Европейската комисия (ЕК) публикува своята есенна прогноза 2021 за развитието на европейските икономики за периода до 2023 г.
- Обща постановка
Предимство на този тип прогнози е това, че те са правени по единна методология за всички страни от ЕС, т.е. при тях е допустима и коректна междустранова сравнимост.
Предимство също е възможността на отделните национални правителства да се информират за оценките, които развитието на техните икономики и макроикономическото им управление възбуждат във външни наблюдатели от ЕС с безспорен професионален опит и капацитет. Този тип оценки могат да служат като обратна връзка, която да стимулира търсенията на местна основа за потискане на негативните въздействия върху националните икономики и засилване на възможни и вероятни позитивни ефекти.
Логично е сравненията между темповете на прираст на БВП между отделните страни да се правят за целия четиригодишен период 2020-2023 г. През 2020 г. всички страни свиха производството си, а в следващите две-три години се отбелязва възстановяване на предкризисните равнища и по-нататъшен растеж. Възстановяването е свързано и корелира негативно с величината на рецесията през 2020 г.
Според нееднократно посочвани основания, страните, с които България е редно да се сравнява, са тези, които преди 90-те години на миналия век бяха членки на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), а по-късно се включиха в ЕС. Това са общо 9 страни (България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия), за които е възприето условно названието „страни СИВ-ЕС“.
2. Сравнителна икономическа динамика
В Таблица 1 са представени есенните прогнози 2021 на ЕК за страните СИВ-ЕС, за темповете на прираст на БВП. В последната колонка на Таблица 1 е оценена съвкупната икономическа динамика за разглеждания период. Най-нисък темп на прираст на БВП за периода се предвижда за Чехия, но тя и Естония имат най-висок БВП на човек от населението за групата страни за последната отчетна година (2020 г.), измерен по текущи EUR. България е най-слабо развитата страна не само в групата страни СИВ-ЕС, но и в целия ЕС, а се очаква да реализира най-ниска икономическа динамика за периода в сравнение с останалите 7 страни СИВ-ЕС (без Чехия). Което означава, че изоставането на страната ни в рамките на страните СИВ-ЕС, респ. ЕС, ще се задълбочава!
3. Икономическо равнище и икономически растеж
Съществува видима и невидима зависимост между степен на развитие, от една страна, и скорост на развитие, от друга. Страните с по-ниско равнище на БВП е логично да се развиват икономически с по-бързи темпове. В противен случай икономическата пропаст между страните нараства.
На Фигура 1 са представени страните СИВ-ЕС в зависимост от БВП на човек от населението (по текущи EUR, към 2020 г., по ординатата) и очаквания от ЕК прираст на БВП за четиригодишния период (по абсцисата). Ако се абстрахираме от България, при останалите осем страни се очертава ясна тенденция на по-висок икономически растеж за по-слабо развитите страни. България обаче остава настрани. Заслужава да се отбележи позицията на Румъния, чийто прираст на БВП за разглежданите години е почти два пъти по-висок от този на България.
4. Елемент на макроикономическа политика
Внимание в есенната прогноза 2021 на ЕК привлича и важен управленски параметър, какъвто е дефицитът на държавния бюджет (Таблица 2). И тук България се отклонява от очертаната тенденция. Забелязва се (макар и не особено ярко очертана) зависимост между поддържания управленски параметър (дефицит на държавния бюджет спрямо БВП), от една страна, и темповете на прираст на БВП, от друга. Зависимостта е еднопосочна. Заслужава да се отбележи, че за ЕС като цяло средногодишният дефицит на държавните бюджети за четиригодишния период се предвижда да е 4,9%!
Остава неясно чрез какви управленски параметри България ще бъде в състояние да ускори икономическата си динамика, ако действително има намерение и желание да се откъсне от твърдо заеманата опашкарска позиция в ЕС.
5. Заключение
Макроикономическото управление на страната продължава да се задоволява с непретенциозно поставени цели, в които доминира спокойствието на управленския елит и удовлетворяването на лични и групови интереси. Постигането на някакви позитивни темпове на прираст на БВП се оценява за достатъчно постижение, без да се отчитат постиженията на сродни нам страни-членки на ЕС. Инвестиционната активност се задържа на пределно ниско равнище основно поради продължително поддържане на несигурна институционална среда. Местните производители съумяват да натрупват капиталови резерви, които предпочитат да изнасят в чужбина, но не и да инвестират вътре в страната. Правителството не желае да се ангажира с амбициозни публични проекти, които да използват местния капитал и да създадат благоприятни условия за разгръщане на частната инициатива. Правителството съзнателно се отказва да ползва преференциално предоставени заеми за финансиране на публични инвестиционни проекти. Цялостната институционална среда е несигурна и отблъсква както местните, така и чуждестранните инвеститори.
Като резултат България продължава твърдо да заема опашкарска позиция в ЕС без изгледи за промяна на позицията си в близката перспектива.
