Западните съюзници, които се опитват да договорят начин за защита на Ормузкия проток за доставки на енергия, са изправени пред суровата реалност: подобно усилие в Червено море, започнало години по-рано, струва милиарди долари и в крайна сметка се провали срещу хусите в Йемен, изтъква коментар на Ройтерс.
Скъпоценният опит в Червено море – четири потопени кораба, изразходвани оръжия за над 1 милиард долара и маршрут, който корабоплавателната индустрия все още до голяма степен избягва – надвисва над по-сложния Ормузки проток, корабна артерия, използвана от приблизително една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ и сега блокирана от Иран, който е по-страшен противник от хусите.
Заплахите на Иран за пролива и атаките му срещу енергийната инфраструктура в близките страни от Персийския залив доведоха до рязко покачване на цените на петрола, което е най-тежкото прекъсване на доставките на петрол и газ в историята. Ако протокът не бъде отворен отново, недостигът ще стане по-остър, заплашвайки с по-високи цени на енергия, храни и множество други продукти по целия свят.
„Няма заместител на Ормузкия проток“, заяви главният изпълнителен директор на Kuwait Petroleum шейх Наваф Сауд Ал-Сабах в напрегната видеовръзка, излъчена по време на енергийната конференция CERAWeek в Хюстън. „Това е проливът на света, съгласно международното право и практическата реалност“, посочва той.
Членовете на Съвета за сигурност на ООН преговаряха за резолюции за защита на пролива, като някои държави, като Бахрейн, заеха категорична позиция, която би разрешила използването на „всички необходими средства“ за защита на пролива – което може да означава употреба на сила.
Ройтерс интервюира 19 експерти по сигурност и морско дело, които описаха безбройните предизвикателства, пред които са изправени САЩ и техните съюзници при защитата на пролива. Иран разполага с много по-модерни военни сили от хусите, арсенал от евтини дронове, плаващи мини и ракети, както и лесен достъп от стръмния си планински бряг до тесния воден път.
„Защитата на конвойните операции в Ормузкия проток е значително по-голямо предизвикателство, отколкото в Червено море“, посочва пенсионираният контраадмирал Марк Монтгомъри, който през 1988 г. е участвал в ескорта на американски танкери през Ормузкия проток по време на ирано-иракската война.
Това е голямо безпокойство за президента на САЩ Доналд Тръмп, тъй като той се стреми да оправдае войната с Иран преди междинните избори през ноември пред изтощените от инфлацията американски избиратели, които сега са изправени пред бензин от близо 4 долара за галон. Не се очаква скокът в цените на енергията да се обърне напълно, докато водният път не бъде отворен, казват анализатори.
Тръмп не е заявил никакво участие на САЩ, като първо обяви, че ВМС на САЩ ще ескортират кораби, когато е необходимо, а наскоро поиска други държави да водят усилията.
В същото време Иран обмисля предложение за налагане на такси на кораби, които искат да използват пролива, заяви ирански високопоставен чиновник пред държавните медии миналата седмица.
Американската мисия за защита на корабоплаването в Червено море от хусите стартира през декември 2023 г., като европейски държави се присъединиха със собствена операция няколко месеца по-късно. Съюзниците свалиха стотици дронове и ракети, но хусите все пак потопиха четири кораба между 2024 и 2025 г. Товарополучателите сега до голяма степен избягват прохода, някога дом на 12% от световната търговия, избирайки много по-дълго пътуване около Африканския рог. „Това беше тактическа и оперативна победа и стратегическо равенство, ако не и стратегическо поражение“, посочва Джошуа Талис, военноморски анализатор в изследователската фирма CNA.
Опасната зона около Ормузкия проток е до пет пъти по-голяма от зоната за атака на хусите около пролива Баб ел-Мандеб, който се влива в Червено море. За разлика от хусите, Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) на Иран е професионална армия със собствени оръжейни фабрики и достъп до финансиране.
Осигуряването на ескорт за пролива би изисквало до дузина големи военни кораби като разрушители, подкрепени от самолети, дронове и хеликоптери, за да се отчетат ограниченията, създадени от липсата на пространство за маневриране, отбелязват някои военни експерти. Въздушното прикритие би било от решаващо значение за защита от летящи дронове, както и от натоварени с експлозиви пилотирани или безпилотни плавателни съдове, които лесно могат да се слеят с морския трафик.
„Разрушителят може да прехваща ракети, но не може едновременно да претърсва мини, да противодейства на рояци дронове и лодки и да управлява смущенията в GPS“, обръщат внимание анализатори на SSY.
Анализатори смятат, че иранските бойци от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) имат скрити ракетни и дронови арсенали в сгради и пещери по стотиците километри стръмна и планинска брегова линия. На някои места брегът е толкова близо до корабите, че дронове могат да нападнат плавателен съд само за пет до десет минути, посочват експерти.
„Има балистични ракети, дронове, плаващи мини и дори да успеете да унищожите тези три капацитета, има самоубийствени операции“, заявява пред Ройтерс Адел Бакаван, директор на Европейския институт за изследвания на Близкия изток и Северна Африка.
Морските мини и тежко въоръжените мини-подводници са заплаха, с която САЩ не са се сблъсквали в Червено море, казва Том Шарп, пенсиониран командир на Кралския флот. По думите му залозите за справяне с тези заплахи са огромни. „Ако (американците) загубят разрушител, това променя сметката на всичко. Това са 300 души“, отбеязва Шарп, визирайки потенциалната загуба на американски моряци.
Няма ясни доказателства, че Иран е минирал пролива, заяви по-рано този месец министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет, след съобщения, че Иран е разположил около дузина мини във водния път.
Комбинация от разминиране, военен ескорт и въздушни патрули би трябвало в крайна сметка да възстанови движението през пролива, посочва от своя страна Брайън Кларк, експерт по автономна война в Института Хъдсън.
По думите му обаче, може да се наложи това да се прави с месеци, преди окончателно да бъде ерозирана заплахата от Корпуса на гвардейците на ислямската революция.
