Отделът Alphabet Google трябва да премахне данни от резултатите от онлайн търсене, ако потребителите могат да докажат, че тази информация е явно неточна, определя Съдът на Европейския съюз.
„Операторът на търсачка трябва да деименува информация, намерена в реферираното съдържание, когато лицето, поискало дерефериране, докаже, че тази информация е явно неточна“, постановява съдът, цитиран от Ройтерс.
Сред аргументите, с които преди години е образувано делото се посочва, че е общоизвестно, че търсачката не само хоства съдържание, създадено от други онлайн, но има активна роля в разпространението на информация.
„Богатството на мрежата“ не би било нищо повече от потенциал, ако потребителят не можеше да получи достъп до информацията, от която се нуждае чрез търсачките, и в огромния океан от информация, произведена в интернет, толкова много информация щеше да остане виртуално недостъпни без посредничеството на тези търсачки.
Когато търсачката позволява на потребителя да извършва търсене на базата на определени ключови думи, като например име на човек, тя избира кои сайтове да включи в резултатите от търсенето и реда, в който да ги изброи, което има огромно въздействие върху разпространението на информация. Тези избори се правят от използвания алгоритъм и следователно зависят от критериите за избор, които операторът на търсачката е избрал по време на дейността по програмиране. Допълнителни избори се правят в голям мащаб като част от политиките за модериране на съдържание, прилагани от платформата в съответствие със стандартите, които е приела, например за защита на своя бизнес модел, за защита на определени чувствителни мнения сред потребителите или за изпълнение на законови задължения. Тези дейности включват решения съдържанието да не се публикува в резултатите от търсенията, направени от потребителите.
Следователно, изтъква съдът, търсачката действа като информационен „пазач“, израз, използван за обозначаване на субекти, чиято дейност е необходима, за да позволи на мнения или информация, създадени от трети страни, да навлязат във веригата на демократичната комуникация. Тази функция за контролиране на „вратите“, през които минава потокът от информация, която се изпълнява от търсачки като Google, има значителни последици както за свободата на изразяване и информация, заложена в член 11 от Хартата, така и за правата на зачитане на личния живот и защита на личните данни, предвидени в членове 7 и 8 от Хартата. По-специално, включването в списъка с резултати, който се появява след търсене, направено въз основа на името на дадено лице, на уеб страница и информацията, съдържаща се в нея, свързана с това лице, значително улеснява достъпа на всеки интернет потребител до тази информация и може да играе решаваща роля в разпространението на тази информация и по този начин упражняването на свободата на изразяване и информация. По същата причина това включване може да представлява по-съществена намеса в основното право на личен живот на субекта на данните, отколкото публикуването от издателя на тази уеб страница, както Съдът е имал повод да посочи в своята съдебна практика.
В преюдициалното запитване, което е предмет на настоящото заключение, това, което се разглежда, е специфичната характеристика на функцията, изпълнявана от търсачките, и напрежението, което това създава между основните права, установени в членове 7, 8 и 11 от Хартата, в сценарий, който все още не е разгледан от Съда – тоест ситуация, в която субектът на данните оспорва истинността на обработените данни и поради тази причина изисква дерефериране на връзки към съдържание, публикувано от трети страни, в което се появяват тези данни.
