Перспективите, които предлага токенизацията, са примамливи: по-бързи трансакции, по-ниски разходи, по-широк достъп и безпроблемно функциониращи пазари. Реалността обаче – поне засега – е по-сложна. Въпреки че се разрастват бързо, пазарите за токенизирани активи остават много малки и фрагментирани. И все пак инвеститорите вече проявяват интерес към някои от ключовите им характеристики, като например денонощната търговия и притежаването на части от акции (дробна собственост), показват авторите на анализ, представен в блога на МВФ и част от новия Доклад за глобалната финансова стабилност.
Това, което отличава токенизацията от предишни финансови иновации, е потенциалът ѝ да преобрази пазарите. Чрез представяне на активите директно в разпределени програмируеми регистри, токенизацията може да обедини функции, които традиционно се изпълняват от отделни институции и инфраструктури – от емитирането и търговията до сетълмента и обслужването. Тя може също така да съкрати процеси, които понастоящем протичат последователно. Ако бъде широко възприета, тя би могла да промени начина, по който функционират финансовите пазари. Голяма част от този потенциал обаче все още не е реализирана.
Бърз растеж от ниска начална база
Основната част от дейността, свързана с токенизация, се извършва на пазара на т.нар. споразумения за обратно изкупуване (или „репо“ сделки – краткосрочни заеми, обезпечени с държавни ценни книжа, при които страните се договарят да извършат обратна сделка на по-късен етап). Средният дневен обем на тези трансакции възлиза на около 300–350 милиарда щатски долара, което отразява привлекателността на токенизацията за управлението на обезпечения.
Токенизираните активи (включително кредитни инструменти, фондове на паричния пазар и акции) добавят още 65 милиарда долара. Макар тези активи да бележат бърз растеж, те все още са незначителни в сравнение с техните „традиционни“ аналози: обемът на пазара на репо сделки в САЩ е около 13 трилиона долара дневно, докато глобалните капиталови пазари обхващат активи на стойност 300 трилиона долара.
Емитирането на токенизирани активи е съсредоточено на няколко пазара, като например този в САЩ и в някои големи офшорни юрисдикции, докато търговията е силно фрагментирана между различни платформи, мрежи и механизми за сетълмент.
Какво възпрепятства по-бързото развитие на токенизацията? Анализът очертава четири взаимно подсилващи се пречки: правна сигурност, регулаторна яснота, оперативна съвместимост и наличие на активи за сетълмент.
- Инвеститорите се нуждаят от правна сигурност, че токенизираните активи представляват правно защитими права.
- Регулаторните органи трябва да разяснят как действащите правила се прилагат спрямо новите регистри и пазарни функции.
- Платформите ще трябва да станат оперативно съвместими, а не изолирани пулове за ликвидност.
- Сетълментът трябва да разчита на безопасни, широко приети форми на пари.
Полезни функции, тънка ликвидност
Ранните данни сочат, че инвеститорите ценят някои от функциите, които токенизацията позволява. Повече от половината от търговията се извършва извън традиционните пазарни часове, което показва търсене на непрекъснат денонощен достъп. Частичната собственост се използва широко, което позволява на дребните инвеститори например да купуват по-малко от една акция на компания и да участват с по-ниски входни разходи. Всъщност около 80 процента от анализираните от нас сделки с токенизирани акции са изпълнени в размери по-малки от една акция.
Освен това, възвръщаемостта на токенизираните акции за една нощ се отразява в цените на традиционните акции малко след отварянето на пазара, което предполага, че токенизираните и традиционните пазари реагират на подобна информация и че сигналите за една нощ от токенизираните пазари са от значение при „традиционната“ търговия.
Въпреки че токенизацията предлага перспективата за по-ефективни финансови пазари с течение на времето, токенизираните пазари днес остават относително неликвидни и показват по-висока волатилност от традиционните си аналози. Ликвидността е допълнително отслабена от фрагментацията в множество мрежи и места за търговия, което предотвратява ефективното формиране на цените и допринася за ценовите отклонения.
Фрагментацията между различните платформи и липсата както на оперативна съвместимост, така и на общи активи за сетълмент подкопават мрежовия ефект, който би могъл да помогне на токенизираните пазари да растат по-бързо. Стойността на токенизираната екосистема зависи от това колко активи, инвеститори и инструменти за сетълмент са свързани с нея. С нарастването и консолидирането на тези мрежи, ползи като ликвидност, ефективност и композируемост (способността на интелигентните договори да взаимодействат и да се комбинират помежду си) могат да се увеличат значително.
Как да растем безопасно
По-големият мащаб обаче може също да увеличи рисковете. Докато технологичните и инфраструктурните рискове могат да доминират в ранните етапи на развитието на пазара, някои характеристики на токенизацията могат да създадат нови канали за предаване и усилване на традиционни финансови рискове, като например спешни продажби, масово изтичане на ликвидност и заразяване чрез по-голяма взаимосвързаност и ливъридж. Днешните последователни процеси на обмен на съобщения, търговия, забавен сетълмент и сверяване на данни добавят известни затруднения и разходи, но също така осигуряват буфери, безопасност и управление на ликвидността, които до голяма степен биха изчезнали в хипотетична напълно токенизирана среда.
Тъй като по-големият мащаб на токенизираните пазари може да увеличи както ползите, така и рисковете, предизвикателството пред политиците е да създадат условия за безопасно и ефикасно развитие на токенизацията.
Технологично неутралният подход е от съществено значение. Държавите трябва да изяснят законовите права, свързани с токенизираните активи, да гарантират, че подобни дейности се регулират последователно, независимо от технологията, и да подкрепят оперативната съвместимост между токенизираните платформи и традиционните финансови системи. Те също така трябва да продължат да наблюдават възникващите уязвимости, включително тези, произтичащи от нарастващата взаимосвързаност, ливъридж и ликвидни рискове, и да гарантират, че предпазните мерки са в крак с мащабирането на пазарите.
Токенизацията може все още да трансформира финансите, но бъдещето ѝ ще се определя по-малко от технологичните възможности, отколкото от политиките, които осигуряват дълбочина на пазара, доверие и надеждни предпазни мерки.
