да прецени, че предимството е на негова страна в средносрочен план, тъй като неговото ръководство не е подчинено на американския избирателен цикъл.
Освен това Китай би могъл да смекчи въздействието на продължаващата търговска война, като използва вътрешната си дефлация и доминиращото си положение в глобалното предлагане на промишлени стоки. Ако подобна война се изостри, обезценяването на долара спрямо много други валути би засилило китайската конкурентоспособност извън американския пазар като се има предвид, че юанът де факто е обвързан с долара.
Със сдържането на американскоя възход Китай би продължил да догонва, а впоследствие и да изпреварва Съединените щати в технологичната област чрез масираната държавна подкрепа за стратегическите сектори — изкуствен интелект, полупроводници и зелени технологии.
В този случай „свързващите държави“ биха застанали на страната на Китай, а Пекин би засилил влиянието си в Африка и Латинска Америка, като по този начин защити своите доставни вериги.
Преодоляване на американското ембарго
За да успее Пекин, трябва да бъдат изпълнени няколко ключови условия. Преди всичко Китай би трябвало да се справи с ембаргото върху трансфера на американски технологии.
В началото на 2025 г. появата на „DeepSeek“ предизвика известни съмнения в Съединените щати относно правилността на направения технологичен избор, но след това те до голяма степен се разсеяха. В публикуван наскоро документ на Министерството на търговията на САЩ се прави заключението, че „моделите за изкуствен интелект на DeepSeek изостават от американските по отношение на производителност, цена, сигурност и внедряване“.
Разбира се, може да се приеме, че Министерството на търговията не е безпристрастно. Възможно е това, което китайските решения губят като производителност, да бъде компенсирано от по-лесното им внедряване, включително съвместимостта с по-малко усъвършенствани чипове, и от по-голямата им поливалентност.
Въпреки тези уговорки, ембаргото представлява опасност за Пекин. Дори ако китайските модели за изкуствен интелект са или станат обективно по-добри, въпросът за сигурността на данните ще остане пречка за тяхното възприемане в ключови области, особено в Европа.
В областта на зелените технологии китайското предимство е по-ясно изразено, но успехът му очевидно зависи от продължаването на декарбонизацията в света и от готовността да се приемат китайски решения, вместо да се разработват местни конкурентни продукти.
Китайската стратегия крие и други рискове. Поддържането на свръхмощности като метод за постигане на технологично и търговско господство вероятно ще бъде съпроводено от устойчива дефлация.
Както подчертахме в основния ни сценарий, подобна дефлация има макроикономическа цена, тъй като увеличава реалната стойност на натрупания дълг. Това би удължило кризата с недвижимите имоти, тъй като влошава финансовото състояние на местните власти, които дълго време разчитаха на продажбата на терени за значителна част от приходите си и които формират по-голямата част от публичните разходи в Китай.
С течение на времето тази ситуация би могла да доведе до нестабилност в социалната сфера. Макар че Китай не е подчинен на избирателен цикъл по американски, неговото ръководство не може безкрайно да пренебрегва подобни напрежения.
Сценарият на китайска победа би имал тежки последици за Европа. При слабо американско търсене и висок обменен курс на еврото, китайската конкуренция би подкопала европейската производствена база.
За Европа и Съединените щати – ескалация или компромис
При победа на Пекин, ЕС е изправен пред две възможности за реагиране.
В единия случай Европа би възприела политика на протекционизъм, като същевременно увеличи публичните инвестиции, за да възстанови вътрешното търсене. Европейската централна банка би била подложена на силен натиск да приеме експанзивна парична политика с цел стимулиране на търсенето и ограничаване на поскъпването на валутата. Алтернативно, Европа би могла да избере компромис, като например да отвори пазарите си в замяна на китайски инвестиции, подкрепящи местната заетост.
В действителност съществува вероятност държавите членки да се разделят между тези две възможности, което би увеличило риска от политическа парализа на ЕС.
Съединените щати от своя страна биха били изправени пред екзистенциален избор.
За да избегне да попадне в „капана на Тукидид“,13 Вашингтон би могъл да инициира стратегическа ескалация или, напротив, да признае относителното си изоставане. При втората хипотеза, като се има предвид, че подобно признание е било правено и в миналото, например от Европа, нова американска администрация би могла да потърси сближаване с Пекин.
Изборът между тези две възможности би зависел от това кого избирателите в Съединените щати биха обвинили за изхода от тази надпревара – американските ръководители или Китай.
- Четвърти сценарий: Европа се пробужда
Не е необходимо дълго да се разсъждава за начин, по който ЕС би могъл да се пробуди. Ясен план вече съществува: докладът „Драги“.
Европа може да увеличи своя потенциал за растеж, като опрости регулаторните си рамки, което не означава пълна дерегулация, и мобилизира огромните си вътрешни спестявания за финансиране на стратегически инвестиции.
При подобно развитие на обстоятелствата ЕС най-сетне би излязъл от стагнацията, би ускорил растежа и би задълбочил политическото си единство, включително в областта на отбраната. В продължение на плана за възстановяване NextGenerationEU държавите членки биха приели нова вълна от общи инвестиции, съсредоточени върху зелената енергия14, технологиите и отбраната.
Позициите по бюджета в Германия вече решително наклониха везните в полза на публичните разходи. Те могат да бъдат последвани на „федерално“ равнище, което би позволило на държавите с по-малки фискални възможности да получат достъп до допълнително финансиране.15 В такава среда би било полезно ЕЦБ, отчитайки низходящите рискове пред инфлацията, да възприеме гъвкав и стимулиращ подход, изхождайки от принципа, че по-високите инвестиции днес увеличават потенциалния растеж утре.
Резултатът би бил благоприятен кръг: чуждестранните капитали биха се насочили към Европа, привлечени от стабилността, предвидимостта и по-добрите перспективи за растеж. Традиционните политически сили биха се укрепили, маргинализирайки популистите и улеснявайки провеждането на структурни реформи.
С течение на времето Европа би могла да стане не само икономически блок, но и истинско „сигурно убежище“ в един турбулентен свят.
Условията за успех обаче поставят големи изисквания за страните членки.
Например Франция трябва да постигне политическа стабилизация — цел, която на този етап изглежда особено трудна; също така германското обществено мнение все още се адаптира към необичайната национална бюджетна политика.
Освен това европейската институционална рамка, макар да благоприятства предвидимостта и да се основава на устойчиви процеси, е слабо пригодена за вземането на бързи решения. Наистина, сравнително малка коалиция от държави членки може да блокира ключови решения.
И накрая, икономическото възстановяване не е достатъчно, за да се неутрализира популизма, който се подхранва и от културни и идентичностни въпроси. Провалът на американския популистки експеримент не води автоматично до подкрепа за ортодоксалната политика в Европа.
И все пак има основания за надежда.
Проучванията показват, че общественото мнение в Европа е значително по-благосклонно към европейските институции, отколкото след кризата на държавния дълг от 2010–2012 г.16 Макар този мотив да е по-малко „благороден“ от други, страхът може да бъде мощен двигател, а Европа в момента е силно обезпокоена. Така например войната в Украйна доведе до решения, които преди няколко години биха изглеждали немислими.17 Опасенията от икономически упадък под едновременния натиск на Съединените щати и Китай също биха могли да се окажат друг катализиращ фактор.
Ако нашият централен сценарий предлага стабилност без импулс, сценарият на победа на икономическия модел на Тръмп отприщва растежа, но създава дисбаланси. По същия начин китайската победа променя съотношението на силите в света за сметка на западното единство.
За разлика от тези три случая, пробуждането на Европа би било от полза за всички, подобрявайки световните икономически перспективи, без да предизвиква стратегически нестабилности.
Подобен сценарий може би е най-амбициозният. Но той предполага най-голямо сътрудничество в сравнение с всички останали.
13.Термин, въведен от американския политолог Греъм Алисън. „Капанът на Тукидид“ обозначава ситуация, при която утвърдена свръхсила, чувстваща се изпреварвана от съперник, реагира враждебно отвъд икономическата сфера – например чрез опит да контролира „тесните места“ (критичните точки) във веригите за доставки.
14.В случая на Европа развитието на възобновяемите енергийни източници не е само безкористен принос към световната борба срещу климатичните промени, но също и въпрос на суверенитет. Всяка година ЕС изразходва около 2% от своя БВП за внос, свързан с енергийните му потребности.
15.В рамките на съществуващия механизъм подобен подход вече се е доказал като ефективен в Италия.
16.Дори по времето на финансовата криза европейците бяха успели да постигнат неочаквана гъвкавост от една институционална рамка, смятана при това за много твърда.
17.Като пример може да се посочи Германия, която отново обмисля въвеждането на задължителна военна служба, макар политическият процес да е труден, както и Франция, която обмисля разширяването на своя ядрен чадър над останалата част от Европа.
