Макроикономически показатели

• Месечната инфлация е намаляла от 25,5% до 2,4%.
• Инфлацията на производствените цени е спаднала от 54% до 1,2%.
• Разликата между официалния и свободния валутен курс е спаднала от над 170% до почти нулево ниво.
• Рискът на страната е паднал под 900 пункта – най-ниското ниво от около пет години.
• Отпуснатите кредити от Banco Nación са нараснали с 449% на годишна база

• Премахнат е данъкът PAIS (Para una Argentina Inclusiva y Solidaria) за някои операции с чуждестранна валута.
• Намалени са удържаните при източника данъци (retenciones) върху износа на соя, пшеница и царевица.
• Премахнат е данъкът върху добива на конвенционален петрол.
• Премахнат е данъкът върху производството на свинско месо и млечни продукти.
• Премахнати са удържаните данъци върху 88% от индустриалните продукти.
• Данъкът върху износа на стомана и алуминий е намален до 0%.
• Премахнати са удържаните данъци върху 231 минни продукта.
• Намалени са митата върху вноса на играчки до 20%.
• Намалени са митата за 89 индустриални продукта.
• Намалени са митата за 29 вида индустриално капиталово оборудване.
• Премахнати са митата върху карбамид (урея) и торове.
• Премахнати са вътрешните данъци върху автомобилите и електрониката.
• Премахнати са данъците върху вносните мобилни телефони и компютри.
• Премахнат е бюджетният дефицит и е постигнат бюджетен излишък.
• Постигнат е най-големият енергиен излишък за последните 35 години.
• Постигнат е рекорден търговски излишък.
• Осъществена е най-голямата фискална корекция в историята на Аржентина (5% от БВП).
• Освободени са над 60 000 държавни служители.
• Премахнати са наследствените назначения в държавната администрация на Аржентина.
• Закрити са 695 висши ръководни длъжности в данъчната служба (DGI).
• Министерствата са намалени от 18 на 8.
• Закрита е AFIP (Федералната агенция за публични приходи) и е създадена ARCA (Агенция за събиране на приходи и митнически контрол).
• Закрити са Националната пътна агенция, CNRT (Национална комисия за транспортно регулиране) и ANSV (Национална агенция за пътна безопасност).
• Закрита е ENOHSA (Национална агенция за водоснабдителни и санитарни проекти).
• Закрита е Trenes Argentinos Capital Humano.
• Закрита е държавната информационна агенция Télam.
• Закрит е INADI (Национален институт срещу дискриминацията, ксенофобията и расизма).
• Закрита е Ciccone Calcográfica – частен монопол за производство на банкноти, паспорти, регистрационни табели и други защитени документи.
• Закрита е програмата DECAHF за микрокредитиране.
• Обединени са ENARGAS (газовият регулатор) и ENRE (електроенергийният регулатор).
• Преструктурирани са INTI и INTA – националните институти по индустриални и аграрни технологии.
• Закрити са 320 служби за регистрация на моторни превозни средства.
• Закрит е Националният институт и съвет за семейно, селско и коренно земеделие (INAFCI).
• Закрит е Планът за обществено здраве.
• Закрит е Националният фонд за социален капитал (FONCAP).
• Закрити са над 21 публични доверителни фонда.
• Премахнат е Фондът за финансово укрепване на провинция Буенос Айрес.
• Премахнат е Фондът за стабилизиране на цените на пшеницата.
• Премахната е програмата PROCREAR за субсидиране на ипотечни кредити.
• Продадени чрез търг са над 400 държавни имота.
• Премахната е по-голямата част от държавния контрол върху цените.
• Отменен е Законът за наемите.
• Отменени са правилата „Купувай аржентинско“ и „Купувай национално“.
• Отменени са 43 регулации, ограничаващи свободната търговия.
• Отменени са над 70 регулации за защита на потребителите.
• Отменени са 28 остарели регулации, засягащи животновъдството.
• Отменени са над 100 различни регулации.
• Премахнати са квотите за внос и износ.
• Премахнати са неавтоматичните лицензи за внос.
• Премахнати са системите SIRA и SEDI за контрол на вноса.
• Премахнат е RUCA – регистърът, регулиращ агрохранителната верига.
• Приватизирани са националните магистрали чрез Федералната концесионна мрежа.
• Закрит е Националният регистър на строителите на обществени инфраструктурни обекти.
• Премахнат е регистърът на операторите на втечнен природен газ.
• Нормализирани са плащанията по вноса.
• Премахнати са валутните ограничения за гражданите.
• Стартирана е третата фаза на излизане от валутния контрол.
• Премахнати са лихвоносните задължения на Централната банка.
• Премахнати са финансовите инструменти „puts“ от банковата система.
• Подписано е ново споразумение с Международния валутен фонд.
• Подписано е стабилизационно споразумение със САЩ на стойност 20 млрд. долара.
• Световната банка и Междуамериканската банка за развитие отпускат заем от 8,8 млрд. долара.
• Аржентина отново може да емитира държавен дълг, деноминиран в щатски долари (BONAR 2029N).
• Одобрен е режимът RIGI за стимулиране на големи инвестиции.
• Въведен е режимът RIMI за насърчаване на средните инвестиции и малките и средните предприятия.
• Приет е Законът за фискална невинност с цел насърчаване на потреблението.
• Одобрен е бюджетът за 2026 г. с нулев дефицит.
• Приет е Законът „Bases“ за насърчаване на частното предприемачество, ограничаване на държавната намеса и модернизиране на икономиката.

• Внесен е законопроект за модернизация на трудовото законодателство.
• Одобрено е временното спиране на PASO (задължителните открити първични избори), с цел реформа на изборния процес.
• Одобрено е използването на единна хартиена бюлетина.
• Приета е политика на „отворено небе“, либерализираща въздушния транспорт.
• Реформиран е Въздухоплавателният кодекс.
• Освободени са допълнителни слотове за полети на летище Aeroparque.
• Прекратен е монополът на Intercargo върху наземното обслужване на летищата.
• Започната е приватизацията на Intercargo.
• Започната е приватизацията на AySA (държавното дружество за водоснабдяване и канализация).
• Започната е приватизацията на ENARSA (държавната енергийна компания).
• Започната е частична приватизация на държавната ядрена енергийна компания Nucleoeléctrica.
• Приватизирана е железопътната товарна компания Belgrano Cargas.
• Приватизирана е компанията Corredores Viales S.A.
• Продължава приватизацията на Transener – основната компания за пренос на електроенергия с високо напрежение.
• Banco Nación е преобразувана в акционерно дружество.
• Държавното предприятие Río Turbio е преобразувано в акционерно дружество.
• Дерегулирани са енергийният и електроенергийният сектор.
• Дерегулиран е пазарът на бутилки с втечнен газ (LPG).
• Дерегулиран е пазарът на йерба мате.
• Дерегулиран е пазарът на складови записи (warrants).
• Дерегулиран е морският, речният и езерният транспорт.
• Дерегулиран е пътническият транспорт.
• Разрешено е движението на камиони с двойни ремаркета.
• Разрешена е дейността на Starlink и други доставчици на сателитен интернет.
• Разрешено е самообслужване при зареждане на гориво.
• Разрешени са мобилни бензиностанции.
• Либерализиран е вносът на автомобили за физически лица.
• Либерализиран е вносът на автомобилни части.
• Либерализиран е вносът на употребявани машини.
• Разширена е програмата Exporta Simple за улесняване на износа.
• Опростен е вносът на електрически продукти.
• Опростен е вносът на торове.
• Опростен е вносът на авиационни продукти.
• Опростен е вносът на употребявано медицинско оборудване.
• Опростен е вносът на храни и индустриални суровини.
• Премахнати са посредниците при предплатените здравни планове.
• Премахнати са посредниците при разпределението на социалната помощ.
• Актуализирани са енергийните тарифи в условия на намаляваща инфлация.
• Премахнати са енергийните субсидии за затворени жилищни комплекси и по-богати квартали (вкл. Puerto Madero).
• Създадена е система за целеви енергийни субсидии (SEF).
• Премахнати са субсидиите за 1637 автобусни линии в района на Буенос Айрес.
• Премахнати са задължителните вноски на фирмите към бизнес камарите.
• Премахнато е безплатното финансиране на ученическите абитуриентски екскурзии.
• Въведена е изцяло дигитална регистрация в системата RUNA.
• Данъкът за регистрация на автомобил е намален от 2% на 0,8%.
• Удължени са сроковете за технически преглед на автомобилите (VTV).
• Премахната е системата LINTI за професионални шофьори.
• Модернизиран е Законът за движение по пътищата.
• Разширени са начините за плащане в обществения транспорт (дигитална SUBE карта).
• Освободени са колективните трудови договори на учителите от централизирано договаряне.
• Премахнат е монополът на транспортния синдикат UTA.
• Премахнат е монополът на организацията SADAIC за събиране на авторски възнаграждения.
• Ограничено е начисляването на общински такси в сметките за комунални услуги.
• Създаден е портал за прозрачност на общинските данъци.
• Не са подновени извънредните делегирани правомощия на изпълнителната власт.
• Реформирана е Националната разузнавателна система.
• Разпусната е AFI и е създадена новата служба SIDE.
• Одобрено е търговското споразумение между Меркосур и Европейския съюз.
• Подписано е споразумение за реципрочна търговия със САЩ.
• Започната е процедура по присъединяване към ОИСР (OECD).
• Подадена е кандидатура Аржентина да стане глобален партньор на НАТО.
• Аржентина се е оттеглила от Световната здравна организация.
• Отворени са 32 нови международни пазара за аржентински продукти.
• Възстановен е достъпът до китайския пазар за птиче месо.
• Започнат е износ на пшеница за Китай.
• Регистриран е рекорден износ на месо за последните 100 години.
• Постигнат е най-високият обем на износа от 1986 г. насам.
• Заета е твърда позиция срещу изборните измами във Венецуела.
• Хамас е обявена за терористична организация.
• Аржентина е потвърдила пред ООН претенциите си за суверенитет над Фолклендските (Малвинските) острови.
• Подписано е споразумение с ФБР за борба с тероризма.
• Подписано е споразумение с Контратерористичната служба на ООН (UNOCT).
• Подписано е споразумение с Министерството на вътрешната сигурност на САЩ.
• Започнато е сътрудничество със САЩ в областта на киберотбраната.
• Подписано е ново споразумение с Парагвай относно водноелектрическата централа Ясирета.
• Уредено е гласуването по пощата за аржентинците в чужбина.
• Въведена е програма „Гражданство срещу инвестиции“.

Правосъдие и сигурност

• Приет е Законът за наказателната отговорност на непълнолетните.
• Приет е Законът срещу мафията.
• Приет е Законът за възстановяване на неправомерно придобити средства (Repetition Law).
• Приет е Законът за съдебни процеси в отсъствие на обвиняемия.
• Представен е проект за цялостна реформа на Наказателния кодекс.
• Монтирани са устройства за заглушаване на мобилни сигнали във федералните затвори.
• Създаден е Национален център за борба с тероризма.
• Създадено е Федерално бюро за разследване.
• Създадена е Национална миграционна агенция.
• Създадена е системата AlertAR за ранно предупреждение.
• Стартиран е План „Флаг“ за борба с престъпността в Росарио.
• Стартиран е План „Гуемес“ за провинция Салта.
• Стартиран е План „Гуакурари“ за провинция Мисионес.
• Стартиран е План „Парана“ за защита на водните пътища.
• Стартиран е планът „90/10“ срещу убийствата.
• Стартирана е операция „Rock“ срещу организираната престъпност.
• Въведен е протокол срещу незаконните блокади и пътни протести.
• Въведен е протокол срещу синдикалните блокади.
• Възстановен е протоколът за употреба на огнестрелно оръжие от силите за сигурност.
• Открит е новият федерален затвор в Коронда.
• Стартирана е програма, при която лишените от свобода работят.
• Премахнато е свободното време за развлечения в затворите.
• Забранени са студентските организации във федералните затвори.
• Премахнати са инвалидните пенсии за лишени от свобода.
• Осъдени лица вече нямат право на определени социални програми.
• Изменен е Законът за генетичните данни.
• Приет е протокол за използването на дигитални агенти под прикритие.
• На въоръжените сили е разрешено да охраняват стратегически обекти.

Отбрана

• Закупени са 24 изтребителя F-16.
• Закупени са бронирани машини Stryker за армията.
• Възстановен е самолет PA-62 за патрулни мисии.
• Въведен е в експлоатация патрулният кораб „Контраадмирал Кордеро“.
• Възстановена е доброволната военна служба.
• Възстановена е Гражданската служба в 11 града.
• Изградени са 538 жилища за семейства на военнослужещи.
• Аржентина се присъединява към Combined Maritime Forces – международна коалиция за морска сигурност.

Резултати в обществената сигурност

• Регистрирано е най-ниското ниво на убийства в историята – 3,7 на 100 000 души.
• Грабежите са намалели с 20,8%.

Държавно управление

• Стартиран е Исторически план за възстановяване на спестяванията.
• Премахнато е свръхпредставителството на синдикатите в държавната администрация.
• Отменено е извънредното положение относно земите на коренното население.
• Извършено е първото от 18 години насам извеждане на незаконно заселили се лица, представящи се за представители на народа мапуче.
• Намалени са привилегированите пенсии на бившия президент Кристина Фернандес де Киршнер и бившия вицепрезидент Амадо Буду.
• Изпратени са в Конгреса 150 предложения за назначаване на съдии.
• Електронното гласуване е направено задължително.

Здравеопазване

• Разрешена е продажбата на лекарства без рецепта в по-широк кръг случаи.
• Постигнато е споразумение с Novartis за доставка на лекарството Zolgensma на най-ниската цена в света.
• Обединени са обществените поръчки на Министерството на здравеопазването и PAMI, като според правителството това е довело до икономии от 50%.
• Създаден е национален регистър на лекарите с отнети права за упражняване на професията.
• Предимство при специализация получават лекари, завършили медицина в Аржентина.
• Медицинските дипломи получават международно признаване чрез WFME.
• Ограничени са хормоналните терапии за непълнолетни.
• Проведен е одит на инвалидните пенсии чрез ANDIS.
• Закрити са фиктивни здравноосигурителни схеми.
• Държавата поема контрола върху здравната каса OSPRERA.
• ANMAT премахва редица административни процедури при вноса на лекарства.
• Закрит е CONAL.
• Дерегулирана е системата за фармацевтични патенти.
• Изградена е първата лаборатория от четвърто ниво на биологична безопасност в Латинска Америка.

Образование и социална политика

• Въведени са образователни ваучери.
• Стартирани са Национален план за грамотност и обновяване на учебните програми по математика, изкуствен интелект и финансова грамотност.
• Открит е първият изцяло виртуален център за обучение.
• Финансирането на програмата „Първите хиляда дни“ е увеличено с 500%.
• Стипендиите „Progresar“ са увеличени със 75%.
• Финансирането на програмите за ранно детско развитие е увеличено с 500%.
• Стартирана е програмата „Да виждаш означава да бъдеш свободен“.
• Извършена е повторна регистрация на социалния данъчен режим, като са анулирани 62 000 регистрации.
• Социалните помощи се прекратяват за лица, които пътуват в чужбина.
• Част от социалните програми са преобразувани в образователни ваучери.
• Създадена е социалната информационна система SISOC.
• Създаден е Единен регистър на получателите на социални помощи (RIB).
• Закрито е Министерството на жените.
• Премахнат е т.нар. „приобщаващ език“ от официалните държавни документи.
• Започнати са одити на националните университети чрез SIGEN.
• ANSES преустановява отпускането на кредити на пенсионери.
• Пенсиите са нараснали с 4% над инфлацията (според официалните данни).
• Регистрирано е най-ниското ниво на трудови конфликти за последните 19 години.

Държавна администрация и дерегулация

• Приет е DNU 70/2023 – мащабен указ за дерегулация на икономиката.
• Приет е указът „Нулева бюрокрация“ (Decreto 90/2025).
• Създаден е Портал за намаляване на бюрокрацията.
• Подписан е Майският пакт (Pacto de Mayo) и е създаден Майският съвет.
• Въведени са нови електронни лични карти и паспорти.
• Разсекретени са държавни документи, свързани с укриването на нацистки престъпници след Втората световна война.

Инфраструктура и енергетика

• Модернизирани са 13 летища.
• Обявен е търг за обновяване на терминала Retiro.
• Създадена е Федерална концесионна пътна мрежа с около 9000 км пътища.
• Въведен е в експлоатация дублиращ нефтопровод.
• Завършено е обръщането на потока по Северния газопровод.
• Пуснат е в експлоатация енергийният възел Salliqueló.
• Подписано е споразумение между YPF, ENI и XRG за производство и износ на втечнен природен газ на стойност около 30 млрд. долара.
• Одобрен е първият инвестиционен проект по режима RIGI (YPF Luz – Мендоса).
• Започнато е строителството на литиевия завод на Posco на стойност около 800 млн. долара.
• Открит е първият хибриден парк за възобновяема енергия (PCR–Acindar).
• Приет е Национален план за разширяване на електропреносната мрежа.
• Обявен е търг за доставка на 43 нови влака за столичния район на Буенос Айрес.

Финанси и банков сектор

• Banco Nación стартира нова кредитна линия за покупка на автомобили.
• Въведени са разделяеми ипотечни кредити („ипотека върху бъдещ имот“).

Телекомуникации и технологии

• Разрешени са частни 4G и 5G мрежи.
• Дерегулиран е пазарът на безпилотни летателни апарати (дронове).
• Дерегулирана е дейността на държавната пощенска служба Correo Argentino.
• Освободени са допълнителни 15 MHz радиочестотен спектър за телекомуникации.

Култура и държавни предприятия

• Премахнати са предварителните субсидии на Националния институт за кино (INCAA).
• Намалени са с 60% ръководните длъжности в Министерството на здравеопазването.
• Намалени са със 75% секретариатите в PAMI.
• Намалени са с 43% управленските позиции в държавната авиокомпания.
• 1500 служители на Aerolíneas Argentinas са напуснали доброволно.
• Според правителството дефицитът на авиокомпанията е намален със 70%.

Спорт

• Приети са правила, позволяващи съществуването на спортни акционерни дружества (SAD).

Изкуствен интелект и дигитализация

• Внедрява се използването на изкуствен интелект в съдебната система.
• Създадено е специализирано звено за използване на AI в силите за сигурност.

Правосъдие и администрация

• Закрити са 81 центъра за правна помощ.
• Забранена е политическата пропаганда в държавните сгради.
• Приет е Национален план за намаляване на риска от бедствия.
• Уредено е погасяването на задълженията към CAMMESA (оператора на електроенергийния пазар).
• Създадена е Национална маса за социален диалог със съдействието на Международната организация на труда (ILO)

Материалът Труден за осмисляне списък с реформи, предприети от Хавиер Милей в Аржентина е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Инфлацията от началото на годината (юни 2026 г. спрямо декември 2025 г.) е 2.9%. Средногодишната инфлация за периода юли 2025 – юни 2026 г. спрямо периода юли 2024 – юни 2025 г. е 5.1%, сочат данните на НСИ.

През юни 2026 г. спрямо предходния месец е регистрирано най-голямо намаление на цените в групите: „Транспорт“ (-3.3%), „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ (-1.9%), „Облекло и обувки“ (-1.1%) и „Развлечения, спорт и култура“ (-1.0%).
Най-голямо увеличение е регистрирано в групите: „Услуги на ресторанти и хотели“ (1.5%), „Образователни услуги“ (0.5%), „Здравеопазване“ (0.2%) и „Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги“ (0.2%).

Натрупаната инфлация, измерена с ИПЦ, за последните три години (юни 2026 г. спрямо юни 2023 г.) е 12.8%, а за последните пет години (юни 2026 г. спрямо юни 2021 г.) е 43.3%.

Измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) – методът на Евростат, месечната инфлация е минус 0.5%, а годишната инфлация за юни 2026 г. спрямо юни 2025 г. е 5.2%. Инфлацията от началото на годината (юни 2026 г. спрямо декември 2025 г.) е 3.5%. Средногодишната инфлация за периода юли 2025 – юни 2026 г. спрямо периода юли 2024 – юни 2025 г. е 3.9%.

През юни 2026 г. месечното изменение на индекса на цените на малката кошница е минус 1.0%, а годишното изменение за юни 2026 г. спрямо юни 2025 г. е 2.7%

Цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва:

• хранителни продукти – намаление с 2.2%;
• нехранителни стоки – увеличение с 0.4%;
• услуги – увеличение с 0.1%.

През месец юни най-осезаемо са намалени цените на следните хранителни продукти: краставици – с 25.8%, други зеленчуци (тиквички и патладжани) – с 25.7%, пипер – с 20.9%, домати – с 20.2%, зеле – с 15.0%, картофи – с 10.5%, бира – с 5.5%, прясна и охладена риба – с 2.7%, минерална вода – с 2.2%, макаронени изделия – с 2.1%, оцет – с 2.0%, извара – с 1.8%, сладолед – с 1.8%, млечни масла – с 1.8%, зрял боб – с 1.7%, зърнени закуски – с 1.4%, яйца – с 1.4%, сирене – с 1.1%, ябълки – с 1.0%.

По-сериозно е увеличението на: кореноплодни зеленчуци (моркови и червено цвекло) – със 7.4%, цитрусови плодове – с 5.5%, маргарин – с 2.8%, маслини – с 2.1%, шоколад и шоколадови изделия – с 1.8%, трайни колбаси – с 1.7%, пресни зеленчукови подправки – с 1.7%, чай – с 1.7%, ориз – с 1.4%, вина – с 1.4%, какао – с 1.4%, плодови сокове – с 1.2%, брашно – с 1.1%.

В групите на нехранителните стоки и услуги е регистрирано голямо намаление на цените при: газ пропан-бутан за ЛТС – с 14.1%, дизелово гориво – с 9.4%, международни полети – с 9.5%, съдомиялни машини – с 3.1%, перални и сушилни машини – с 2.5%, телевизори – с 2.1%, хладилници – с 1.6%, пакетни услуги за почивка и туристически пътувания – с 1.6%, кина и театри – с 1.4%, обувки – с 1.2%, облекло – с 1.0%.

Сериозно е поскъпването при: услуги по настаняване – с 6.3%, моторни смазочни масла – с 2.6%, препарати за почистване на съдове – с 2.6%, градинарство – с 1.5%, ветеринарни услуги – с 1.2.

Регистрирано е увеличение на цените на лекарските услуги – с 1.2%, стоматологичните услуги – с 1.0%, и услугите на медицинските лаборатории – с 0.3%. Цените на лекарствените продукти остават без промяна.

Материалът Инфлацията остава висока, макар темпът й осезаемо да намалява е публикуван за пръв път на Икономически живот.

• Причините са комбинация от:
  • ниска раждаемост;
  • висока смъртност;
  • продължаваща емиграция на млади хора;
  • бързо застаряване на населението.

Един от най-сериозните проблеми, осветлени от доклада за България е, че работоспособното население у нас намалява най-бързо в Европа. Последиците биха могли да бъдат:

• недостиг на работна сила;
• затруднения за бизнеса;
• по-нисък потенциален икономически растеж;
• все по-голям натиск върху пенсионната система и здравеопазването.

Докладът подчертава, че България е сред най-застаряващите:

• делът на хората над 65 години ще продължи да нараства;
• съотношението между работещи и пенсионери се влошава;
• това увеличава публичните разходи за:
  • пенсии;
  • здравни грижи;
  • дългосрочна социална грижа.

Регионалните различия се задълбочават, именно затова Европейската комисия обръща специално внимание на държави като България, където има силна вътрешна концентрация на населението. Наблюдават се две противоположни тенденции:

• София и няколко големи града продължават да привличат хора;
• голяма част от Северозападна България, Родопите, Странджа и други периферни райони губят население с ускорени темпове.

Това води до:

• закриване на училища;
• ограничен достъп до здравни услуги;
• недостиг на работна сила в цели региони;
• затруднения при поддържането на инфраструктура.

България е пример за „демографски капан“

Докладът посочва механизъм, който особено ясно се проявява в България:  по-малко млади хора → по-малко раждания → още по-малко население → по-малко икономическа активност → нова емиграция.

Изтъква се, че този цикъл е сред най-трудните за преодоляване в ЕС.

За държави като България ЕК препоръчва:

• увеличаване на икономическата активност на възрастните хора;
• по-висока заетост на жените;
• инвестиции в умения и преквалификация;
• привличане и задържане на млади хора;
• политики за семейства и раждаемост;
• използване на законната миграция за запълване на недостига на работна сила;
• целенасочена подкрепа за обезлюдените региони.

Погледнато по региони, на практика всички всички български области са в отрицателните категории в изследването за промяна на населението между 2025 и 2050 година.

Най-силно засегнати са: Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Габрово, Силистра, Разград и Смолян, като те попадат основно в интервалите –20 до –30%, а на места и над –30%.

По-добре се представят: София (столица), Пловдив, Варна и Бургас, като при тях спадът е значително по-малък (най-често 0 до –10% или –10 до –20%).

Още по-тревожна е картината при възрастовата група 15-34 години, като почти цяла България е оцветена в:

• –20 до –30% или над –30%

Особено тежко засегнати са:

• Северозападна България
• Северен централен район
• части от Родопите
• Североизточна България.

Дори областите около големите градове губят значителна част от младото население. Изключение правят единствено: София, части от Пловдив, части от Варна, където спадът е по-умерен.

Важният извод от данните показва, че демографската криза не се изразява само в намаляване на населението, а в още по-бързо свиване на младите поколения. Именно това увеличава недостига на работна сила, ускорява застаряването и задълбочава регионалните различия.

Материалът България е в демографски капан е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Войната винаги е била рационален инструмент на държавната политика. Държавите са използвали военна сила, за да придобиват територии, да укрепват границите си, да защитават стратегическите си интереси, да разширяват влиянието си или да променят баланса на силите. Тя е служила и като механизъм за вътрешна стабилизация, насочвайки общественото недоволство към общ външен враг.

Това, което отличава поведението на Владимир Путин, е, че пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г. не беше предшествано от вътрешна криза от типа, който исторически е провокирал т.нар. отклоняващи войни. Освен това Русия продължава да ескалира конфликта, въпреки че стратегическите ползи от това стават все по-незначителни.

Водещи военни изследователски институти, включително Институтът за изследване на войната (ISW) и Кралският институт за обединени отбранителни изследвания (RUSI), посочват, че много от руските далекобойни ракетни удари срещу украински градове са донесли само ограничени военни резултати въпреки значителната им цена.

Тогава какъв е смисълът от непрестанния конфликт за руското ръководство?

За Кремъл военната ескалация вече не е просто инструмент на външната политика, а се е превърнала в структурна и психологическа необходимост.

Трудовете на германския философ Хана Арент предлагат важна връзка между политическите и психологическите обяснения. В книгата си „За насилието“ („On Violence“) от 1970 г., вдъхновена от личния ѝ опит с нацисткия режим, тя пише, че насилието не бива да се бърка с истинската политическа власт.

Докато властта се основава на легитимност и обществена подкрепа, насилието става все по-необходимо, когато легитимността отслабва. Следователно нарастващата принуда не е непременно признак за силата на един режим, а може да е сигнал за ерозия на политическите условия, върху които се крепи истинският авторитет.

От тази гледна точка анализът на авторитарната личност, направен от социалния психолог Ерих Фром, помага да се разбере защо Путин намира насилието за толкова привлекателно средство. В книгите „Бягство от свободата“ и „Анатомия на човешката деструктивност“ Фром твърди, че злокачествената агресия не произтича от истинска сила, а представлява компенсаторна реакция на усещането за уязвимост. Когато авторитарните лидери усещат, че авторитетът им отслабва, те се стремят да подчинят онова, което ги заплашва, използвайки принудата като средство за възстановяване на вътрешното си психологическо равновесие.

Характерна особеност на управлението на Путин е, че няколко от основните епизоди на военна ескалация са последвали периоди на възприемана уязвимост. От Чечения и Грузия до Крим и пълномащабното нахлуване в Украйна външната конфронтация служи като начин за компенсиране на усещането за загуба на контрол, превръщайки вътрешната или геополитическата несигурност в демонстрации на сила.

Но само агресията не е достатъчна, за да поддържа подобна система. Ако конфликтът функционира като психологическа защита срещу несигурността, тогава самата реалност се превръща в заплаха. Военните неуспехи, икономическият упадък и човешката цена на войната заплашват да разкрият разминаването между представата на режима за самия себе си и действителния свят. Стълбовете дим от горящите рафинерии, поразени от украински дронове през последните седмици в Санкт Петербург и Москва, онагледяват именно това противоречие.

За да се предпази, режимът изгражда алтернативна реалност. А с концентрирането на все повече персонализирана власт в Кремъл възприеманите уязвимости на лидера започват да се третират като заплахи за самата държава. Личните страхове, обиди и амбиции постепенно се институционализират, размивайки границите между индивидуалната психология и държавното управление.

Това сливане между лидера и държавата ясно личи в реториката на Путин. В своите речи той неизменно представя Русия като обсадена жертва, изправена пред екзистенциални заплахи, наложени от враждебни външни сили. Личният светоглед на лидера се е превърнал в държавна идеология.

Кремъл е изградил строго контролирана информационна среда, за да се предпази от психологическите и моралните последици на собственото си насилие. След като светогледът на лидера бъде вграден в държавните институции, той трябва да бъде защитаван от всякакви факти, които му противоречат.

Арент твърди, че целта на авторитарната пропаганда не е само да убеди хората в определена неистина, а да подкопае доверието им в самата възможност за съществуването на обективна истина.

Събитията след клането в Буча край Киев през 2022 г. представляват ярка илюстрация на тази стратегия. Вместо да предложи единна контраверсия, Кремъл едновременно разпространи десетки взаимно противоречащи си обяснения: че убийствата никога не са се случвали; че жертвите са били актьори; че Украйна е инсценирала зверствата; че западните разузнавателни служби са фалшифицирали цифровите доказателства. Създавайки дезориентираща информационна среда, режимът поражда апатия сред вътрешната аудитория и изнася несигурността по света, подкопавайки доверието в институциите и фрагментирайки обществения дебат. Така както собствените граждани, така и външната публика стават все по-податливи на руската пропаганда.

От гледна точка на Фром тази идеологическа крепост функционира като психологическа защита срещу дестабилизиращата реалност. Да се възприема разказът на режима просто като съзнателна лъжа означава да се пропусне същността на явлението. С течение на времето разграничението между стратегическата манипулация и искреното убеждение започва да се размива.

Тази политическа измама се опира и на систематичното преобръщане на значението на езика. Показателни примери са представянето на агресията като отбрана, на принудата като необходимост, а на окупацията като освобождение. Тази идеологическа инверсия определя и публичната роля на Путин. Той е издигнат от политически лидер до символичен защитник на „Руския свят“ (Руский Мир) – фигура, призвана да предпази страната от екзистенциално унищожение.

След десетилетия, прекарани в изграждането на тази алтернативна реалност, Кремъл вече е станал неин заложник. Отстъпление от Украйна би изисквало разрушаването на наративите, върху които се крепи неговата власт. Ето защо предизвикателството пред западните политици е много по-дълбоко от постигането на дипломатическо споразумение. Те са изправени срещу политическа система, която е станала структурно зависима от конфликта, психологически обвързана с агресията и езиково изолирана от реалността.

На този етап ескалацията вече не е просто стратегически избор. Тя се е превърнала в част от политическата структура на режима и е дълбоко вградена в психологическите защитни механизми на управляващия елит. Подобни системи не се страхуват единствено от военно поражение; те се страхуват от завръщането на самата реалност.

За Путин мирът е дълбоко опасен не защото застрашава националната сигурност на Русия, а защото поставя под въпрос крехките психологически и институционални основи, върху които се крепи неговият режим.

*Тьонесен е преподавател в Университета в Берген, Норвегия, където работи върху клиничните и изследователските аспекти на тежката личностова патология. Работата му се фокусира върху това как тези психологически динамики се институционализират в рамките на авторитарните държавни структури. Той също така е допринесъл за норвежкия дебат за сигурността чрез статии и коментари в големи национални вестници.

Материалът Защо мирът би унищожил Путин? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Функциите на ДБ далеч надхвърлят игрите със събиране и раздаване на пари на възможно най-високо национално равнище. Остава се с чувството и убеждението, че съставителите на ДБ или (1) пренебрегват възможностите на ДБ да формира и да регулира социално-икономическото развитие на страната, или (2) не са в състояние да осмислят същностните въздействия на ДБ като най-мощен инструмент за управление на социално-икономическо развитие.

Първо, облагодетелстване на олигархичните структури

В предизборната програма на управляващата коалиция „Прогресивна България“ се акцентира изключително силно върху рязкото ограничаване на дейността на олигархичните структури в страната и на предотвратяване на техните възможности за оказване на макроикономически въздействия. В представения проект на ДБ не се забелязват подобни опити, а по-скоро се проявява определа мекушавост, примирение, а дори и преклонение.

Променя се структурата на данъчните постъпления при съхраняване на видимото данъчно натоварване, без аналично представени оценки за ефекта от 15-годишното неизменно действие на данъчните ставки. Предвижда се увеличение на постъпленията от преки данъци през 2026 г. с 8,3%, а на косвени данъци – с 13,3%. Съотношението „преки данъци – косвени данъци – социално осигурителни вноски“ в ЕС е средно 1:1:1, докато у нас то се установява примерно на 1:2:1,5! Косвените данъци ощетяват равномерно в абсолютни измерения цялото население, а поддържането на 10-процентен данък върху доходите облагодетелства изцяло олигархичните структури. При това именно тези олигархични структури се облагодетелстват най-много от изрядно функционираща държава!

Правителството се задоволява единствено с декларативно обявявано намерение да не променя системата на данъчно облагане без никакво желание за аналитична оценка на продължително действащите данъчни нормативи. Няма и опит за оценка на последствията от натрупването на капитали в олигархичните кръгове и доколко те се използват за стимулиране на икономическата динамика.

Второ, тотално игнориране на социалното разслоение в страната

В предизборната програма на управляващата коалиция „Прогресивна България“ се акцентира също на поддържаната в страната (рекордно за ЕС) висока степен на социално неравенство и се прокламира като пряка задача неговото намаляване в поносими за ЕС равнища. В действителност в проекта за ДБ и свързаните с него документи се игнорира напълно този проблем. Не се правят никакви оценки, нито се привеждат каквито и да са ангажименти в тази насока. De facto такъв проблем за правителството престава да съществува!

Трето, нереалистични очаквания за ценова динамика

В проекта за ДБ се залага средногодишен ХИПЦ от 4,3%. Стъпването на статистиката към м. май, 2026 г., показва, че за реализация на подобно очакване цените на стоките и услугите у нас през последните 7 месеца на текущата година следва да не се повишават, т.е. да се замразят. Подобна хипотеза е неприемлива и нереалистична. Правителството възприема безкритично предвижданията на ЕК в пролетната й прогноза, но те са правени при други предположения и при по-къса статистика. В допълнение чувствително по-високият мащаб на паричен оборот в страната като следствие от намаляване на задължителните резерви, които ТБ трябва да поддържат в БНБ, по естествен начин съдейства за прираст на ценовите равнища.

Залагането на подобен тип пресилени очаквания изкривяват картината и финансовите структури. Правителството няма действени инструменти за въздействие върху ценовата динамика, освен действията на КЗК.

По-високата годишна инфлация предполага ангажирани правителствени мероприятия за компенсация на нискодоходните слоеве на населението, както и за посрещане на по-високите текущите разходи.

Правителството трябва да се съобразява с нарастващото социално напрежение в страната, което може да причини непредвидени усложнения.

Четвърто, недооценка на инвестиционната динамика

Показателят „Бруто образуване на основен капитал“ (БООК) от баланса на БВП е нараснал през 2025 г. (рекордно за последните 17 години) с 11,4%. При включването на страната в еврозоната доминираше разбирането, че актът на включване в еврозоната ще стимулира инвестиционната активност. Основанията се свързваха, първо, с нарасналата ликвидност на ТБ, респ. кредитна активност, и второ, с ускоряване на притока на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Сега обаче, без никаква дискусия, в ДБ не се отчита и дискутира повишената кредитна активност на ТБ, както и се предвижда относително задържане на притока на ПЧИ от равнището през 2025 г. (3,7% от БВП) за следващите години. Средногодишният прираст на активите на ТБ за първите 4 месеца на текущата година е 17,3% при 11,6% година по-рано! В добавка евентуалното повишаване на инвестиционната активност задължително ще повиши инфлационното равнище.

Въпреки финансово-икономическата логика в ДБ се предвижда БООК за текущата година да нарастне само с 3,3%, както и да спадне на 1% през следващата 2027 г. Основанията остават неясни, а следването на финансово-икономическата логика би променило значително съотношенията.

Заключение

Това, което се забелязва в настоящия проект на ДБ, е изобилие на аритметика и числови натаманявания, за сметка на проектирани и предприемани финансово-икономически мерки, които да овладеят колебливото и несигурно настояще и да положат действени грижи за неясната перспектива. Не се чувства да е направена ангажирана професионална оценка на текущата социално-икономическа среда, на възможните последствия и въздействия на различните видове регулации.

В проекта за ДБ се използват нашироко думите „политика“ и „политики“ (повече от 300 пъти!), но във формален контекст, а не като действен ангажимент. Те са нахвърлени повече като желание и предложение, отколкото като неотменим акт с ясно очертан резултат, при това в конкретен времеви план. Например, посочва се, че „… България е сред държавите членки на Европейския съюз с най-висок дял на сивата икономика, който достига 34,6% от БВП“. Остава обаче загадка с какви конкретни макроикономически действия тя ще трябва да се намали, до какво равнище и в какъв срок. Аналогична е ситуацията и с оценката на корупцията, както и на степента на социално неравенство.

Правителството оправдава несъвършенствата на предложения проект с наложената прибързаност и с необратимата заварена ситуация, като прехвърля очакванията за по-подреден и съдържателно оценяван ДБ за следващата 2027 г. Разликата във времето е около три месеца, т.е. подготовката и формирането на следващият редовен ДБ следва да тече в следващите 3-4 месеца. Към този период правителството следва да приготви и нова есенна макроикономическа прогноза, която не би могла да бъде много по-различна от тази, представено към средата на текущата година.

Това, което следва като предприемани мерки и управление на държавните финанси в краткосрочна перспектива би било редно да се заложи в настоящите правителствени действия, което не се забелязва.

Материалът Аполитиково бюджетно натаманяване е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Спрямо май се очаква най-голямо намаление на цените в групите: „Транспорт“ (-2.5%), „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ (-1.8%), „Облекло и обувки“ (-1.1%) и „Развлечения, спорт и култура“ (-1.0%). Най-голямо увеличение се очаква в групите: „Услуги на ресторанти и хотели“ (1.5%), „Образователни услуги“ (0.5%), „Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги“ (0.2%) и „Здравеопазване“ (0.2%).

Според метода за изчисление на Евростат – Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), показва, прогнозните данни на НСИ показват, че месечната инфлация да бъде минус 0.4%, а годишната инфлация да бъде 5.3%. През юни 2026 г. спрямо предходния месец се очаква най-голямо намаление на цените в групите: „Транспорт“ (-2.0%), „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ (-1.4%) и „Облекло и обувки“ (-1.0%). Най-голямо увеличение се очаква в групите: „Услуги на ресторанти и хотели“ (2.8%), „Образователни услуги“ (0.5%) и „Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги“ (0.3%).

Според експресната предварителна оценка на НСИ през юни 2026 г. се очаква месечното изменение на индекса на цените от малката кошница да бъде минус 1.1%, а годишното изменение да бъде 2.7%. Цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата спрямо предходния месец се очаква да имат:

• хранителни продукти – намаление с 2.4%;
• нехранителни стоки – увеличение с 0.4%;
• услуги – увеличение с 0.1%.

Материалът Инфлацията започва да спада, спрямо май се прогнозира дефлация е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Цените на хранителните стоки за последните седем години (от май 2019 до май 2026 г.) са се повишили със 70%, а при насъщния хляб поскъпването е с 80%. С други думи, ако една храна преди Ковид е струвала 2 лева, понастоящем цената й гони 1.80 евро. Доходите междувременно също са нараснали, но хората често не отчитат това и се фокусират върху текущите си разходи. Недоволството се сгъстява, съответно се увеличава натискът политиците „да направят нещо“.

Едно от нещата, които българските политици могат да направят е да намалят ставката на ДДС за храните. На практика всички държави в Европейския съюз без България и Дания прилагат намалена данъчна ставка за хранителни стоки. В Ирландия и Малта ДДС върху храните е 0%, в Германия е 7%, в Италия 10%, в Гърция 13%, дори в Румъния е 9%.

За разлика от останалите в ЕС, България облага с еднакъв данък потреблението и на боб, и на парфюм. Това е едно от обясненията защо в страни с по-висок стандарт храните са по-евтини, отколкото в България (други обяснения са икономиите от мащаба, предвидимото търсене и конкурентният пазар). Логично е да се помогне на притеснените български домакинства с понижаване на ДДС ставката за храни. В последните седмици дори някои дясно ориентирани икономисти като че ли „омекват“ към подобна мярка.

Според мен, в настоящия момент би било грешка България да върви в такава посока. Подобна данъчна мярка е твърде неефективна, ако целта е с нея да се води социална политика. По-ниският ДДС за храните ще доведе (и то не задължително) до намаляване на цените едновременно за богати и бедни домакинства. Нещо повече: в пропорционално изражение ще облагодетелства богатите повече, отколкото бедните.

Изчисленията показват, че ако българските домакинства бъдат разделени на две големи равни групи по отношение на доходите си, „долната“ група ще формира 37% от съвкупните разходи за храни и безалкохолни напитки, докато „горната група“ ще направи 63% от разходите. Това означава, че за да помогне с по-нисък ДДС за храните на едно домакинство с ниски доходи с 1 условна единица, държавата паралелно с това ще трябва да подпомогне домакинствата с по-високи доходи с 1.7 единици. Неефективността на подобна мярка е отказващо висока.  

Разбира се, по-ниската данъчна ставка може да се приложи само за храни и напитки, които се консумират от бедни домакинства: клисав хляб, евтини кренвирши, имитации на сирене… Подобен подход е дискриминационен и би бил морален и управленски фалит на фискалните политики със социална насоченост.

Посочените по-горе проценти са резултат от авторови изчисления, извършени в масив от около 3000 домакинства, анкетирани през 2024 г. от Националния статистически институт в рамките на ежегодните изследвания на домакинските бюджети. Данните са претеглени с коефициентите, предоставени от НСИ.

Един от съществените резултати от извършените изчисления е, че общата сума, която отделят за храни 10% домакинства с най-ниски доходи е близо 3 пъти по-ниска от общия бюджет за храни на 10% от домакинствата с най-високи доходи. Това още по-ясно говори, че „брутното“ понижаване на ДДС върху храните е нефокусирана и неефективна мярка. Точно обратно на препоръките за „подобряване на честността и ефективността на данъчната система“, отправени през юни 2026 г. към България от Европейската комисия.

Съществуват и други аргументи против намаление на ДДС върху храните. Единият беше загатнат по-горе: дори да се редуцират ставките на данъка, нищо не може да застави търговците да свалят крайните цени. Пример са книгите: от няколко години те се ползват от преференциална ставка от 9%, но цената на добрите издания в никакъв случай не се е понижила, дори напротив.

Друг аргумент „против“ е, че това е твърде скъпа мярка. Ако приемем, че общият пазар на хранителни стоки в България е около 13 млрд. евро (приблизителна оценка на база данните на НСИ за индивидуалната консумация), приходите в бюджета от ДДС върху храните възлизат на около 2.15 млрд. евро. Ако намалим ставката за храните на 9%, бюджетните приходи по това перо ще се спаднат под 1 млрд. евро. Дори да приемем, че редуцираната ставка ще важи само за 50% от храните и напитките на пазара, българският бюджет ще се лиши от 600 млн. евро приходи от ДДС.

Това са много пари. Подобна сума например е достатъчна да се дават всеки месец ваучери за храни на стойност 150 евро на 333 хиляди най-бедни български домакинства. Така помощта ще бъде фокусирана върху най-уязвимите, ще има гаранция, че те ще харчат помощите само за храна, а като бонус държавата ще получи обратно 100 млн. евро ДДС.

Ако нещата стоят така, защо другите страни в ЕС масово прилагат намален данък за храните? Българската данъчна система е различна от типичната европейска, защото разчита основно на косвени данъци като ДДС и акцизи. С ниския данък върху доходите на физическите лица, корпоративните печалби, дивидентите и имотите и с максимален праг на осигуровките върху високите доходи, българската данъчна система е построена така, че бюджетът се пълни от потреблението на широките народни маси.

Преди да се въведе диференциран ДДС върху стоки от всеобщо значение като храните е необходима цялостна данъчна реформа, като загубените приходи от ДДС се компенсират с други данъци: на първо място с умерен прогресивен данък върху по-високите доходи, съчетан с премахване на максималния осигурителен праг и повишаване на ставката на корпоративния данък. Необходимо е първо да се премине през тези стъпки на данъчната реформа, преди да се настоява за диференциран ДДС върху храните. Ако реформата започне с по-нисък ДДС върху храните, възниква опасност за бюджетната устойчивост.

Заради постепенното нормализиране на държавните разходи, което не е придружено от нормализиране на държавните приходи, България в момента изпитва фискални затруднения. Непредубедените отдавна са разбрали, че ситуацията няма да се оправи само с рязане на разходи. Институции като МВФ и Европейската комисия възможно най-ясно казваха на България, че е дошло време за прогресивна данъчна реформа. Това означава фокусирана помощ само за истински нуждаещите се и по-голяма данъчна съпричастност от страна на успешните в обществото.

Материалът Защо намаляване на ДДС за храните не е добро решение за България е публикуван за пръв път на Икономически живот.

• Дефицит – 5.7% (€7.2 млрд )
• Външен дълг – над 30% от БВП, с амбиции да расте през следващите две години
• Разходи – €56,8 млрд., значително надвишаващи приходите €49,5 млрд.
• Фискалният резерв се планира да е €2,6 млрд. към края на годината, т.е. остават само парите от Сребърния фонд, които не могат да бъдат пипани
• 30% увеличение на винетките и разширяване на тол системата
• Повишаване на МОД на €2300
• Отпадат механизмите, свързани с МРЗ и средната работна заплата
• 10% облагане на посредниците в хазарта;
• Заплатите на изборните длъжности в бордовете на дружества с над 50% държавно участие се променят в посока надолу

Материалът Проектобюджетът на кабинета „Радев“ – накратко, в цифри е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Над света са надвиснали буреносните облаци на войната. Българското правителство е изправено пред необходимостта да похарчи милиарди за въоръжение, като едновременно с това ускори развитието на националната инфраструктура, най-вече пътна и образователна. Надигат се гласове, че България трябва да премине към прогресивно облагане на доходите на физическите лица, за да финансира всичко това, без да се стига до ръст на държавния дълг. Но икономическата гилдия се консолидира около позицията, че „България е бедна за прогресивен данък“: чак когато националният доход нарасне, може да се мисли в подобна насока. Дотогава хазната ще се пълни с косвени данъци.

Звучи поразително актуално, но горният разказ всъщност предава в детайли икономическия дебат в България преди 87 години. Световноизвестният руско-германски статистик и икономист Оскар Андерсон, който между 1924 и 1940 г. преподава в България, на 1 декември 1938 г. изнася пред Българското икономическо дружество реферат на тема „Финансовото кръгообращение в България с оглед на структурните особености на българското народно стопанство“. Важният научен труд е публикуван още през януари 1939 г. в Списание на българското икономическо дружество (год. XXXVIII, кн. 1, стр. 1-25).

След като Андерсон прави приблизителна оценка на размера и разпределението на националния доход в България (той приема грешка от плюс-минус 15%, тъй като тогава системата на националните сметки още не се ползва по света), на последните страници на своята студия той разкрива за какво е било нужно цялото статистическо упражнение:

„В българската общественост, а също и в парламента, доста често се повтаря мисълта, че държавата, за да си подобри финансите, трябва да въведе по-силно облагане на големите доходи, с което същевременно тя ще осъществи и по-голяма социална справедливост в разпределението на доходите“ (цит., стр. 23).

След кратка аргументация, в която икономистът за момент излиза от безстрастния тон, Андерсон заключава: „Докато доходът на глава на българското население не се увеличи значително, държавата ще бъде принудена да базира своите финанси предимно върху косвеното облагане на широките маси, което и без това е вече доста тежко“ (пак там, акцентът е в оригинала).

Прескачаме 87 години и стигаме до месец юни 2026 г., когато бюджетните дефицити отново зейват на фона на нарастващи нужди за финансиране на военни разходи и засилена нагласа в обществото, че инфраструктурното изоставане в България най-сетне трябва да бъде преодоляно. Прогресивният данък отново е на дневен ред (за това след малко). Повечето български икономисти публично се противопоставят на аргументите относно „стопанската и държавната целесъобразност и социалната правда“ на прогресивния данък, да използваме цветистия език на Оскар Андерсон. Но има и по-йезуитски възражения:

„Времето на прогресията ще дойде, неизбежно е, натискът е прекалено силен. Но България има нужда от още време, в което да натрупа богатство, което после да преразпределя. Това време не е дошло“. (Статус на икономически журналист във Фейсбук от юни 2026 г.).

Ще дойде ден! – когато България ще се нареди сред развитите страни в света, където подоходният данък е прогресивен, а не пропорционален. Ще дойде! – и така вече 87 години. Въпросът е, че ситуацията в България през 2026 г. е коренно различна от тази през 1939 г. Тогава, в навечерието на Втората световна война, според изчисленията на Андерсон истински богатите хора в страната включват около 1000 по-едри земеделци, както и растяща, но все още малобройна група „министри, депутати, чиновници, фабриканти и т.н.“

През 2025 г. най-богатият Един процент в България е оставил зад себе си поляци, хървати, унгарци, чехи, словаци, да не говорим за румънци. С този темп на нарастване на доходите на най-богатия 1% от българите, още през 2026 г. те може да изпреварят и най-богатите гърци, естонци и португалци.

Горният факт рядко се коментира в публичното пространство, но данните на Евростат за разпределението на доходите в различните подоходни групи са точно такива. Границата  на годишния доход (top cut-off point of the 99^th percentile) на едно българско домакинство след данъци през 2025 г., след която то попада в групата на Единия процент най-богати, е изчислена от Евростат на 48 808 евро. За сравнение, в Унгария това число е 36 хил. евро, а в Полша – под 43 хил. евро. Важно е, че тук говорим за номинални пари, а не за покупателна сила. Ако използваме методиката PPS, която сравнява едновременно доходите и ценовото равнище в отделните страни, оказва се, че долната граница на доходите на Единия процент в България всъщност е по-висока от средната за ЕС!

На базата на горното трябва да се заключи, че българското стопанство и по-специално хората и домакинствата с най-високи доходи отдавна не са в незавидното положение от 1939 г., съответно аргументите на Андерсон вече не са в сила**. Вече не съществува обективна необходимост да се изчаква натрупване на повече доход в ръцете на най-богатите, преди да се възстанови прогресивният данъчен модел в България.

Андерсон има своето извинение: иконометрикът, който още на 30-годишна възраст е избран за професор в Киев, цял живот бяга от съветската власт – първо в Будапеща, после във Варна и София, а след 1942 г. в Германия. Съответно той не може да не настръхва при всеки призив за държавна намеса в икономиката в името на „социалната правда“.

От друга страна, още през 1939 г. развитите страни в света залагат на прогресивния данък. Във Великобритания тогава най-ниската ставка за доход до 135 лири*** е 8.3% (увеличена на 11.7% заради военните усилия), стандартната ставка над този праг е 27.5%, а за по-солидните доходи има прогресивен компонент, който достига до 68.5%.

Българската икономическа гилдия показва завидна устойчивост, когато през различни времена и епохи неизменно се противопоставя на прогресивния данъчен модел. Но резултатът от тази идеологическа последователност не е добър: високо неравенство, нарастващи бюджетни дефицити (които очевидно не може да се компенсират само с икономии) и ниско качество на обществените услуги и инфраструктурата.

Вредата от тази данъчна ортодоксалност вече се вижда извън границите на България: през 2024 г. Международният валутен фонд заяви в прав текст, че България трябва да премине към прогресивен подоходен данък****,  през юни 2026 г. Европейската комисия препоръча на страната „да подобри честността и ефективността на данъчната си система“. Държавите членки имат суверенитет в данъчните дела, така че ЕК не може да е по-пряма, когато казва на България, че моделът с 10% плосък данък без необлагаем минимум, съчетан с таван на осигурителните вноски (водещ до регресивност, т.е. по-богатите плащат по-малка данъчно-осигурителна ставка от по-бедните), е едновременно:

• А) нечестен;
• Б) събира по-малко приходи, отколкото България има нужда в момента.

Интелектуалните усилия на българските икономисти да опровергаят тези азбучни истини извадиха последния, отчаян аргумент: „Нека първо държавата се пребори с корупцията и ни даде добри публични услуги, пък тогава ще въведем прогресивен данък върху доходите“. В стратегически план този съвет е хитър, но неприложим. Докато държавата работи в режим на ниски данъци, тя не може да се пребори с корупцията и да подобри публичните услуги.

Същото е както с валутния борд и еврото: докато страната е във валутен борд, структурата на икономиката никога не може да се подобри до степен, която ще я направи готова за еврозоната. По същия начин, режимът на ниски преки данъци руши социалния капитал и спира инфраструктурния напредък и с него държавата никога няма да бъде „готова за прогресивен данък“. Българските икономисти трябва сериозно да помислят по този въпрос, защото е много възможно, докато те защитават овехтелите си позиции, българското общество да се търкулне отвъд точката, след която няма връщане назад.

*Анализът е публикуван първо в изданието „Бодил“

**Любопитно е, че изчисленията за българския национален доход на авторитет като Андерсон не са приети безрезервно от тогавашните български икономисти. Д-р Асен Чакалов публично възразява на Андерсон по важни детайли, но относно най-важното – отхвърлянето на идеята за прогресивния данък, той е на същото мнение, определяйки извода на руско-германския статистик като „особено ценен“: „Тази истина трябва добре да се запомни и запечата в ума на нашите общественици“.   

*** Средната годишна заплата в Англия тогава възлиза на 150-200 лири.

**** Описвам ситуацията в следния текст от 28 март 2024 г. Мисля, че в този текст е казано всичко по темата: не бих могъл да обясня нещата по-добре.

Материалът Призракът на прогресивния данък броди из България е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Какво се случи само през последните седмици?

Блестяща операция на Украйна направи Крим голям пасив, вместо актив на Русия. В момента сухопътната връзка на север е прекъсната чрез взривяване на всички мостове; а Керченският мост към Русия и връзките по море са под постоянния прицел на украинските дронове.

Основната цел на Украйна е същата: прекъсване на нефтените и газовите доставки, без които цялата военна машина на Путин започва да буксува.

Двата милиона жители чакат понякога с дни да могат да заредят автомобилите. Мнозина от тях, сред които видни военни пропагандисти не само започнаха да критикуват Путин, но и да напускат Крим. Там става все по-сложно да се живее, но още по-скъпо струва на Русия да поддържа своите бази там.

Прекъснатата връзка по магистралата “Новорусия” между Крим и Донбас пък има опасност да остави в “чувал” без храна и поддръжка над 100-хилядна армия в Запорожието. По самата магистрала вече не могат да минават военни части и доставки, защото веднага са ликвидирани. Кремъл стигна дотам, че да прикрива такива доставки в граждански превозни средства, често сред мирни граждани – с идеята, че Украйна няма да ги обстрелва.

И цената за Крим е само част от цената за поддръжка въобще на нормалния живот в Русия на фона на постоянния обстрел на нейните нефтопреработвателни мощности. Стигна се не само до забрана на износ на керосин, а и до публична молба от Захарова за внос (!) на нефтени продукти от приятелски страни. Същевременно, кипи бурно строителство на военни поделения и жилища по финландската чак до норвежката граница – за изненада на скандинавските държави.

Дали ще издържи бюджетът на Русия при над 40% спад на приходите и постоянни военни разходи не е ясно – но винаги лошата икономика поставя началото на края.

У нас, парадоксално, Радев и Ко. не личи да се съобразяват с развитието на събитията и сякаш оперират в парникови условия. “По-силният глас в Европа” е все повече глас на самоизолация и срещу Европа. И няма как Радев да се впише в Европа – след като цяла Европа иска да накара Русия, а той Украйна да седне на преговори.

Затова пък се предоговаря “успешния” БОТАШ, като ще дадем на Турция  безплатно, или под пазарни цени вероятно, достъп и до нашата електропреносна система и кой знае какви инфраструктурни проекти. Срещи се правят и с Китай – от чиито зависимости България се опазваше досега под руска опека.

Не знам още на кой авторитарен режим Радев не е постлал килим. Дори с Тръмп не е ясна политиката – освен на поклони неофициално (срещи с неговия доверен кръг) и перчене срещу САЩ на домашния екран.

Като добавим накрая и как държавата започна да спонсорира “ивенти” за промоция на руски пропаганден внос – отново България е на два стола. Като от здравия гледа да седне на счупения.

Колко сме се парили…

Текстът е от фейсбук профила на финансиста Евгени Канев…

Материалът Русия: лошата икономика поставя началото на края е публикуван за пръв път на Икономически живот.