България изпрати на Европейската комисия четвъртото искане за плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Искането е на стойност 900 млн. евро и отчита изпълнението на 25 етапа и цели, от които 12 са свързани с реформи в областта на енергетиката, интегрирания обществен транспорт, електрическата мобилност, както и мерки за противодействие на корупцията и реформа в предучилищното и училищното образование и професионалното образование и обучение и др., съобщават от Министерски съвет.
На брифинг в МС служебният вицепремиер по европейските средства Мария Недина подчерта, че механизмът за възстановяване и устойчивост работи на принципа „пари срещу реформи“, а зад четвъртото искане стоят над 2500 инвестиции в ключови за икономиката сектори като здравеопазване, социални услуги, образование и енергетика.
Недина уточни заедно с министрите на финансите и правосъдието, че са изпълнени 17 мерки, останалите 7 ще се предадат на ЕК междувременно, докато чакаме самото плащане, като предстои Европейската комисия да извърши оценка на искането за плащане до два месеца.
Важна особеност обаче е, че две ключови реформи, включени в списъка с изпълнени мерки, не са изпълнени:
- приемането на нов закон за водоснабдяването и канализацията с нови принципи за ценообразуване
- реформа в структурата на БЕХ с изваждане на въглищните предприятия в отделно холдингово дружество.
И за двете проблемите идват от парламента, който въобще не се опита да приеме ВиК закона заради чувствителността на реформите, а за БЕХ депутатите от управляващото доскоро мнозинство дори изрично забраниха правителството да пристъпва към подготвителни действия за изваждане на дружествата.
Очаква се заради неизпълнението на първата реформа ЕК да задържи сума от порядъка на близо 437 млн. евро, неизпълнението на подготвителните действия за БЕХ се води междинна стъпка и санкцията за нея ще е по-малка – поне 10 пъти по-малка.
От МС обръщат внимание, че искането включва инвестиции с огромен обществен ефект в ключови области като здравеопазване, социални услуги, образование, култура и други. Предвижда се модернизация на над 50 болници, центрове за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на мозъчносъдови заболявания, осигуряване на медицинска грижа в над 100 отдалечени населени места, спешна медицинска помощ по въздух, подкрепа на хора с увреждания, изграждане на нови домове за възрастни хора, ремонти на училища, детски градини и общежития, както и изграждане на STEM среда в хиляди училища, инвестиции в културата и дигитализация на българското културно наследство, по-ниски сметки за ток за българските домакинства чрез изграждане на слънчеви системи за снабдяване с топла вода.
Включва и подкрепа за бизнеса – грантови схеми за безвъзмездни средства в областта на ИКТ и киберсигурността в МСП и за подпомагане на предприятията в прехода към кръгова икономика. Обхваща и цифровизация на процесите от фермата до трапезата, модернизиране на Единната информационна система на съдилищата, системата „Мониторстат“, обновяване на Агенцията за социално подпомагане и др.
