Последните европейски дебати бяха белязани от значителни отстъпления по отношение на ангажиментите на предприятията в рамките на Зелената сделка, отбелязва статия на alternatives-economiques.fr…
Евродепутатите освободиха множество компании от задълженията им в областта на социалната отговорност и надлежната грижа по отношение на въздействието им върху хората и околната среда, премахнаха изискването за приемане на план за преход, съобразен с климатичните цели на Парижкото споразумение, както и хармонизирания режим на гражданска отговорност при нарушения.
Но означава ли това край на всички европейски стремежи предприятието да бъде поставено в служба на обществото? Изхвърлени през вратата, социалните и екологичните въпроси могат да се върнат през прозореца.
„28-ият режим“ – възможност за демократизиране на предприятието
Предупреждавайки за опасността от изоставане на европейската индустрия спрямо Съединените щати и Китай, докладите на Енрико Лета и Марио Драги относно вътрешния пазар и конкурентоспособността оспориха редица политики, но също така поставиха на дневен ред създаването на т.нар. „28-и режим“ — европейска правна рамка за иновативни предприятия (в допълнение към режимите на 27-те държави членки).
Макар либералният подход да среща съпротива, особено от страна на синдикатите, които се опасяват от заобикаляне на националните закони за защита на работниците или за представителство на персонала, тази нова рамка предлага също така и възможност за демократизиране на предприятията.
Въз основа на препоръките от друг доклад (доклада Лепаси), Европейският парламент прие резолюция за „28-ия режим“, която предвижда въвеждането на доброволен механизъм за привличане и задържане на таланти чрез демократизиране на акционерното участие на служителите.
Този механизъм се вдъхновява от американския модел Employee Stock Ownership Plan (ESOP) — система, при която се създава тръст, който изкупува акции на компанията от името на служителите чрез използване на печалбите, насърчено от данъчни стимули. В този модел акционерното участие е широко разпространено сред служителите, а не ограничено само до ръководството, както често се случва в Европа.
Испания – в авангарда
В този контекст експертен комитет за демокрация на работното място, ръководен от Изабел Ферерас, представи доклад на вицепремиера и министър на труда и социалната икономика на Испания — Йоланда Диас.
В Испания целта е да се вдъхне живот на член 129.2 от Постфранкистката конституция от 1978 г., който постановява, че публичните власти трябва да „насърчават ефикасно различните форми на участие на работниците в предприятията“ и „да облекчават достъпа им до собствеността върху средствата за производство“.
Докладът разглежда няколко ключови предизвикателства, като се започне от тези, които са поставени в челото на европейския дневен ред: конкурентоспособността, управлението на изкуствения интелект, към които се добавя и демографското „сребърно цунами“1. За да се запази икономическият суверенитет на европейските страни и да се избегнат изкупувания от чуждестранни инвеститори, от ключово значение става предвиждането на предаването на собствеността на малките и средни предприятия, чиито собственици предстои масово да се пенсионират.
От това произтичат възможности, които засягат, разбира се, Испания, където, както и във Франция, моделите на кооперации и прехвърляне на предприятия към работниците са развити (като sociedades laborales, които позволяват използването на обезщетения за безработица), но където не съществува механизъм за съвместно управление (кодетерминация), прилаган към предприятията извън публичния сектор.
Предложенията в областта на управлението са два вида: достъп на работниците до участие в обсъждането на решенията и достъп до собствеността. Дори се предлага измерител, който да обвързва предоставянето на субсидии, данъчните ставки, данъчните облекчения, достъпа до обществени поръчки и др. Това представлява индекс за демократично развитие на предприятието, който се основава на двойна скала — както по отношение на правото на глас, така и на притежанието на акции от страна на работниците.
Към европейски модел на предприятието
Докладът препоръчва също заасилване информираността и консултирането с работническите съвети, включително и при внедряване на изкуствен интелект. Също така се препоръчва увеличаването на дела на представителите на служителите в управителните съвети от една трета до една втора. Той проповядва и задължително участие на служителите в капитала (между 2% и 10% според размера на компанията). Накрая той предлага и използването на механизма ESOP в рамките на „28-ия режим“.
Докладът се вдъхновява и от приетия в края на миналата година модел в Словения, където тръстът е заместен от кооперация на служителите-акционери, управлявана демократично, която се ползва с данъчни облекчения върху капиталовите печалби на собствениците при прехвърлянето (продажбата), както и върху корпоративния данък и доходите на тръста при изплащането на дълга по придобиването.
Към това се добавя и предложение в подкрепа на създаването на инвестиционни фондове, контролирани от работниците и гражданите, за да се улесни прехвърлянето на малките и средните предприятия към служителите. Тези предложения биха могли да намерят отзвук във Франция, където неуспехът – през 70-те години – на доклада „Сюдро“, целящ въвеждането на съвместно управление в надзорните съвети, продължава да оказва влияние, докато кооперациите от типа Scop се оплакват от неблагоприятното отношение на публичните власти в случаите на поемане на предприятия от служителите.
Улесняването на тези поемания (придобивания) всъщност е една от основните насоки, заложени в доклада „За новия дух в предприятието“, наскоро публикуван от Фондация „Жан Жорес“ и групата на социалистите в Националното събрание, по инициатива на депутата Доминик Потие.
Тези инициативи във всеки случай очертават какъв би могъл да бъде хоризонтът на един европейски модел на предприятието, който би отказал да остави цялата власт на акционерите и би работил за тяхното помиряване с обществото, както и на гражданите с техните институции.
1.Сребърно цунами – метафора, използвана за описване на застаряването на населението и масовата вълна от хора излизащи в пенсия
