Бизнесът видя много пробойни в законопроекта за наемане на чужди работници

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) заявяват, че представеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България следва да лъде преработен и не може да се приеме в този си вид. Става въпрос за въвеждане в националното законодателство изискванията на Директива на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка.

АИКБ е на мнение, че транспонирането на тази директива не трябва да бъде формално, а да бъде инструмент за реално облекчаване на достъпа до работна сила от трети държави при минимални административни тежести, минимални разходи, максимална предвидимост и максимално ускорение на процедурите. България да спре да бъде бавна, скъпа и несигурна юрисдикция за легално наемане на работници от трети държави, като в настоящия си вид законопроектът не постига тази цел.

Той въвежда част от изискванията на директивата, но не използва в достатъчна степен възможностите, които самата директива предоставя на държавите членки за защита на националния пазар на труда, за ускоряване на процедурите и за гарантиране на легитимния интерес на работодателя, който е инвестирал време, средства, организация, посредничество, документи, транспорт, настаняване и обучение, за да привлече конкретен работник.

АИКБ счита, че проектът за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България  може да бъде подкрепен само при съществено преработване и включване най-малко на следните елементи:

  • Изрично въвеждане на максимално допустимия от директивата шестмесечен минимален период на работа при първия работодател, освен при доказано сериозно нарушение на трудовите задължения от страна на работодателя.
  • Задължително уведомяване при смяна на работодател и временно спиране на правото на смяна до 45 дни, през които компетентният орган проверява условията и може да се противопостави на смяната.
  • Проверка на ситуацията на пазара на труда при смяна на работодател, когато такава проверка се прилага при първоначалното заявление.
  • Въвеждане на възможност за отказ/противопоставяне при смяна на работодател при неизпълнени условия, злоупотреба, фиктивна заетост, нарушения на новия работодател или неизтекъл минимален период при първия работодател.
  • Ясна уредба, че промяна на мястото на работа в рамките на същия работодател не е смяна на работодател и не изисква ново разрешение.
  • Ускорена процедура за вътрешногрупова мобилност и работа в свързано предприятие, без пълно повторение на процедурата, когато няма заобикаляне на режима.
  • Регламентиране на допустима контролирана временна заетост/предоставяне на работна сила, когато това се извършва от законно оправомощени предприятия и при пълна защита на трудовите права.
  • Въвеждане на статут „надежден работодател“ и режим за тях с по-кратки срокове, намален документален обем и служебна проверка на данни.
  • Пълна електронизация на процедурата чрез единен вход и служебен обмен на данни между институциите.
  • Определяне на по-кратки национални срокове от максимално допустимите по директивата, особено за повторни заявления, подновяване и заявления от надеждни работодатели.
  • Въвеждане на минимално допустимия режим при временна безработица, без национално разширяване извън изискванията на директивата, освен в случаите на доказани тежки нарушения от работодателя.
  • Възможност за законосъобразни договорни механизми за защита на доказани разходи на работодателя, без да се нарушава забраната за възстановяване от работника на таксите за обработване на заявлението.



Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"