Екип на Европейската централна банка анализира в блога на банката защо инфлацията при хранителните продукти спадна рязко, защо се появяват нови фактори на натиск, свързани с енергията и екстремните метеорологични условия, и защо много домакинства все още усещат последиците от по-високите цени на храните…
Загадката на спадащата инфлация при храните
От началото на 2026 г. общата инфлация се повиши от 1,7% през януари до 3,8% през септември. Този ръст се дължи главно на рязкото покачване на цените на енергийните суровини след началото на конфликта в Близкия изток, което доведе до инфлация при енергийните продукти за крайните потребители от 18,9% през септември.
В същото време инфлацията при храните спадна от 2,6% през януари до 1,1% през август – най-ниското ѝ ниво от средата на 2021 г. насам, след което леко се повиши до 1,3% през септември. Как това се съчетава с ежедневните ни наблюдения в супермаркетите и какво стои зад тези тенденции?
На първо място, данните за инфлацията показват, че темпът, с който растат цените на храните, значително се е забавил, въпреки че общото равнище на цените на храните все пак се е повишило.
Що се отнася до причините, ако разгледаме основните хранителни продукти, виждаме, че инфлацията при храните е намаляла повсеместно, но при някои стоки спадът е по-ясно изразен. Например, кафето, шоколадът, плодовете и млечните продукти – които през 2025 г. отбелязаха сериозен ръст на цените – към септември 2026 г. имат пренебрежим принос към общата инфлация при храните.
Освен това, ако разгледаме по-подробно веригите за доставка на храни, става ясно, че ниската инфлация при тях се дължи главно на предходни благоприятни фактори, чието въздействие върху потребителските цени продължава да се проявява. През миналата година земеделските добиви в Европа бяха като цяло добри, като реколтата от култури като зърнени и маслодайни семена надхвърли средните нива. Същевременно цените на международните пазари за основни стоки като кафе, чай, какао и захар се понижиха спрямо предишните си високи нива. Добрата реколта и по-ниските международни цени доведоха до спад и на изкупните цени на земеделската продукция в еврозоната. В съвкупност тези фактори задържаха инфлацията при храните на ниски нива.
Ниска инфлация при храните: трайна тенденция ли е?
Редица индикатори от по-ранните етапи на веригата за доставки подсказват, че натискът върху цените на храните отново започва да нараства: съчетанието от шок при енергийните цени и екстремни метеорологични условия би могло отново да засили натиска върху цените на хранителните продукти.
Нека първо разгледаме енергийния шок: необходимо е време, преди цените на енергията да окажат влияние върху цените на храните. Макар енергията да влияе пряко върху производството на храни, по-високите енергийни разходи имат и значително косвено въздействие. Енергийните разходи постепенно се разпространяват по веригите за доставки, засягайки разходите за транспорт, торове, опаковане и преработка. Може да минат няколко месеца, преди тези косвени ефекти да се проявят в потребителските цени.
Скорошният енергиен шок оказва значително въздействие върху цените на производителите на енергия в началните етапи на хранителното производство. Това се отразява и върху цените на производителите на торове, които отбелязаха рязък скок след налагането на блокадата на Ормузкия проток. За разлика от ситуацията през 2022 г., скорошното повишение на цените на торовете е пряко следствие от нарушените доставки, както и от по-високите разходи за енергия.
В по-късните етапи на производството обаче, към август, цените на производителите на храни все още не бяха нараснали, тъй като обикновено има времево забавяне, преди промените в разходите за вложени ресурси да се отразят в тях.
Не се очаква енергийният шок да се пренесе равномерно, тъй като не всички хранителни продукти са еднакво изложени на влиянието на по-високите енергийни разходи и енергоемките ресурси. Очаква се силно въздействие върху продукти, свързани с енергоемко земеделие. Това включва зърнени култури като пшеница, царевица и ечемик, както и производни продукти като хляб, паста и други хлебни изделия. Ефектът ще засегне и фуражите за животни, като по-високите цени на зърното в крайна сметка ще се пренесат върху цените на млечните продукти и месото.
Цените на газа са се повишили в по-малка степен, отколкото в периода след пандемията. Въпреки това, те все пак са нараснали, особено от лятото насам. Това е от значение за цените на храните, тъй като газът е важен ресурс в производството им – не на последно място чрез производството на торове. Поради това по-високите цени на газа могат да увеличат производствените разходи за култури като зърнени и маслодайни растения, пресни зеленчуци и картофи, а също така да повишат разходите за отопление при оранжерийното производство.
Повишаването на цените на петрола, от своя страна, влияе върху цените на храните чрез транспорта и други косвени разходи. Тези ефекти не се проявяват мигновено; може да минат години, преди шоковете в цените на петрола напълно да се отразят върху цените на хранителните продукти. При цените на газа процесът може да отнеме още повече време: средно са нужни месеци, преди промените в цените на газа на едро да се отразят в сметките за енергия, и още повече време, докато напълно се пренесат върху цените на хранителните продукти.
Времето е вторият фактор, който движи инфлацията при храните в настоящия момент. Горещините и сушата засегнаха реколтата в критичен етап от сезона през 2026 г. Изключително сухите и трайно горещи условия през 2026 г. в големи части от Европа сериозно влошиха перспективите за предлагането на селскостопанска продукция в региона. Вероятно те ще доведат до по-висока инфлация при храните през следващата година.
Според оценки на експерти от ЕЦБ, през следващата година ефектът върху инфлацията при храните в еврозоната ще бъде в порядъка на 0,3–0,8 процентни пункта, макар че въздействието ще варира в зависимост от държавата и продуктите. Ефектите, свързани с времето, вероятно ще се проявят по-бързо от тези, свързани с енергията, тъй като метеорологичните условия влияят пряко върху предлагането на непреработени храни.
През септември тези ефекти изглежда започнаха постепенно да се проявяват, като инфлацията при храните се повиши до 1,3%. Този лек ръст спрямо данните за август се дължи изцяло на инфлацията при непреработените храни, която през септември достигна 4%. Това се дължи до голяма степен на цените на зеленчуците, които са силно зависими от метеорологичните условия, и вероятно вече отразява част от въздействието на екстремното лятно време. При преработените храни – които съставляват по-голямата част от потребителската кошница – се наблюдава лек спад до едва 0,4%. Тази стойност остава много ниска, което вероятно се дължи на отслабването на ценовия натиск от предходни периоди (процес, който все още оказва влияние), докато скорошните повишения на цените на енергията все още не са се проявили.
И така, какво очакваме да се случи оттук нататък? Последните макроикономически прогнози на ЕЦБ за еврозоната (от септември 2026 г.) предвиждат рязко покачване на инфлацията при храните, която ще достигне 3,4% през третото тримесечие на 2027 г., след което ще започне да спада. По-високите разходи за енергия и натискът, свързан с метеорологичните условия, постепенно се пренасят по веригата за доставка на храни, докато факторите, които доскоро поддържаха инфлацията при храните на ниски нива, отслабват. Допълнителен натиск оказва и продължаващото явление „Ел Ниньо“, което също повишава цените на хранителните суровини. Настоящият енергиен шок се различава от този през 2022 г. Той е с по-малък мащаб и засега се дължи повече на цените на петрола и петролните продукти, отколкото на тези на природния газ. Това подкрепя тезата, че инфлацията при хранителните продукти ще бъде по-умерена, отколкото през 2022 г. Като цяло се очаква пикът на инфлацията при храните да бъде приблизително една пета от този, отчетен след началото на руската война срещу Украйна. Важно е да се отбележи, че търсенето сега е по-слабо, отколкото през 2022 г., което означава, че този път може да е по-трудно по-високите разходи да бъдат прехвърлени върху цените на хранителните продукти.
Освен това, по отношение на перспективите все още съществува несигурност. Нови модели, базирани на машинно обучение и отчитащи влиянието на метеорологичните условия, прогнозират по-забавена реакция. Същевременно други модели за краткосрочни инфлационни прогнози сочат към още по-рязко повишение, отколкото предвиждат последните прогнози на ЕЦБ. Общото за всички модели обаче е очакването за повишаване на инфлацията при хранителните продукти през 2027 г. Конкретната динамика на цените на храните ще зависи от това как ще се развият енергийните сътресения и метеорологичните условия.
Съществуват смекчаващи фактори, които биха могли да олекотят въздействието върху цените на храните. ЕС произвежда част от торовете, които потребява. Предприети са мерки в подкрепа на земеделските стопани в ЕС, изправени пред рязко растящи разходи за торове. Що се отнася до влиянието на метеорологичните условия, се наблюдават регионални различия. Западна Европа беше регионът, засегнат най-тежко от суши и горещи вълни през лятото, докато в Източна Европа ситуацията беше по-разнородна.
Защо потребителската кошница все още изглежда скъпа
От 2022 г. насам цените на хранителните продукти са нараснали повече от останалите цени. До известна степен това е нормално, тъй като в дългосрочен план цените на храните обикновено се покачват малко по-бързо от останалите. Това е отразено чрез възходящата жълта линия на графика 1, която показва цените на хранителните продукти спрямо останалите компоненти на потребителската кошница. Разликата, която се появи между 2022 и 2025 г., обаче беше необичайно голяма и трайна.

Ниската инфлация при хранителните продукти през последните месеци доведе до частично – но не пълно – заличаване на тази разлика. Спрямо цените на нехранителните стоки, цените на хранителните продукти остават значително над нивата си отпреди рязкото поскъпване и според септемврийските прогнози на експертите на ЕЦБ това положение ще се запази.
В държавите от еврозоната се наблюдават значителни различия в динамиката на цените на хранителните продукти след рязкото покачване на инфлацията през 2022–2023 г. (панел б на графиката). Като цяло в еврозоната цените на храните са с около 30% по-високи, отколкото в края на 2021 г., но зад тази стойност се крие диапазон от около 24% във Финландия до около 48% в Естония. Това подсказва, че проблемите, свързани с достъпността на храните, също варират в отделните държави.
(От графиката се вижда, че България е втора по темп на поскъпване на храните, бел. ред.)
Напоследък инфлацията при хранителните продукти е по-слабо изразена в сравнение с тази при други стоки, особено енергийните, но потребителската кошница все пак е по-скъпа, отколкото беше преди. Това се отразява и върху покупателната способност на домакинствата (графика 2).
Динамиката на заплатите помага да се постави инфлацията в правилния контекст. Ако разгледаме общата инфлация, реалните заплати (т.е. заплатите, коригирани спрямо инфлацията) са се върнали на нивата си отпреди рязкото покачване на цените. Това се дължи на факта, че оттогава насам ръстът на заплатите е близък до общото повишение на цените (първите две колони на Графика 2).

Ако обаче погледнем конкретно какво могат да си купят хората с доходите си по отношение на хранителните продукти, картината е различна: покупателната способност все още е под нивото отпреди инфлационния скок. С други думи, заплатите са се възстановили, но потребителската кошница с храни е поскъпнала. Това е особено забележимо при стоките, които се купуват често (кафе, захарни изделия и шоколад, мляко и млечни продукти, месо и др.). Това обяснява защо достъпността на хранителните продукти продължава да буди безпокойство. Ново проучване на „Евробарометър“, публикувано на 22 септември 2026 г., показва, че 55% от европейците смятат осигуряването на разумни цени на хранителните продукти за основен приоритет на ЕС.
Все още е твърде рано да се смята, че инфлацията при храните е отслабнала значително. Предвид натрупващия се натиск по веригата на доставки и факта, че ефектът от летните метеорологични условия тепърва ще се прояви, цените на храните вероятно отново ще тръгнат нагоре. А тъй като хората купуват храна често, цените ѝ оказват силно влияние върху възприятието за инфлацията.
Ето защо цените на хляба, млякото и шоколада остават от значение за паричната политика.








