Поредното увеличение на цената на билета за градски транспорт в Столицата излиза на дневен ред. В момента са пуснати за обществено обсъждане както предложените промени в Наредбата за реда и условията за пътуване в обществения градски транспорт, така и новата ценова политика на Центъра за градска мобилност, по отношение на превозните документи. Основен повод за всички тези промени е въведената през месец май 2021г. автоматизирана електронна система за таксуване и наблюдение в градския транспорт на Столицата.
Това е същата онази система, чийто старт за изграждане бе даден през 2013 година с прогнозна стойност от 7.5 млн. евро. Към момента, почти 10 години по-късно същата тази система е погълнала близо 100 млн. лв. от парите на данъкоплатците. Но пък вече си имаме „тикет-система“. Същата тази система трябваше да оптимизира процесите в градския транспорт на Столицата. За това бе даден период от 6 месеца (за събиране на база данни) след старта й през май 2021г. Само месец и половина по-късно Столичният общински съвет реши да създаде Комитет за наблюдение на вече внедрената „тикет-система“, чийто състав е изцяло от общински съветници. Основните функци на този комитет е да разглежда предоставяните на Центъра за градска мобилност, от фирмата, поддържаща системата, предложения за оптимизация на бизнес процесите, свързани с издаване, продажби, дистрибуция и отчитане на продажбите на превозни документи. Именно в прерогативите на този комитет е да анализира тези данни и да дава предложения за вдигане цената на билетите, както и да определя от кога да въвежда тези увеличения.
Явно данните вече са събрани, анализирани, процесите оптимизирани и системата започна да дава своите резултати, новместо „о, чудо“, или „браво“ предложението е билетът за еднократно пътуване в градския транспорт да скочи с 25%. От 1.60 лв. на 2 лева. Все си мислех, че оптимизацията на процесите води до нещо по-добро, като да кажем намаление на цената на билета, но за 100 милиона лева – толкова. И докато все пак е осигурена някаква алтернатива на билета за еднократно пътуване, като за целта са предложени електронни билети за „30 минути+“ и „60 минути+“, даващи право на неограничен брой смени на превозното средство до 29-тата и съответно 59-тата минута, като след последната смяна на превозното средство в този времеви интервал, пътникът ще може да продължи до крайната си точка именно с последното сменено превозно средство, то пенсионерите ги чака неприятна изненада. Тъй като увеличенията на пенсиите им са доста високи в последно време и това явно не е минало незабелязано, то техните превозни документи също скачат с 25% от 8 на 10 лв. И докато на основният билет за еднократно пътуване е създадена безспорно добра алтернатива донякъде, то за хората от третата възраст алтернатива няма.
Кои билети поскъпват?
Освен гореспоменатите хартиени билети за еднократно пътуване и картите за пенсионери, се вдига и картата за еднократно пътуване, продавана от контрольор – от 30 на 40 лв., което я уеднаквява с глобата от същия. Повишена е и месечната неперсонализирана карта за всички линии, която от 60лв. става 70 лв. Това ще засегне най-вече семействата, ползващи една карта и фирмите, купуващи едномесечни карти за служителите. От евентуалното увеличение ще бъдат засегнати и някои от лицата с намалена работоспособност.
Новите превозни документи и цени, коите са предложени за обществено обсъждане са показани в Таблица 1.
През месец януари 2022г., скоропостижно орязаният финансов отчет на Центъра за градска мобилност за 2020 г. се озова в регистрите на Търговския регистър към Агенцията по вписванията. В него има интересни данни за приходите на Дружеството и ролята на Столична община и държавата в тях (Таблица 2).
От таблица 2 се вижда, че градският транспорт в София за 2020 г. е генерирал приход от 249.744 млн. лв. От превозни документи обаче събраните суми са едва 34.91%. Останалите пари, дадени за усвояване от ЦГМ, като основен разпределител на тези средства, идват от бюджетите на Столична община и Държавния бюджет. Това са 162.57 млн. лв., или 65.09% от общите приходи. Иначе казано, уважаеми столичани – вие и така и така, през своите данъци плащате 2/3 от стойността на билетите си. От този факт следва, че за напълно безплатен градски транспорт в Столицата са необходими едва 87 млн. лв.
На фона на стотиците милиони, които се дават от Общината и Държавата за това или онова, тези 87 милиона са капка в морето, още повече ако се разпределят в съответната пропорция между Столична община и държавния бюджет. Всеки може да си представи ефекта от „безплатен градски транспорт“ върху автомобилния трафик в София и колко милиони левове биха били спестени от разходването им за намаляването на вредните емисии. За Столична община ще остане отговорността да следи за качеството на транспорта и за целесъобразността на разходваните средства, искани от дружествата в структурата на градския транспорт, още повече, че тя ще има стимул за това. Вместо това Общината губи време, усилия и пари да търси баланс между цената на билета и качеството, при положение, че по същество столичани субсидират градския транспорт през общинските и другите данъци.
Една от предложените промени в Наредбата за реда и условията за пътуване в обществения градски транспорт е възможността, даваща се на Центъра за градска мобилност да актуализира своята тарифна политика на всеки шест месеца, иначе казано с едно простичко решение на Комитета за наблюдение на всеки 6 месеца могат да бъдат повишавани цените на всеки един от видовете превозни документи.
