Като призова за външна политика на Европа, по-силно водена от интересите, Урсула фон дер Лайен отвори стратегически дебат: как Европейският съюз може да мобилизира своите икономически, индустриални и нормативни инструменти, за да защитава интересите си в международните отношения на сила, отбелязва статия на latribune.fr…
През март, по време на годишната конференция на посланиците на Европейския съюз, председателката на Комисията, Урсула фон дер Лайен, призова за „по-реалистична и водена от интересите“ европейска външна политика. Комисията се обявява за външна политика, която в по-голяма степен включва параметрите на икономическата сигурност, стратегическите партньорства и индустриалната устойчивост, включително чрез засилване на сътрудничеството с партньори като Индия, Канада или Австралия, както и чрез подобряване на сигурността на европейските доставни вериги.
Скорошните данни за съотношението на силите в международните отношения позволяват да се изяснят предизвикателствата. Според индекса за глобално присъствие на Real Instituto Elcano, който измерва международната тежест на държавите по икономически, военни и „мека сила“ (soft power)1 показатели, Европейският съюз днес е един от основните центрове в международните отношения, наред със САЩ и Китай. През 2024 г. неговият общ индекс достигна около 3462 пункта, малко над този на Съединените щати.
Тази значителна тежест обаче се основава на специфична структура. Икономическите показатели доминират силно в европейското международно влияние (2250 пункта срещу 1674 за САЩ), докато военните остават значително по-ограничени (365 пункта срещу 872). Близо две трети от международното влияние на ЕС се основават на икономическите показатели. Европа разполага и със специфичен инструмент за влияние чрез своя нормативен капацитет — често наричан „ефектът Брюксел“, който ѝ позволява да разпространява своите регулаторни стандарти в световен мащаб. Разликата обаче е в способността на САЩ да контролират по-голям брой от стратегическите възли („chokepoints“) на световната система — финансови инфраструктури, критични технологии или цифрови мрежи — които позволяват да се управляват потоците, от които зависи световната икономическа система.
В този смисъл стратегическият въпрос не е да се премахнат взаимозависимостите, а да се установи нов баланс във взаимоотношенията. Способността да се заемат или контролират определени „chokepoints“ се превръща в ключов лост за намаляване на уязвимостите и за възстановяване на баланса на силите. Според Международния валутен фонд и Банката за международни разплащания, САЩ разполагат с основния лост благодарение на централното място, което заемат в световната финансова система. На долара се падат близо 58% от световните валутни резерви и с него се извършват около 88% от международните валутни транзакции. От своя страна Китай упражнява нарастващо влияние в някои критични вериги за доставки. Според Международна агенция по енергетика той осигурява близо 60% от световното рафиниране на литий и над 80% от преработването на редкоземните елементи. Позициите, които осигуряват контрола не са многобройни. Редица анализи сочат, че около двайсет „chokepoints“ структурират днес световната икономическа система. В този смисъл силата вече не се основава само на обема на икономическите потоци, а на способността да се контролират инфраструктурите, от които тези потоци зависят.
В тези условия Европейският съюз изглежда особено изложен на определени стратегически зависимости. Анализ на Европейската комисия относно индустриалните зависимости е идентифицирал 137 продукта, при които ЕС има висока зависимост от външни доставчици, като 34 от тях се считат за критични. Тези зависимости се отнасят по-специално до редкоземните елементи и до някои критични суровини, литиево-йонните батерии и редица ключови технологии за енергийния преход, полупроводниците от най-ново поколение, както и някои активни фармацевтични съставки, използвани в производството на лекарства. Те обхващат също така някои критични инфраструктури и цифрови технологии, които са станали незаменими за функционирането на множество икономически дейности. Въпреки че тези продукти представляват неголям дял дял от европейския внос като стойност, тяхното значение е системно. Те са незаменими за функционирането на цели индустриални вериги.
Това развитие променя начина, по който държавите мобилизират икономическата си мощ. В система, в която взаимозависимостите могат да се превърнат в инструменти за принуда, способността да се защитават и налагат собствените интереси се превръща в централно измерение на силата. Понятието „сила на интересите“ може да се разбира като способността да се мобилизират икономическите, индустриалните и нормативните инструменти. То се вписва в логиката на „smart power“, приложена към съвременните отношения на сила: баланс между различни инструменти — способности за отбрана и възпиране, икономически и принудителни средства и нормативно влияние. Редица европейски инициативи в последно време се вписват в тази еволюция. Законът за чиповете (Chips Act), Законът за критичните суровини (Critical Raw Materials Act) и Законът за индустрия с нулеви нетни емисии (Net-Zero Industry Act) целят да гарантират сигурността на определени индустриални вериги на стойността и да намалят стратегическите зависимости на Европа. Но техният обхват надхвърля чисто логиката на индустриална устойчивост.
Chips Act би могъл да позволи на ЕС да консолидира ключови позиции в някои сегменти на глобалната верига за полупроводниците, особено в произовдственото оборудване и в определени технологии, незаменими за световната индустрия на чипове.
Critical Raw Materials Act цели да развие европейски мощности в добива, рафинирането и преработката на критични суровини — сектори, в които се решават ключовите позиции за контрол върху глобалните индустриални вериги.
Net-Zero Industry Act може да благоприятства появата на индустриален и технологичен капацитет в редица нисковъглеродни технологии – батерии, водород, електролизатори или водещо енергийно оборудване – призвани да структурират световния енергиен преход.
С други думи, отвъд укрепването на европейската индустриална база и постигането на целта делът на индустрията да достигне 20% от БВП на ЕС до 2035 г., залогът е също така тези индустриални политики да се превърнат в лостове за създаване или консолидиране на истински европейски „chokepoints“ в структуроопределящи сегменти. Но тези инициативи поставят и по-структурен въпрос: способността на Европейския съюз да определя и колективно да организира определени индустриални и технологични приоритети в критични сектори. Отвъд самите икономически инструменти, залогът е и политически: той се отнася до способността на държавите членки да постигнат съгласие относно общи приоритети и да ги поддържат в дългосрочен план. В тази перспектива идеята за Европа „водена от интересите“, спомената от Урсула фон дер Лайен, не може да се ограничи само до промяна в дипломатическата позиция.
1.Способността на една държава или съюз да оказва влияние не чрез сила и принуда, а чрез убеждение, култура, политически ценности, идеи, образование и т.н.
