След дадения днес брифинг* от новия шеф на КЗП, Мая Манолова, Сдружението за модерна търговия (СМР), обединяващо големите търговски вериги у нас, разпространи становище, изтъквайки, че КЗП подвежда потребителите с неточна информация и интерпретации.
С подчертано образователен наратив, насочен към ръководството на КЗП, сдружението обяснява как да се четат данните на Евростат и защо „индекс 140“ не значи 140% надценка, нито 140% по-скъпо.
Най-честата грешка в публичното говорене, изтъква бизнесът, е бъркането на ценови индекси с търговски надценки или печалби. Евростат мери сравнителни ценови равнища, при които средното ниво за Европейския съюз е прието за база 100.
Когато индексът за дадена стока е 140, това означава, че цената у нас е с 40% над средноевропейската (140 минус 100), а не че магазинът си е сложил 140% надценка или че печели 140%. За сравнение: общото ценово равнище на стоките и услугите в България е едва 62.5% от средното за ЕС (най-ниското в съюза), а индексът за храните като е 92.6% – тоест храните у нас са под средноевропейското ниво.
Обръща се внимание за премълчаването на това, че в някои ключови категории цените в България са значително по-ниски от средните за ЕС. Например, хляб и зърнени продукти — 81.4% от средното за ЕС, т.е. с 18.6% по-евтини; месо — 71.5%, или с 28.5% по-евтино; риба — 87.1%, или с 12.9% по-евтина.
СМР обяснява и къде отива разликата при стоките с по-висок индекс (като кравето масло, където индексът е 142).
- ДДС върху храните: В България държавата налага 20% ДДС върху абсолютно всички храни. В Германия този данък е 7%, във Франция е 5.5%, а в Полша и Испания за базисни храни е между 0% и 5%. Високият ДДС у нас вдига крайната цена на рафта.
- Дефицит на суровини: България произвежда едва 10% от кравето масло, от което се нуждае. Останалите 90% са внос, купуван на международни борсови цени, към които се добавят транспорт и складиране.
- Чистата печалба: След плащане на ДДС към бюджета, хладилния транспорт, тока, заплатите и бракуваната стока, чистата нетна печалба за търговците е едва около 3%.
Позицията на сдружението завършва с пет въпроса към КЗП:
- Колко продукта проверихте и при колко от тях открихте 150% надценка? Можете ли да споделите какви са най-ниските надценки при ключови стоки в търговските вериги? Защо се обявява само най-високата единична стойност, без да се казва каква е надценката при останалите проверени артикули?
- Разяснявате ли на хората, че надценка НЕ Е печалба? Посочва ли се, че тази разлика покрива 20% ДДС, ток, транспорт, заплати и бракувана стока?
- Защо при сравненията с Европа се премълчава ефектът от 20% ДДС у нас? Казва ли се ясно, че числата в Евростат са ценови индекси, а не проценти печалба?
- Защо се проверява само последната отсечка от веригата – магазинът? Анализирани ли са скокът на заплатите (+88.5%) и производствените разходи (+68.3%) при преработвателите?
- Ако има съгласие, че в българското производство има тежки структурни проблеми, оскъпяващи храните, това не означава ли, че малките магазини от традиционната търговия също са принудени да продават на по-високи цени? Защо тогава проблемът с цените се представя единствено като специфика или нарушение на големите вериги?
*По време на брифинга Манолова изнесе данни, че надценката при някои млечни продукти в големите вериги достига до над 140% през октомври спрямо август. При маслото надценката е 141 на сто, при сиренето – 133%, при доматите – 127 на сто, при кашкавала – 106%, при кромид лук – 106%, при киселото мляко – 99 на сто…
