„Климатичните промени: Оценка на разходите, компромисите и резултатите, основана на факти“ е нов мултимедиен изследователски и образователен проект на Fraser Institute, разработен в сътрудничество с инициативата „Копенхагенски консенсус“ (Copenhagen Consensus) на д-р Бьорн Ломборг. Проектът предоставя на анализ, базиран на данни, относно реалните рискове, породени от климатичните промени, и разглежда значителните разходи и компромиси, свързани с много от политиките в областта на климата.
Темите включват:
Климатичните промени са само един от многото политически въпроси: Канадците, както и хората по целия свят, са изправени пред множество належащи предизвикателства: рязко растящи разходи за жилища, затруднено функциониране на здравеопазването, криза с опиоидите и икономическа несигурност на фона на глобална нестабилност. Климатичните промени несъмнено са един от многото проблеми, но след години на апокалиптични предупреждения, че светът е пред своя край или че повишаващите се температури вещаят неизбежна и необратима гибел, обществеността започва да губи интерес към темата.
Преувеличава се ръстът на смъртните случаи вследствие на горещини, докато спадът на смъртните случаи, дължащи се на студ, се пренебрегва: Макар повишаващите се температури да обясняват 6,0-процентно увеличение на смъртните случаи от горещини в световен мащаб, смъртните случаи, причинени от студ, са намалели с 40 процента именно благодарение на по-високите температури.
Не, планетата не гори: В началото на XXI век ежегодно са изгаряли около три процента от земната повърхност, докато през 2022 г. този дял е едва 2,17 процента, а през 2025 г. – 2,2 процента.
Увеличават ли се природните бедствия заради климатичните промени?: Ако се вземат предвид нарастването на населението и повишаването на благосъстоянието във времето, данните показват ясна тенденция към намаляване на уязвимостта – както човешката, така и икономическата – спрямо природните бедствия. Средната смъртност в световен мащаб е спаднала 6,5 пъти, а нивата на икономическите загуби са намалели 5 пъти в периода между 1980–1989 г. и 2007–2016 г.
Въпреки алармистките твърдения, всъщност произвеждаме повече храна от всякога: От 1990 г. насам броят на децата, умиращи вследствие на недохранване, е спаднал драстично – от 6,5 милиона на 2,5 милиона годишно. Световната здравна организация очаква спадът да продължи – дори на фона на климатичните промени – като се прогнозира, че до 2050 г. броят на смъртните случаи на годишна база ще намалее наполовина.
Вятърната и слънчевата енергия са ненадеждни, а оттам и скъпи: колкото повече една държава разчита на слънчева и вятърна енергия, толкова по-високи стават цените на електроенергията както за домакинствата, така и за бизнеса. В държави с малък дял или пълна липса на слънчева и вятърна енергия, среднопретеглената цена е около 16 канадски цента за киловатчас (kWh). С всеки допълнителен 10-процентен дял на слънчевата и вятърната енергия в енергийния микс, цените се повишават с малко повече от три цента.
Електрическите автомобили имат незначителен принос за климата: производството на електромобили генерира емисии – особено при изработката на батериите, което изисква огромно количество енергия (в Китай това става предимно чрез използване на въглища). Не по-малко важно е, че въглеродният отпечатък на едно електрическо превозно средство зависи до голяма степен от начина, по който е произведена електроенергията, използвана за зареждането му.
Реалността на енергийния преход: той просто не се случва. През последния половин век световното производство на енергия от петрол и въглища се е удвоило, това от водноелектрически централи се е утроило, а производството от газ се е увеличило четирикратно – и всичко това на фона на бум в използването на ядрена, слънчева и вятърна енергия.
Изобилната и достъпна енергия е ключът към икономическия растеж и просперитета: през периода 1960–2016 г. всяко повишение на цените на енергията с 10% е водело до забавяне на икономическия растеж с около 0,15 процентни пункта. Въпреки това, от 2000 г. насам цените на енергията в Канада са нараснали с 88%.
Фиксацията върху климатичните политики ни пречи да видим решения, които реално подобряват човешкия живот: вместо да се намаляват емисиите в богатите държави (което в най-добрия случай би забавило повишаването на глобалната температура с 0,1 градуса по Целзий до 2100 г.), хората в развиващите се страни биха имали много по-голяма полза от програми за борба със заболяванията, подобряване на храненето и развитие на образованието.
Стремежът към „нетна нула“ (net zero) носи повече вреда, отколкото полза: над 130 държави по света са приели (или обмислят) закони, налагащи постигането на нетни нулеви въглеродни емисии, но – колкото и да е изненадващо – липсва каквато и да е глобална оценка за разходите и ползите от подобна цел.
Защо лицемерните срещи на върха за климата продължават да се провалят: Тези форуми привличат огромно внимание и са обект на разпалено отразяване, което създава впечатлението, че са от решаващо значение за оцеляването на планетата. Погледнем ли обаче по-отблизо, резултатите се оказват далеч по-малко впечатляващи.
