Високопоставени руски и американски представители, включително специалният пратеник на САЩ Джаред Къшнър, са провели разговори относно привличането на американски инвеститор в газопроводите „Северен поток“, които доставяха газ за Германия преди нахлуването на Русия в Украйна. Това съобщава Ройтерс, позовавайки се на петима души, запознати със ситуацията.
В обсъжданията са участвали Кирил Дмитриев – близък съветник на руския президент Владимир Путин – и Къшнър, зет на американския президент Доналд Тръмп. Къшнър, който се опитва да договори примирие между Русия и Украйна, разглежда бизнеса като ключов елемент за възстановяване на мира. Подобна сделка би позволила на американски инвеститори да печелят от енергийните потоци към Европа след края на войната.
През последните седмици Дмитриев и Къшнър са се срещали в Москва и Ню Йорк. Макар да не е ясно до каква степен са обсъждали „Северен поток“ по време на тези срещи, темата остава в дневния ред, заявяват пред Ройтерс двама от източниците.
„Всякакви сделки ще трябва да бъдат договорени от Русия с DFC (Американската корпорация за международно финансово развитие) и Министерството на финансите, като трябва да носят полза за американските данъкоплатци и компании“, посочвапредставител на Белия дом в отговор на въпрос относно обсъжданията за газопровода.
Дмитриев, който настоява за възобновяване на продажбите на руски газ за Германия, се е срещнал миналия месец с представители на министерствата на енергетиката и на финансите на САЩ, за да обсъдят потенциални енергийни инициативи между САЩ и Русия. Остава неясно доколко Вашингтон е заинтересован от възобновяване на доставките на руски газ за Германия – най-големия потребител на енергия в Европа.
Американски представител заявява, че предвид съществуващите пречки, сключването на сделка в средносрочен план е малко вероятно. Газопроводите „Северен поток“ са обект на санкции от страна на САЩ и ЕС, което прави всяко тяхно повторно пускане в експлоатация незаконно. Тръмп би могъл да отмени или смекчи американските санкции, но ако демократите поемат контрола над Конгреса на междинните избори следващия месец, това би станало по-трудно.
Германия и други европейски държави, които харчат милиарди евро за превъоръжаване с цел защита от Русия, биха се противопоставили категорично на повторното пускане на „Северен поток“. Говорителка на германското министерство на икономиката и енергетиката заяви, че за „Северен поток“ и руския газ са в сила европейски санкции и че Германия е намерила алтернативи. Тя посочи, че евентуално възобновяване на работата на газопроводите изисква одобрение от правителството, а такова не се търси.
Преди руското нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. Германия купуваше повече от половината от необходимия си газ от Русия чрез двата газопровода „Северен поток“. Те бяха спрени от експлоатация, след като Москва ограничи доставките за Европа, а през септември 2022 г. бяха взривени при поредица от подводни експлозии.
Преговорите между Москва и Вашингтон се провеждат на фона на дълбоко европейско недоверие към намеренията на Русия. По-рано тази година ръководителите на пет европейски разузнавателни служби заявиха пред „Ройтерс“, че Русия не желае бърз край на войната, а използва преговорите със САЩ, за да прокара търговски сделки.
Отношенията между Русия и Германия – един от най-големите доставчици на военна помощ за Украйна – са в критична точка, след като официални лица в Берлин обвиниха Русия в провеждането на системна кампания от хибридни атаки. Някои германски депутати твърдят, че търговските сделки биха укрепили позициите на Москва, докато тя води война срещу Украйна.
Въпреки че коалиционното правителство на Германия се противопоставя на възобновяването на работата на газопровода, партията „Алтернатива за Германия“ (AfD) – най-популярната политическа сила в страната – настоява за това. Дмитриев ще се срещне с ръководството на AfD в началото на следващата година, за да обсъди въпроса за възобновяване на продажбите на руски газ.
Продажбата на компанията, управляваща газопроводите „Северен поток“, на американски инвеститор или възобновяването на доставките на руски газ обаче са свързани с редица пречки. Компанията е собственост на руския държавен енергиен гигант „Газпром“ (с 51% от акциите), като още 31% са разпределени между две германски дружества, а останалата част е притежание на френска и нидерландска фирма.
Двата германски акционера се стремят да запазят дяловете си, за да съхранят германското влияние в случай, че „Газпром“ реши да продаде своя дял, посочи друг източник.
Няколко дни след срещите в Москва, Къшнър заяви в Киев, че е разговарял с европейски партньори за това как войната е довела до повишаване на цените на енергията, като се обяви за сключване на „споразумения за просперитет“, целящи да насърчат мира и да дадат на лидерите „нещо, към което да се стремят“.
Макар че сделка за газ би се харесала на Кремъл, тя би предизвикала разцепление в германското общество – което е разделено по въпроса за закупуването на руски енергийни ресурси – както и в самата Европа, където Полша и балтийските държави са особено уязвими спрямо Русия и отхвърлят идеята за енергийни връзки с нея. Полското политическо ръководство следи дискусиите за повторното пускане на тръбопровода в експлоатация, но остава твърдо против, заяви източник, запознат с позицията на правителството.
Кушнър и Дмитриев са обсъждали и продажбата на редица активи – от петролни рафинерии до бензиностанции в Европа и други региони – собственост на руската енергийна компания „Лукойл“, информират други два източника на Ройтерс. Според този план консорциум, включващ федералната инвестиционна агенция DFC и инвеститори от Катар и Обединените арабски емирства, би закупил активите, а американските власти биха отменили санкциите, уточняват същите източници.
