Много интересни данни има в новия доклад на ЕК „Европейски преглед на заетостта и социалното положение“ (European Employment and Social Outlook, Annual review – 2026), в който се сравняват – растежа на номиналните, реалните и минималните заплати в ЕС, производителността на труда, заетостта и бeзработицата, увеличението на разходите за труд, външната конкурентоспособност, делът на т.нар. работещи бедни в отделните държави и т.н.
Слагам* долу няколко графики, които заслужават да бъдат коментирани, без претенции за изчерпателност, но определено този доклад трябва да бъде настолен документ за управляващите по отношение техните намерения за бюджетна политика и икономическо развитие.
Това, което се набива на очи и просто е червената нишка, касаещо най-вече България, е че страната е неизбежно на върха по растеж на доходите и то не за последните няколко години, а още от 2013 г. насам. Както се вижда от графика 1.12 за номиналната компенсация на един работещ, България е на второ място след Румъния за целия период от 2013 до 2019 г. по отношение ръста на заплатите от порядъка на 7%, а специално за 2025 е отново на второ място след Хърватия с ръст на номиналните заплати от 10.4%.
Нещо повече, ЕК изчислява растежа на заплатите спрямо основните макроикономически фактори, които ги определят, за да провери дали този растеж съответства на икономическото развите на страната, като съпоставя растежа на номиналното възнаграждение на наето лице с „референтен“ темп на растеж, прогнозиран въз основа на основните макроикономически фактори за заплатите, включително инфлацията, безработицата и производителността. И установява, че през 2025 г. растежът на заплатите остава под референтното равнище (което се изразява в „отрицателна разлика“) в 12 държави членки (графика 1.14). Това представлява продължение на общото забавяне на растежа на заплатите, започнало през 2024 г., но… най-големи положителни разлики са регистрирани в България (3,4 процентни пункта), Унгария (3,2 процентни пункта) и Словения (1,8 процентни пункта), а най-големи отрицателни разлики — в Швеция (-2,1%), Ирландия (-1,7 процентни пункта), Белгия (-1,2 процентни пункта) и Естония (-1,2 процентни пункта). Очаква се през 2026 г. всички държави членки, с изключение на България (!), Латвия и Словения, да отчетат отрицателна разлика при заплатите на фона на по-висока инфлация, породена от по-високите цени на енергията.
От графиките (1.18) се вижда също така, че България е на първо място по ръст на реалната (не номиналната) заплата спрямо 2019 г. с 44.8%, следвана от Унгария (30.3%), Румъния (27.7%), Литва (26.6%) и Хърватия (26.2%).
Това увеличение на заплатите увеличава, разбира се, разходите за труд на единица пордукция (ULC), но каква е реалността за България? Както посочва Комисията, увеличението на заплатите трябва да върви ръка за ръка с конкурентоспособността, за да се гарантират устойчив икономически растеж и създаване на работни места. Данните показват, че производителността на труда нараства най-много в България и Румъния – съответно с 2,2% и 2% след Ковид кризата. Въпреки значителното нарастване на разходите за труд за единица продукция, през периода 2021–2025 г. двете държави увеличиха пазарните си дялове в износа, което отразява сериозни постижения по отношение на неценовата конкурентоспособност. Т.е. Комисията казва, че въпреки сериозното увеличение на заплатите, България увеличава и своята производителност и въпреки че това увеличение е с по-малък темп от ръста на заплатите, държавата повишава своята външна конкурентоспособност, като увеличава дела на износа си. Сега тук е важно да се отговори кой точно износ се увеличава, за да не се окаже, че става въпрос само износа на енергийни пордукти, което се случи вследствие на енергийната криза от 2022-2023 г.
И тук е важно да се направи следното сравнение. Делът на заетите с ниско заплащане в сектора на производството е като цяло под средния за икономиката на ЕС, но е силно концентриран в определени подсектори и държави. Като цяло, 10,4% от заетите в преработващата промишленост в ЕС получават ниско заплащане – в сравнение с 14,7% за всички заети – което представлява спад с 2 процентни пункта спрямо 2014 г. Въпреки това, този дял е по-висок в трудоемки подсектори като производството на облекло (38,9%), на изделия от кожа и свързани с тях продукти (22,1%), на хранителни продукти (20,8%) и на изделия от дървен материал (20,4%). На национално равнище заетостта с ниско заплащане е особено разпространена в България (30,3%), Румъния (25,5%) и Кипър (23,5%). Отбелязано е значително подобрение в Португалия и Хърватия, докато в Румъния, България и Белгия ситуацията се е влошила. Т.е. делът на работещите с ниско заплащане в преработвателната индустрия в България е 3 пъти по-висок от средното за този отрасъл в ЕС!
Какво означава горното? Две неща – първо, че индустрията в България развива производство в силно конкурентни сектори с ниска добавена стойност, в които конкурентоспособността се дължи и е възможна само на база ниско заплащане, и, второ, липсата на работна ръка в тези отрасли се дължи именно на неспособността на мениджмънта да се конкурира на база качество и неценова конкуренция, а не на база заплати и цени. Което е кардинален проблем за българската икономика и най-вече индустрия изобщо.
А защо това е така? Може би защото делът на иновациите и използването на изкуствен интелект в българските предприятия е ниско. Както сочи докладът, като цяло използването на изкуствен интелект (ИИ) в ЕС е неравномерно. Делът на работещите, използващи ИИ, достига рекордни нива от близо 36% в Швеция и Нидерландия. Въвеждането на ИИ на ниво предприятия варира от над 35% в Дания, Финландия и Швеция до под 10% в Румъния, Полша, България, Гърция и Кипър. Последни данни показват, че внедряването на ИИ повишава производителността на труда с около 4%, без да оказва неблагоприятно въздействие върху заетостта в предприятията в краткосрочен план, както и че предприятията, въвеждащи тази технология, изплащат по-високи заплати. Внедравянето на иновации, автоматизации и изкуствен интелект може би е кардиналният въпрос по отношение на българската икономика и от решаването на този въпрос зависи изобщо бъдещето на българската индустрия и икономика като цяло.
Докладът подсказва и причината за това ниско ниво на иновативно внедряване у нас. И това са резултатите от PISA. България просто е дъното по всички показатели за грамотност, знания, аналитично и критично мислене (последната графика). Поколенията, които ще навлязат и навлизат на пазара на труда и които са бъдещите предприемачи и мениджъри, както и управляващи, нямат качества да разиват една икономика и индустрия с висока добавена стойност. А това предопределя и бъдещата траектория на развите на българската икономика и на българската държава като цяло.
Още много интересни данни има в доклада на ЕК, включително и за ръста на минималната заплата и за това, че България е в дъното, преди Унгария, Гърция и Португалия, по отношение на колективното договаряне на минималната заплата, което пък налага и правителствено решение по въпроса, а това не е най-добрата практика за определяне на заплатите.
Като цяло, добре е тези доклади да се четат и анализират на най-високо управленско ниво, а не решенията да се вземат на идеологическа основа, интуитивно и по нюх, както обикновено става, което в крайна сметка води до налагане на политики, които много често вместо да подобряват, влошават икономическата и социалната среда, което затормозява икономиката и предвещава бъдеща неефективност и влошени условия на живот.
*Анализът на икономиста Юлиан Войнов е от фейсбук профила му
