В началото на текущата седмица Министерството на финансите (МФ) публикува редовната си пролетна 2026 макроикономическа прогноза (по-нататък реферирана като ПП26), изискуема от Закона за публичните финанси (чл.68)[1]. Традиционно в нея се съдържат основни виждания на МФ, респективно на правителството, свързани с перспективното развитие на икономиката.
Настоящата ПП26 е по-особена преди всичко с развиващата се напрегната международна обстановка, както и поради първата година от членството на страната ни в еврозоната. Тя обаче е съставена рутинно, в съответствие с изработени вече от МФ прототипи, поради което се открояват немалко смущаващи елементи:
1. Множество международни и национални научни и специализирани организации публикуват периодично различни прогнози за развитието на икономиките в световен план, както и по отделни страни и региони. В ПП26 се привеждат близо двадесет подобни прогнозни разчети (т.9), в които се оценяват перспективните икономически възможности на България. Всички съставители на тези прогнози са своеобразни странични наблюдатели (т.е. външни за конкретното макроикономическо управление) на икономическото развитие на България.
Специфика на ПП26 обаче е това, че съставителят й (МФ, респективно правителството на България) стои на волана на икономическия автомобил на България. Правителството оценява международните политико-икономически въздействия, влиянието върху икономиката на страната, предвижда по какъв начин те ще се отразят върху основни национални макроикономически параметри и очертава вероятни позитивни и негативни ефекти. Задължителна следваща стъпка е проектирането на конкретни ендогенни макроикономически мерки, чрез които правителството да подтисне негативните въздействия и да подсили позитивните ефекти, особено и най-вече в краткосрочна и средносрочна перспектива.
Такъв елемент обаче в ПП26 няма. В представената прогноза не съществува раздел, който да третира макроикономическите мерки, които правителството се ангажира да прокара, за да тушира негативните и да стимулира позитивните въздействия.
МФ, респективно правителството, се нарежда до цялата плеяда от организации, които наблюдават отстрани случващото се и се занимават с гадателство. Остава се с впечатлението, че конкретното макроикономическо управление не е в състояние да въздейства върху протичането на ендогенните социално-икономическите процеси, а само и единствено да отчита евентуалните предопределени изменения и да се съобразява с тях.
2. Оценката на инфлацията би следвало да бъде основен елемент в ПП26. От началото на 2026 г. България е член на еврозоната, а паричните процеси в еврозоната се контролират и регулират от Европейската централна банка (ЕЦБ). Никъде в ПП26 обаче не фигурира (явно или неявно) присъствието на ЕЦБ и не се дискутират вероятните очаквания за средногодишната инфлация в еврозоната. Инфлацията в еврозоната изобщо не се третира, въпреки членството на страната ни в еврозоната.
В ПП26 се предвижда (т.4) средногодишната инфлация у нас през 2026 г. „…да се повиши до 4.3% според ХИПЦ, а нарастването на потребителските цени в края на годината да възлезе на 5.2%“. Няма дори формална съпоставка с инфлацията в еврозоната. В специализиран доклад на Управителя на ЕЦБ Кристин Лагард от 19-ти март т.г. (месец след началото на конфликта в Близкия изток!) се посочва, че ЕЦБ се стреми инфлацията в еврозоната през 2026 г. да не е по-висока от 2,6%. Остава загадка на какво се дължи очакваната примерно двойно по-високата инфлация у нас през 2026 г. в сравнение с тази в еврозоната и дали, доколко и докога изпреварващата у нас инфлация спрямо еврозоната може да се определи като нормално и очаквано събитие?
3. В ПП26 се представя, проследява и проектира агрегатът БВП, без да се оценява структурата на брутната добавена стойност (БДС). Тя е специфична – услугите вече заемат над 70% от БДС, а темповете на прираст на индустрията като цяло в продължение на години са символични стойности. Този факт не се оценява, не се анализират причините, не се проектират промените в структурата на БДС, нито възможните управленски въздействия.
4. Не се дискутира степента на социално разслоение в обществото, което вече традиционно е най-високо в ЕС. Посочва се, че разходите за труд на единица продукция ще продължават да нарастват, но тази констатация остава откъсната от състоянието на бюджетните структури.
5. В ПП26 се предвижда по-нисък темп на прираст на инвестициите през 2026 г. спрямо предходната година.
Българската икономика и по-специално – индустрията, се нуждае от основно технологично обновление и преструктуриране. Средногодишната норма на натрупване у нас през последните пет години е малко над 18% и е една от най-ниските в ЕС. Поддържането на приемливи темпове на икономически растеж и икономическо обновление за страната ни е невъзможно при подобно оскъдно капиталообразуване. Толкова повече, че след включването ни в еврозоната търговските банки (ТБ) в страната разполагат с повече финансови ресурси, най-вече поради рязкото намаление на изискуемите резерви, които те са задължени да поддържат в БНБ. Активите на ТБ у нас в началото на текущата година са примерно 16-18% по-високи в сравнение с предходната година, докато същият прираст преди година е бил малко повече от десетина процента! Прирастът на банков финансов ресурс би следвало да се материализира в някаква форма на капиталово натрупване, т.е. редно е да се очаква по-активна инвестиционна дейност, съпътствана (както практиката показва и теорията обобщава) с по-сериозен ценови натиск. Тази особеност остава неосмислена от авторите на ПП26.
6. Вече почти традиционно, оценката на презграничното движение на капитали е формална и привидна. България изнася активно капитали в чужбина – през последните пет години нетният износ на български капитали в чужбина се оценява на повече от 39 млрд.EUR при сумарни инвестиции от 86 млрд.EUR! Оценката на този факт остава недостъпна за ПП26, както анализа за причините и последствията.
Заключение
Приготвянето на пролетна и есенна макроикономическа прогноза от МФ в съответствие с изискванията на Закона се извършва формално, като отмятане на досадна необходимост.
Всяко едно правителство (независимо как е етикирано) е длъжно да вижда и да оценява реалните икономически проблеми на страната, за да бъде в състояние да формулира и да провежда адекватни мерки и реформи за тяхното своевременно решаване.
България заема твърдо опашкарската позиция в ЕС и измъкването от това незавидно състояние изисква наличието на аналитична визия, смело провеждане на основополагащи реформи и предприемането на решителни действия за приобщаване на страната ни към развития финансово-икономически свят.
[1] Законът за публичните финанси изисква пролетната макроикономическа прогноза на МФ да бъде публикувана до 25-ти март, но текущата пролетна прогноза бе публикувана на 6-ти април, т.е. с почти две седмици закъснение. Подобно неспазване на законови изисквания е обичайна практика за МФ и се счита едва ли не за нормално.
