190 650 са действащите студенти в българските висши училища през академичната 2024/2025 г. От тях над 130 000 се обучават в образователно-квалификационна степен „бакалавър“ и „професионален бакалавър“, а над 60 000 в магистърски програми. Това показват данните от Националната карта на висшето образование, която беше актуализирана днес от
Служебният кабинет актуализира по време на редовното си заседание Националната карта на висшето образование. Данните й сочат, че 190 650 са действащите студенти в българските висши училища през академичната 2024/2025 г. От тях над 130 000 се обучават в образователно-квалификационна степен „бакалавър“ и „професионален бакалавър“, а над 60 000 в магистърски програми.
Новоприетите студенти държавна поръчка са 39 519, като техният брой е на най- високото си ниво за последните 5 години. През следващата учебна година се очаква намаление на план-приема, на база на предварителни данни. Това ще помогне за постигане на по-висока запълняемост на държавната поръчка и по-равномерно запълване на местата по професионални направления.
Най-масовите професионални направления в национален мащаб са „Икономика“, „Педагогика“, „Медицина“, „Администрация и управление“, „Педагогика на обучението по …“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Информатика и компютърни науки“ и „Право“. В тези осем направления се обучават над половината действащи студенти.
Висшите училища в страната са 51. Те намаляват с едно след закриването с решение на Народното събрание от септември 2024 г. на Европейското виеше училище по икономика и мениджмънт в Пловдив.
Броят на студентите чужди граждани в българските висши училища се увеличава през последните години и през учебната 2024/2025 г. делът им достига 8,67% от действащите студенти. Той вече леко надвишава средния за страните от ЕС, който е 8,4%.
Актуализираната Национална карта на висшето образование завишава критериите в сравнение с изданието от 2024 г. Това е в съответствие с политиката на МОН за ограничаване на разрастването на системата за висше образование и предотвратява разкриване на нови структури в пренаситени направления. По този начин се насочва развитието към сектори с доказан недостиг, основно в здравеопазването и се подобрява ефективността и качеството на висшето образование.
