В рамките на космическата програма на ЕС 2021-2027 г. съюзът е подписал нов договор за услуги за изстрелване на сателит Copernicus Sentinel с компанията Arianespace. Между 2023 г. и 2026 г. Arianespace ще извърши шест изстрелвания на Vega-C за Коперник, програмата на Европейския съюз за наблюдение на Земята.
Изтъква се, че подписването на договора бележи крайъгълен камък в продължаващата работа на ЕС да укрепи своя технологичен суверенитет и да гарантира своя автономен, надежден и рентабилен достъп до космоса.
Услугите за наблюдение на Земята и данните, предоставени от Коперник, са от съществено значение в ежедневието на европейските граждани. ЕС вече разполага със съзвездие от седем действащи сателита Copernicus Sentinel (Sentinel-1A, Sentinel-2A и 2B, Sentinel-3A и 3B, Sentinel 5P, Sentinel-6A). Тези сателити допринасят за предоставянето на ценни данни и услуги за широк спектър от ежедневни приложения – от селското стопанство и реакцията при кризи до борбата с изменението на климата.
Договорът с Arianespace покрива нуждите от услуги за стартиране с Vega-C за следващите пет години. Той гарантира, че съзвездието от сателити Коперник ще бъде попълнено (Sentinel-1C, Sentinel-1D, Sentinel-2C, Sentinel-3C) и че ще бъдат пуснати в орбита нови капацитети за наблюдение (Sentinel CO2M сателити A и B). Всички изстрелвания са планирани да бъдат извършени от космодрума Куру във Френска Гвиана.
Vega-C е модернизирана и по-мощна версия на ракетата носител Vega (Sentinel-2A и Sentinel-2B бяха изстреляни с Vega съответно на 22 юни 2015 г. и на 7 март 2017 г.). Vega-C е ракета, висока 35 метра, с маса при излитане 210 тона. Тя е в състояние да достави до 2300 килограма в еталонна полярна орбита от 700 километра.
Съзвездието на ЕС от седем действащи сателита Copernicus Sentinel се състои от Sentinel-1A, Sentinel-2A и 2B, Sentinel-3A и 3B, Sentinel 5P и Sentinel-6A:
Copernicus Sentinel-1 предоставя радарни изображения за всякакви метеорологични условия през деня и нощта, за наземни и океански услуги за наблюдение на морския лед, наблюдение на морската среда, откриване на кораби, рискове от движение на земя-повърхност, картографиране на гори, вода и почви, хуманитарна помощ и управление на кризи.
Copernicus Sentinel-2 предоставя оптични изображения с висока разделителна способност за наземни услуги. Предоставя например изображения на растителност, почва и водна покривка, вътрешни водни пътища и крайбрежни зони. Sentinel-2 предоставя и информация за спешните служби.
Copernicus Sentinel-3 предоставя високоточни оптични, радарни и алтиметрични данни за морски и сухопътни услуги. Той измерва променливи като топографията на морската повърхност, температурата на морската вода и сушата, цвета на океана и сушата с висока точност и надеждност.
Copernicus Sentinel-5 Precursor е сателитна мисия, стартирана през 2017 г., предоставяща данни за наблюдение на атмосферата, докато Sentinel-4 и Sentinel-5, атмосферните мисии Copernicus в процес на разработка, бъдат изстреляни и започнат да работят.
Copernicus Sentinel осигурява високоточна алтиметрия за измерване на глобалната височина на морската повърхност (височина на морската повърхност над референтен елипсоид), предимно за оперативна океанография и за климатични изследвания. Това е съвместна мисия, разработена в партньорство с Националната администрация за океаните и атмосферата на САЩ (NOAA) и Националната администрация по аеронавтика и изследване на космоса (НАСА).
Copernicus Anthropogenic Carbon Dioxide Monitoring: Тази мисия ще носи близък инфрачервен и късовълнов инфрачервен спектрометър за измерване на атмосферния въглероден диоксид, произведен от човешка дейност, предоставяйки уникален и независим източник на информация за оценка на ефективността на мерките на държавите и да проследи тяхното въздействие върху декарбонизирането на Европа и постигането на националните цели за намаляване на емисиите. Измерванията от мисията ще допринесат за намаляване на настоящите несигурности в оценките на емисиите на въглероден диоксид от изгарянето на изкопаеми горива в национален и регионален мащаб. Блоковете A и B се планира да бъдат пуснати в експлоатация през 2025-2026 г.
