Българската народна банка е изготвила базисен и два неблагоприятни сценария за оценка на възможното въздействие върху инфлацията в България като потенциални ефекти от конфликта в Близкия изток.
Изтъква се, че случващото се представлява източник на повишена несигурност по отношение на динамиката на международните цени на енергийните суровини и съответно на перспективата пред инфлацията в еврозоната и България.
Сред основните акценти в проучването
- На заседанието си на 18–19 март 2026 г. Управителният съвет на ЕЦБ запази без промяна основните лихвени проценти.
- Конфликтът в Близкия изток се оценява като фактор, който може да засили инфлационния натиск в краткосрочен план, основно чрез международните цени на енергийните суровини.
- При реализиране на някой от неблагоприятните сценарии инфлацията в България би била по-висока спрямо тази в базисната прогноза в периода 2026–2028 г.
Относно паричната политика и въз основа на наличната информация и текущите макроикономически оценки Управителният съвет на ЕЦБ единодушно е решил да запази без промяна основните лихвени проценти и потвърди ангажимента си за стабилизиране на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план.
В рамките на дискусията е подчертано, че военният конфликт в Близкия изток ще окаже съществено въздействие върху инфлацията в краткосрочен план, главно чрез повишение на енергийните цени. Средносрочните ефекти ще зависят от интензивността и продължителността на конфликта, както и от степента и скоростта на пренасяне на тези шокове към потребителските цени и икономическата активност.
БНБ извършва и оценка на потенциалните ефекти върху инфлацията в България, произтичащи от повишението на международните цени на енергийните суровини.
В съответствие с приложения от ЕЦБ аналитичен подход е изготвен базисен макроикономически сценарий за развитието на българската икономика, основан на допускания за развитието на глобалната икономическа среда и цените на суровините към 11 март 2026 г.
Според базисния сценарий средногодишната инфлация в България се очаква да се ускори до 3.7% през 2026 г., (припомняме, за март годишната инфлация у нас е 2.1%) след което да се забави до 3.2% през 2027 г. и 2028 г. Забавянето на инфлацията отразява както ефекта на високата база при енергийните цени през 2026 г., така и предвиденото въвеждане на Европейската схема за търговия с емисии 2 (ETS2) през 2028 г.
С оглед на повишената несигурност базисният сценарий е допълнен с два неблагоприятни сценария, които илюстрират възможните макроикономически ефекти при различна интензивност и продължителност на шокове върху предлагането и цените на енергийните суровини.
При реализиране на неблагоприятния сценарий средногодишната инфлация би била по-висока спрямо тази в базисния сценарий с 0.7 процентни пункта през 2026 г., с 1.4 процентни пункта през 2027 г. и с 0.6 процентни пункта през 2028 г.
При реализиране на силно неблагоприятния сценарий средногодишната инфлация би надвишила тази в базисния сценарий с 1.2 процентни пункта през 2026 г., с 3.4 процентни пункта през 2027 г. и с 2.3 процентни пункта през 2028 г. По-високата инфлация в този сценарий отразява по-силното проявление на косвените и вторични ефекти върху компонентите на потребителските цени.
От БНБ отбелязват, че симулациите за неблагоприятните сценарии имат илюстративен характер. Те не отчитат потенциални мерки на фискалната и паричната политика и имат за цел да представят основните икономически механизми, чрез които външни ценови шокове биха се пренесли към българската икономика.
