По екологични причини „Златният щат“ разполага със специфична формула за горивото, която ползва и остава до голяма степен откъснат от основните американски петролопроводни мрежи. Но сега капанът щракна, изтъква репортаж на latribune.fr…
Петролната криза, предизвикана от войната в Иран, разкри по брутален начин една слабост, която доскоро умишлено се премълчаваше. На хиляди километри от Техеран Калифорния се оказва на първата линия на световния енергиен шок, който тя смяташе, че може да бъде смекчен от силата на американската икономика. „Златният щат“, четвъртата по големина икономическа сила в света преди Япония и много други страни от Г-20, сега се очертава като потенциалното слабо звено в петролната система на Съединените щати.
Появилите се сигнали вече почти не оставят място за съмнение. Запасите от гориво са на исторически най-ниското си ниво, цените се покачват стремглаво, а разликата с останалата част от страната нараства с бързи темпове. Калифорнийските шофьори плащат средно по 5,86 долара за галон, срещу 4,09 долара средно за страната според Американската автомобилна асоциация. От началото на конфликта цената на горивата вече скочи с 26%. Появява се напрежение, което бавно, но неумолимо нараства, а пазарът постепенно отчита риск, който все още не е твърде видим.
Причината за това е, че основният шок все още не е проявил напълно ефектите си. Перспективата за трайно затваряне на Ормузкия проток, през който преминава близо една пета от световния петрол, действа като латентна заплаха. И именно тук Калифорния се оказва изложена на риск. Нейното снабдяване зависи в голяма степен от вноса на продукти, произведени в рафинерии в Азия, които от своя страна получават суровия петрол от Близкия изток. Дълга, сложна верига, която вече е уязвима от всеки геополитически трус.
Спад от над 23% в запасите от суров петрол
В тези условия властите се опитват да ограничат усещането за наличие на рискова ситуация. „Енергийната комисия е в тясна връзка с всички рафинерии в страната, за да се гарантира нормалното снабдяване с горива през този нестабилен период“, заявява нейният говорител Ники Уудард.
Но този успокоителен тон е в рязък контраст с вече влошените основни показатели. Към средата на април, запасите от бензин са спаднали до 9,44 милиона барела, което е най-ниското им ниво от 2005 г., според данни на Калифорнийската енергийна комисия. Запасите от суров петрол пък са намалели с над 23% на годишна база.
Структурна изолация, която задълбочава проблема
Зад тези числа постепенно се очертава една структурна реалност: Калифорния вече не само, че не е малък производител, а е принуден да внася. Нейната енергийна изолация е и физическа. Слабо свързана с големите мрежи от тръбопроводи в САЩ, тя зависи в голяма степен от морския внос, който е преди всичко от Азия. Тази логистична архитектура, в период на напрежение в Близкия изток, незабавно превръща една регионална криза в локална уязвимост.
Анализаторите вече очакват бързо развитие. „Това ще бъде моментът, в който ударът върху вноса ще се види съвсем ясно в снабдяването на терминалите и в крайна сметка – на бензиностанциите“, предупреждава един от тях като очаква спад на вноса на бензин в близките една-две седмици. Времето за смекчаване на удара, този път изглежда твърде кратко.
Към това се добавя и постепенно свиване на капацитета за преработка, което допълнително влошава ситуацията. През последните години бяха затворени две рафинерии, което намали местните производствени мощности с около 20%. Така някогашният петролен стълб на западното крайбрежие се превърна в зависима система, принудена да внася това, което произвеждаше преди.
Въпреки това властите уверяват, че разполагат с известни възможности за маневриране. „Не очакваме проблем с доставките в краткосрочен план“, заявява Ники Удърд, подчертавайки способността на рафинериите да се насочат към други източници на доставка, за да компенсират тези от Близкия изток. Настоящите запаси позволяват, поне на теория, да се издържи до средата на май, при положение, че дневното потребление не надхвърли 36 милиона галона (136 милиона литра, приблизително 855 000 барела).
Бензинът CARB
Но отвъд спешността на ситуацията, на повърхността изплува и едно по-дълбоко противоречие. Калифорния едновременно олицетворява американския климатичен авангард и една енергийна зависимост, която става все по-трудна за съвместяване с индустриалната ѝ политика. Нейното специфично гориво – „California Reformulated Gasoline“ (CARB бензин), създадено с цел намаляване на замърсяващите емисии, илюстрира тази особеност.
По-чист, но и по-сложен за производство, този бензин – с по-ниско съдържание на бензен, сяра и ароматни съединения – е съобразен с местните екологични изисквания. Той намалява емисиите на смог и озон, като същевременно ограничава изпаренията при високи температури. Но също така технически изолира калифорнийския пазар от останалата част на САЩ, повишавайки разходите и намалявайки гъвкавостта на снабдяването. Едно регулаторно изискване, което в период на криза се превръща в допълнителен ограничителен фактор.
В момент на остра световна енергийна криза Калифорния открива, че не е изправена само пред краткосрочен шок. Тя се сблъсква със съвкупността от собствените си решения: логистична зависимост, регулаторна специализация и индустриален спад. Едно „тихо“ уравнение, което изведнъж започва да проявява ефектите си с висока скорост. Уравнение, върху което Европа, споделяща немалка част от тези характеристики, би трябвало сериозно да се замисли.
