В целия ЕС структурата на брутния държавен дълг се различава значително между отделните страни. Тези разлики се отнасят например до първоначалния и оставащия срок до падежа на дълга, използваните дългови инструменти и основните институционални сектори, държащи дълга. Когато обаче се разглежда валутната деноминация на брутния държавен дълг, се очертава по-еднородна картина, изтъква Евростат, представяйки новите си данни..
В края на 2025 г. за всички членове на еврозоната (EA20) целият или почти целият (повече от 99,5%) брутен държавен дълг по номинална стойност е деноминиран в евро.
По подобен начин в Чехия и Швеция над 90% от брутния държавен дълг е деноминиран в националните им валути.
Само за 2 страни от ЕС повече от 50% от брутния държавен дълг е деноминиран в чуждестранна валута в края на 2025 г.: България (75%, като 71% от дълга е деноминиран в евро) и Румъния (53%). Значителен дял на дълга в чуждестранна валута е отбелязан и за Унгария (32%), Полша (26%) и Дания (24%).
Припомняме, данните са за период, в който страната ни не е била член на еврозоната, така че еврото се явява чуждестранна валута до края на 2025 година. Дори и след приемането на еврото, по данни на БНБ към март 2026, 71,9% от дълга ни е деноминиран в евро спрямо 78% година по-рано.
По-голямата част от дълга в чуждестранна валута на всички страни от ЕС извън еврозоната в края на 2025 г. е деноминиран в евро. За всички страни от ЕС над 90% от брутния държавен дълг е деноминиран или в евро, или в националната им валута за страните от ЕС извън еврозоната.
Видимата цена на дълга леко се е увеличила или е останала стабилна в повечето страни от ЕС между 2024 и 2025 г., за които има данни.
Най-високата видима цена на брутния държавен дълг сред страните, за които има данни, е отчетена от Румъния (5,2%), следвана от Полша (4,5%), Чехия (3,1%) и Италия (3,0%). Най-ниската видима цена на дълга е отбелязана за Ирландия (1,4%), следвана от Люксембург (1,5%), Нидерландия (1,7%), Германия (1,8%), както и Франция, Финландия и Швеция (всички +1,9%).
За разлика от това, видимата цена на дълга е намаляла през 2025 г. в 7 страни от ЕС. Най-големи намаления са отбелязани в Естония (-0,8 процентни пункта), Швеция (-0,3 процентни пункта) и Хърватия (-0,2 процентни пункта).
