- Постановка
В световната практика са известни и приети периодичните оценки на специализираната международна организация Transperancy International за равнището на корупция в отделни страни по целия свят. Оценката е означавана като Corrution Perceptions Index (CPI, наричана по-долу „Корупционен индекс“) и е в границите 0 ÷ 100. Долната граница (0) съответства на изцяло корумпирано управление, а горната граница (100) – на напълно некорумпирано управление.
Transperancy International публикува своите оценки за равнището на корупция, възприемано от населението, за 2025 г. Формира се възможност за попълване на времевия ред и извличане на осъвременени динамични оценки.
Вече почти традиционно проследявам оценки за страните, с които България би трябвало да бъде сравнима и съпоставима (например тук и тук). Това са тези страни от Централна и Източна Европа, които преди 90-те години на миналия век бяха членове на СИВ, а по-късно се присъединиха към ЕС. Те са 9 на брой: България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия.
Използваната по-долу информация е от Transperancy International и от Eurostat.
- Корупционна динамика
На Фигура 1 е представено изменението на корупционния индекс за оценяваните 9 страни за последните 14 години. Периодът изключва 2007-2008 г. на разтърстваща световна финансова криза, както и следващите няколко години на възстановяване и нормализиране.
През разглеждания период се отчита колеблива динамика на корупционния показател за деветте страни, макар че цялостната вариация през разглежданите години не е особено значима. Влошаване на ситуацията се наблюдава в три страни – в България, в Полша и най-вече (особено чувствително) в Унгария. Видимо управлението на Виктор Орбан през целия период допринася съществено за влошаването на корупционната среда в Унгария. При останалите шест страни се фиксира подобрение, което е най-чувствително за страните, които са се включили междувременно в еврозоната. Не е редно да се мисли, че посоченото подобрение за тези страни е постигнато автоматично.
България продължава вече едва ли не традиционно да заема твърдо опашкарската позиция в корупционната наредба за целия ЕС. Отчита се дори влошаване на корупционната среда у нас през 2025 г. спрямо началната 2012 г. Видимо спецификата на макроикономическото управление през всичките тези години у нас не съдейства за свиване и ограничаване на корупционните практики.
Корупцията има многостранни нежелани ефекти върху социално-икономическия живот. Това, което се откроява най-ярко, е корелацията със степента на икономически просперитет. На Фигура 2 е представена съотносителна картина на усреднената корупционна оценка за периода 2020-2025 г., от една страна, и на усреднената оценка на БВП на човек от населението за същия период, от друга. Въз основа на нея може да се оцени, че ако корупционната среда у нас се подобри с десетина процентни пункта, то може да се очаква, че БВП на човек от населението ще нарастне паралелно с близо една четвърт.
- Теоретични обобщения
В икономическата теория има специално обособен клон, наречен „Институционална икономика“. Тя анализира въздействието на формалните правила (закони, конституции) и неформалните норми (обичаи, традиции) върху формирането на икономическото поведение, резултатите и вземането на решения. Институционалната икономика излиза отвъд традиционните, саморегулиращи се пазарни модели, набляга на транзакционните разходи, правата на собственост и институционалните промени и твърди, че икономическата дейност е вградена в социалните договорености.
Съществен елемент при оценката на въздействието на институционалните фактори е концепцията за транзакционните разходи. Това са разходи, които се правят при покупка или продажба на активи, участие на пазар, включително заплащане на брокерски комисионни, спредове между покупка и продажба и данъци. Те могат да бъдат също нерегламентирани такси при създавани формални ограничения, намаляват нетната възвръщаемост на инвестициите и общия капитал, както и подтискат икономическата ефективност.
Икономическите агенти се стремят да контролират институциите, тъй като извличат специфични ползи от тях. Безогледното преследване на лични интереси води до създаването на институции, които затрудняват ефективното функциониране на икономическите субекти и населението и обслужват интересите на определени групи.
Институционалното въздействие е детайлно изучено и изучавано, а тяхната важност се потвърждава от присъдени целеви Нобелови награди по икономика. Наличието и величината на транзакционните разходи изкривява оптималното разпределение на изходните налични ресурси.
Съществуването на корупцията е следствие от неефективното функциониращи институции. Те възбуждат транзакциони разходи, които органичават и спъват социално-икономическия просперитет.
- Заключение
Показателно е, че в рамките на последните десетина и повече години равнището на корупция у нас остава достатъчно устойчиво, макар и с леки вариации. Независимо от лансираните официални позиции на различните политически сили, достигането и завладяването на властови позиции променя намеренията, макар и при съхранена риторика.
Ситуацията следва да е ясна за населението на страната, доколкото то овластява едни или други политически сили. Именно населението в своята цялост следва да изисква, да следи и да настоява за приемливо намаляване на широко разпространените корупционни практики. Редно е управляващите партии или коалиции да се ангажират с конкретно подобрение на корупционния индекс в конкретен времеви период, който да се съпровожда с отчет и обяснение на постигнатите реалности. Подобряването на ситуацията няма и не може да стане автоматично, следва да е налице неотменим императив и твърди механизми на обществен контрол.
