„Какво пропуска правителството?“ е въпросът, поставен от Института за пазарна икономика в кратка бележка, публикувана в социалните медии…
Все по-осезаем е рискът българската икономика да бъде откъсната от външните си пазари и не изглежда правителството да приема насериозно тази заплаха:
Потопените вече четири кораба застрашават корабоплаването в Черно море изобщо, а със сигурност повишават значително разходите за застраховки на превозите. Морският транспорт е изключително важен за българския бизнес – през 2025 г. през черноморските пристанища са внесени и изнесени общо 27.5 млн. тона товари.
Ключови български предприятия и цели сектори са зависими от корабоплаването в Черно море – металургията („Аурубис България“, „Стомана Индъстри“), химическата индустрия („Солвей Соди“, „Агрополихим“), нефтопреработването („Лукойл Нефтохим Бургас“), както и земеделието и зърнената търговия. Морските пристанища са жизненоважни както за вноса на суровини, така и за износа на готова продукция. Оскъпяването или прекъсването на превозите може да доведе до нарушения в производството, загуба на конкурентоспособност и свиване на износа.
Към това трябва да се добави и исторически рекордно ниското ниво на река Дунав откогато има измервания. Това сериозно затруднява преноса на товари от и до българските речни пристанища, откъсвайки местния бизнес от евтин транспорт както на суровини и материали, така и на изнасяната готова продукция.
Проблемите за бизнеса се задълбочават и от плана на Румъния да прекъсне железопътната връзка през Дунав мост при Русе от април до декември 2027 г. заради електрификация на линията. От българска страна обаче аналогична модернизация ще се прави едва през април 2028 г. и ще завърши чак през 2030 г. – т.е. разминаване, вместо синхронизация. Това, заедно с проблемите с речното плаване, ще засегне големи индустриални предприятия в Северна България като „Оргахим“, „Приста ойл“ и производителите на биогорива от групата на „Астра Биоплант“.
Разглеждани в цялост, всички тези бариери могат да влошат конкурентоспособността на много сектори в икономиката. Към момента не виждаме стратегически отговор на управляващите за преодоляването им, доколкото, разбира се, това зависи от български решения и действия.
