Първоначално петролните пазари разглеждаха войната, свързана с Иран, като краткотрайно сътресение, тласкащо цените нагоре, на фона на дългосрочна низходяща тенденция. Сега обаче търговците залагат, че цените на петрола ще останат високи поне до 2028 г., което налага преосмисляне на прогнозите за глобалната инфлация, изтъква коментар на Ройтерс.
Осем месеца след началото на войната, буферите, които помогнаха за овладяване на първоначалния енергиен шок – най-вече наземните запаси от суров петрол – са опасно изчерпани. Същевременно възстановяването на износа на суров петрол през Ормузкия проток остава несигурно, капацитетът за преработка в световен мащаб е намалял, а реалните дипломатически възможности за прекратяване на конфликта изглеждат по-ограничени от всякога.
Фючърсите върху сорта „Брент“ – глобалният бенчмарк за петрола – илюстрират тази ситуация. Договорите за доставка през декември 2027 г. са поскъпнали с над 13% от началото на септември, достигайки 86 долара за барел – най-високото ниво за този инструмент, докато договорите за декември 2026 г. са отбелязали ръст от около 12%.
Разбира се, кривата на форуърдните цени за „Брент“ не представлява прогноза за бъдещите цени. Тя обаче отразява готовността на петролните рафинерии, авиокомпаниите, търговците на суровини и мениджърите на активи да фиксират високи цени за месеци, а дори и за години напред. На практика пазарните участници плащат допълнителна премия, за да се застраховат срещу възможността днешните смущения да се превърнат в „новото нормално“ утре.
Възстановяване на доставките
Това пазарно позициониране рязко контрастира с широко разпространените в индустрията очаквания за възстановяване на глобалните доставки на петрол през следващата година.
Международната агенция по енергетика прогнозира, че глобалното предлагане ще нарасне от 100,7 милиона барела на ден (б/д) през настоящата година до 108,3 милиона б/д през 2027 г., успоредно с възстановяването на износа от Близкия изток.
Междувременно се очаква търсенето да се увеличи от 102,4 милиона б/д до 104,4 милиона б/д през следващата година – ниво, което все още е малко под потреблението, отчетено през 2025 г. Очаква се този ръст да бъде съсредоточен предимно в суровини за нефтохимическата промишленост, а не в горива за транспорта, като например дизела.
Въпреки това, прогнозираните от агенцията баланси предполагат значителен излишък в предлагането през следващата година, което при нормални обстоятелства би оказало натиск за понижаване на цените. Трайното покачване на цените на фючърсите с по-далечен срок на изпълнение подсказва обаче, че инвеститорите са все по-скептични относно това дали това възстановяване ще се осъществи напълно или – дори да се случи – дали ще бъде дълготрайно.
Противопоставянето между Вашингтон и Техеран продължава да се върти около контрола над Ормузкия проток. Макар през последните седмици преносът на петрол през този стратегически воден път да се е възстановил до нива, близки до предвоенните – отчасти благодарение на подкрепата от страна на американските военноморски сили, – през изминалата седмица Иран засили атаките срещу плавателни съдове и отправи заплахи за нови смущения.
Конфликтът се разрасна и извън пределите на Персийския залив. Подкрепяните от Иран йеменски бунтовници хути наскоро зачестиха ракетните атаки и нападенията с дронове срещу Саудитска Арабия, включително ударите от тази седмица по централата на саудитския държавен петролен гигант „Арамко“ в Дахран.
На този фон всеки барел, напускащ района на Залива, вече носи със себе си нарастваща надбавка за риск, свързан със сигурността. Сложната логистика, високите навла, големите разходи за застраховка и осигуряването на военна охрана вече формират близо една трета от цената за транспортиране на барел петрол извън региона, докато преди войната този дял е бил едва 3%.
Ако не се постигне трайно споразумение относно Ормузкия проток, е вероятно голяма част от тези разходи да останат трайно заложени в цените в обозримо бъдеще.
Дизелът „гори“
Напрежението е още по-осезаемо на пазарите на дизелово гориво.
В средата на септември цените на европейските фючърси върху дизела достигнаха рекордното ниво от 1480 долара за метричен тон (еквивалентно на около 210 долара за барел) на фона на остър недостиг на доставки, причинен от сътресения в Близкия изток и Русия.
След нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г., атаките с дронове от страна на Киев парализираха руски рафинерии, което принуди Москва да забрани износа на дизел по-рано тази година.
Миналата седмица президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви постигането на споразумение с руския президент Владимир Путин, което позволява на Москва да възобнови част от износа на дизел, а по-късно обяви и ново „енергийно примирие“ между Русия и Украйна. Въпреки това, допълнителните обеми руски износ, споменати от Тръмп, са пренебрежимо малки като дял от световното предлагане – а никой, включително самите участници в конфликта, не отдава особено значение на въпросното „примирие“.
Вместо това, търговците са фокусирани върху драстичния спад в капацитета за производство на горива през тази година, като фючърсите върху дизела сигнализират за продължаващ недостиг и в бъдеще. Тази седмица договорите за доставка през декември 2027 г. за първи път надхвърлиха 1000 долара за тон, при ниво от 644 долара преди войната.
Промяната в цените на горивата в крайна сметка може да се окаже по-значима от поскъпването на самия суров петрол. Дизелът задвижва камионите, корабите, заводите и земеделските стопанства, които са в основата на световната търговия. Исторически погледнато, трайното повишение на цените на дизела се пренася върху цялата икономика чрез по-високи разходи за транспорт, производство и хранителни продукти.
При положение че общата инфлация в САЩ през септември е 3,7% – почти двойно повече от целевото ниво от 2%, определено от Федералния резерв – а базовата инфлация също постепенно се покачва, трайно високите цени на дизела остават сериозен повод за безпокойство както за американските, така и за световните политици и икономически ръководители.
Нова реалност
През по-голямата част от тази година енергийните пазари функционираха с нагласата, че войната, свързана с Иран, ще протече подобно на предишни геополитически кризи: рязко, но временно сътресение, последвано от бързо завръщане към нормалното състояние.
Инвеститорите обаче все по-често стигат до различно заключение. Въпросът вече не се свежда просто до това колко петрол може да премине през Ормузкия проток. Пазарите трябва да знаят дали глобалната енергийна система може бързо да възстанови запасите, капацитета за преработка и веригите за доставки, пострадали вследствие на продължаващия от месеци конфликт.
Дотогава светът е изправен пред риска да се окаже в капана на период със структурно по-високи енергийни разходи – ситуация, която ще се запази дълго след като стрелбата спре.
