Пресцентърът на ЕЦБ публикува интервю на Филип Лейн, член на УС на банката, за изданието Le Temps
Как ЕЦБ оценява настоящата енергийна криза?
В общи линии, преминахме през първоначална вълна на повишение на цените на енергията през март и април тази година, последвана от известен оптимизъм, след като на 17 юни САЩ и Иран подписаха меморандум за разбирателство с цел прекратяване на конфликта.
Но след това войната продължи…
Наистина. Сега наблюдаваме втора вълна на повишение на цените – не само на петрола, но и на природния газ. Ето защо на 10 септември посочихме, че очакваме енергийният шок да продължи по-дълго, отколкото предвиждахме през март. По онова време пазарите очакваха пикът на енергийния шок да настъпи около юни, последван от възстановяване през втората половина на годината. Въпреки временното подобрение през лятото, геополитическите рискове отново изглеждат повишени. В резултат на това смятаме, че поради тази втора вълна на поскъпване на енергията, инфлацията вероятно ще остане по-висока за по-дълъг период, преди да започне да спада към целевото ни равнище от средата на 2027 г. нататък.
Виждате ли отражение върху цените на други стоки, като например електроенергията, или върху цените на услугите?
Досега – в периода от февруари до момента – не. Това е добрата новина. Тъй като обаче сме изправени пред втора вълна на повишение на цените на енергията, очакваме натиск за повишаване на цените при храните, енергията в по-широк смисъл (включително електроенергията) и стоките като цяло, докато натискът върху цените на услугите остава ограничен.
Икономиката досега показва значителна устойчивост. Смятате ли, че тази тенденция ще се запази?
Смятаме, че ако през есента шокът се окаже по-силен и по-продължителен, това ще забави икономиката. Ако обаче енергийният шок не бъде толкова тежък, виждаме и положителни аспекти за икономиката. Наблюдаваме значителни държавни разходи в някои части на Европа – например германския пакет за инфраструктура и отбрана, както и програмата „Next Generation EU“. Освен това, макар да не сме в центъра на дейността в сферата на изкуствения интелект (ИИ), има достатъчно европейски фирми, ангажирани с тази технология, така че икономиката да извлече полза. Според нашия базов сценарий европейската икономика би трябвало да продължи да расте с устойчиви, макар и умерени темпове, стига енергийният шок да не се задълбочи.
Кога очаквате разрешаване на тази криза?
Ние не сме експерти по политически науки, така че споделяме същата несигурност като всички останали. Нашият базов сценарий отразява пазарните нагласи, заложени в цените на петрола и природния газ. Кривата на бъдещите цени на тези суровини по същество подсказва, че ситуацията ще се разреши по-късно през тази година. Тя няма да се върне към нормалното си състояние, но ще настъпи известно подобрение спрямо настоящия момент. Въпреки това, около този базов сценарий съществува значителна несигурност.
Макар основните проблеми да са войната в Близкия изток и енергийният шок, трябва да отчетем и временния положителен ефект от държавните разходи, както и евентуалния дългосрочен положителен ефект от изкуствения интелект. Изкуственият интелект поражда немалко несигурност за отделните хора, но според мен той ще допринесе за повишаване на жизнения стандарт като цяло. Някои професии ще пострадат, но смятам, че за икономиката като цяло крайният ефект ще бъде положителен.
Представляват ли повод за безпокойство пред ЕЦБ споменатите от Вас допълнителни държавни разходи, предвид перспективата за нарастване на държавния дълг?
Германия разполага с необходимия фискален капацитет за тези разходи. Програмата „Next Generation EU“ предвижда целево европейско финансиране, поради което не поражда същите опасения относно устойчивостта на дълга. Важно е обаче да се подчертае, че макар държавните разходи да осигуряват временен тласък, този ефект с течение на времето ще отслабне.
