В България транспортният сектор беше „бомба със закъснител“ през последните години – сега детонаторът се задейства. Това коментират от Coface, които понижават оценките на 8 държави и променят оценките на 45 сектора (41 понижения общо, спрямо едва 4 повишения). Това става на фона на икономическия шок, причинен от войната в Близкия изток, а именно – смущения във веригите на доставки и инфлация, която вече се разпространява в световната икономика.
По думите на Пламен Димитров, управител на Coface в България, страната ни е засегната от кризата в Ормузкия проток и войната в Близкия изток основно индиректно, чрез 3 канала – цени на енергийните суровини, транспорт/логистика и вериги на доставките.
Той припомня прогнозата на компания за ръст на фалитите в страната през 2026 г., след няколко поредни години на понижения. Вече се вижда как високите цени на горивата и вносните енергийните ресурси за бизнеса се отразяват негативно върху транспортния и логистичния бизнес, поради свиването на маржовете им. Транспортният сектор беше „бомба със закъснител“ по отношение на риск от няколко години насам – сега детонаторът се задейства, коментира Димитров Той отчита още, че в бизнеса на компанията по застраховане на вземания вече се вижда забавянията в плащанията от страна на компаниите в тези сектори в България.
От друга страна, досега световната икономика успява да понесе удара, най-вече благодарение на предварителното натрупване на запаси и адаптирането на търсенето. Но тази фаза достига своите граници. Спирането на производството в някои сектори, завръщането на инфлационния натиск и затягането на финансовите условия са първите признаци за тези трудности, докато правителствата разполагат с много ограничено поле за действие, що се отнася до подкрепата на икономическата активност и доходите.
На този фон Coface ревизира прогнозите си за растеж в посока надолу до 2,3% за 2026 г. и 2,5% за 2027 г., което представлява намаление с 0,6 процентни пункта за период от две години.
Последиците варират от регион на регион
Шокът е глобален, но неговата интензивност варира значително в зависимост от региона:
- В Близкия Изток най-пряко засегнати са държавите от Персийския залив, които претърпяха рязък спад в икономиката си в резултат на зависимостта си от пролива.
- В Европа нарастващите цени на енергията и продължаващата несигурност оказват негативно влияние върху вътрешното търсене, като за еврозоната се очаква растеж от едва 0,7 процента.
- В САЩ инфлацията отново нараства (от 2,4% през февруари до 4,2% през май), което оказва негативно влияние върху покупателната способност и потреблението на домакинствата с ниски доходи.
- В Азия картината е разнородна: докато някои сектори продължават да отбелязват силни резултати (износът на полупроводници от Южна Корея е нараснал със 153 процента от началото на годината), други се сблъскват с намаляващи маржове.
- В развиващите се икономики, и по-специално в Латинска Америка, този шок се прояви чрез повторно нарастване на инфлацията и по-рестриктивна монетарна политика, какъвто е случаят в Бразилия, където основният лихвен процент възлиза на 14,5%.
