България навлиза в период на траен структурен дисбаланс във фискалната позиция. Това показва проучване на Пламен Ненов за Съвета за икономически анализи.
В него се изтъква, че приходите като дял от БВП са достигнали плато поради ограничените възможности за разширяване на данъчната основа. Същевременно разходите за пенсии и заплати в обществения сектор нарастват устойчиво. Тази тенденция не е временна, а е резултат от дългосрочни фактори като застаряването на населението, както и конвергенцията на доходите към средните за ЕС нива, която увеличава разходите за труд при предоставянето на публични услуги като образование и здравеопазване.
Относно разходите, авторът откроява плавното, но стабилно увеличение в два основни компонента – социални плащания (основно пенсии) и компенсация на наетите в обществения сектор. Тези тенденции всъщност се дължат на същите фактори, както и натискът върху приходите – застаряването на населението и конвергенцията на икономиката на страната. Защо застаряването на населението увеличава държавните разходи, не се нуждае от особено обяснение.
Ненов се спира по-обстойна на причината, поради която конвергенцията на доходите и поизводителността на икономиката увеличава разходите за труд и напряга държавните разходи като дял от БВП. Когато една икономика увеличава своята производителност, това увеличава благосъстоянието на домакинствата, което естествено увеличава търсенето на услуги от тях, включително публични услуги като образование, здравеопазване, обществен ред и безопастност и др. Тъй като производителността в сектора на услугите винаги расте с по-ниски темпове, увеличеното търсене на услуги води до увеличаване на разходите за труд в тези сектори, посочва авторът.
Коригирането на този структурен дисбаланс е необходимо, за да се предотвратят бъдещи неблагоприятни процеси на неконтролируема фискална консолидация, които биха могли да нанесат трайни вреди както на икономическото развитие на страната, така и на най-уязвимите групи в обществото. Характерът на факторите, пораждащи структурния дисбаланс, предполага използването на комбинация от 4 основни инструмента за адресирането му:
- Реформа на данъчно-осигурителната система, включително промени в данъчни ставки и хармонизация с други страни от ЕС, допълнени от засилени мерки за спазване на данъчното законодателство.
- Реформи в размера на социалните трансфери, включително промени в нивото на заместване на дохода от публичните пенсии и пенсионната възраст.
- Реформа в обхвата на предоставяните публични услуги, като образование, здравеопазване и обществен ред.
- Контролирано използване на допълнителен държавен дълг, насочено към смекчаване на ефектите от икономически сътресения, както и към финансиране на публични инвестиции.
Според автора крайната цел на тези реформи ще бъде решаването на дългосрочния проблем откъде да се осигурят приходи за трансферите, услугите и инвестициите, които обществото иска държавата да извършва. Анализът подчертава необходимостта от открит обществен дебат, който да осигури устойчиво и политически легитимно решение на тези дългосрочни фискални предизвикателства.
