По данни на Европейската комисия от 2031 до 2040 г. инвестиционните нужди в енергийния сектор на стария континент се оценяват на 690 млрд. евро годишно. Това означава, че енергийната политика е и икономическа политика, коментира енергийният служебен министър Трайчо Трайков по време на дискусия, посветена на нисковъглеродната индустрия като двигател на растежа и конкурентоспособността на българската икономика, организирана от Центъра за изследване на демокрацията.
В този процес, изтъква Трайков, ключов е въпросът за състоянието и трансформацията на българската индустрия, която остава силно енергоемка и въглеродно интензивна. Българските предприятия са поставени под натиск между растящите въглеродни разходи в Европа и конкуренцията от пазари с по-ниски енергийни цени и по-бърза технологична трансформация. А в настоящия контекст с войната в Иран и затварянето на Ормузкия проток финансовият натиск се засилва още повече.
„Високите и непредвидими цени на електроенергията ограничават стимулите за електрификация и задържат прехода към по-чисти производствени процеси“, отбелязва още министърът, като по думите му резултатът е, че индустрията остава зависима от изкопаеми горива именно в момент, когато пазарите и европейските политики се насочват към нисковъглеродни решения.
Решението изисква ускорена и целенасочена индустриална трансформация. Електрификацията трябва да се превърне в основен двигател на промяната, подкрепена от достъпна и предвидима нисковъглеродна електроенергия. „Паралелно с това са необходими инвестиции в енергийна ефективност и внедряване на вече налични технологични решения. За най-трудните процеси ще са необходими допълнителни инструменти – водород, алтернативни горива и технологии за улавяне на въглерод“, убеден е Трайков. Той смята обаче, че за България това е възможност: „Страната ни има стратегическо местоположение, добре развита инфраструктура и потенциал да се утвърди като ключов енергиен център в региона“.
Той подчертава, че ядрената енергия остава гръбнакът на нашата енергийна система, като изтъква, че изграждането на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ е най-мащабният проект в сектора за следващите десетилетия.
Инвестициите в мрежи, съхранение и балансиращи мощности допълват визията за устойчив, стабилен и конкурентен енергиен отрасъл – „днес инвестиционните намерения надхвърлят 30 GWh системи за съхранение, а само по ПВУ подкрепяме проекти за над 10 GWh чрез програмата RESTORE“, коментира Трайчо Трайков.
Той извежда и помпено-акумулиращите водноелектрически централи като ключова технология с водещо значение за гъвкавостта на системата: „България вече работи по структуриран национален портфейл от ПАВЕЦ проекти с потенциал за около 4,5 гигавата нова инсталирана мощност и над 70 гигаватчаса капацитет за съхранение. Това е стратегически ресурс не само за страната ни, но и за регионалната и европейската енергийна система.“
