В средата на месец юни 2022 ГЕРБ внесе в НС вот на недоверие към Министерския съвет „заради провала на правителството в сферата на публичните финанси и икономическата политика„. Вотът беше гласуван на 22-ри юни и правителството на Кирил Петков бламирано. В такива случаи е прието да се представят безспорни аргументи, но в конкретния случай доминираше заиграването с доминиращите в обществото настроения, произтичащи от понасяните трудности, свързани с предприетия преход в развития свят към зелена икономика, но най-вече с безподобната и непредизвикана военна агресия на Русия срещу Украйна. 

Макар и post factum си струва да се направи опит за проследяване на развитието „ … в сферата на публичните финанси и икономическата политика“.

  1. Преки чуждестранни инвестиции

В първите четири месеца на 2022 г. в страната са постъпили нетно 1302 млн.EUR преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ, Фигура 1). Като обем те са най-високи от 2010 г. насам. Постъпленията на ПЧИ в страната за първите четири месеца на годината за 2010-2020 г. са средногодишно 616 млн.EUR, т.е. повече от два пъти по-малко от постъпленията през първите четири месеца на текущата година. В това отношение напредъкът през текущата година е повече от явен!

фигура 1

2. Доходи

Националната статистика следи различни показатели за доходи на населението и домакинствата. За целите на настоящата съпоставка се проследява динамиката на общия доход на лице от домакинство в съответствие с анкетните проучвания на Националния статистически институт (НСИ).

фигура 2

През първото тримесечие на 2022 г. НСИ отчита годишен темп на прираст на общия доход на лице от домакинство (спрямо първо тримесечие на 2021 г.) от 10,8%! През последните девет години единствено през 2020 г. дискутираният показател е по-висок (12,5%). Годината 2020 беше последна за управлението на ГЕРБ, както и предизборна, така че фиксираният прираст е логичен и разбираем.

3. Безработица

Коефициентът на безработица у нас в съответствие с регистрираните безработни (по данни на Агенцията по заетостта) за м. май е 4,5% и тя е най-ниската през последния четвърт век.

Eurostat отчита коефициент на безработица в България през април 2022 г. от 4% (сезонно изгладени, календарно неизгладени данни, Фигура 3). Той може да се оцени като среден за страните, които бяха членки на СИВ преди 1990 г. и по-късно се включиха в ЕС (условно наричани страни СИВ-ЕС). Същевременно безработицата средно в еврозоната (означена с ЕА на Фигура 3) е значително по- висока (6,8%). Нещо друго впечатлява на Фигура 3, а именно, че страните СИВ-ЕС, които са членки на еврозоната регистрират чувствително по-висока безработица от останалите страни. Средно аритметичната безработица в страните в дерогация (Полша, Румъния, Унгария, Чехия) е 3,8%, докато за страните-членки в еврозоната (Естония, Латвия, Литва, Словакия) тя е 6,2%! Видимо еврозоната въздейства по определен начин върху новоприсъединилите се страни.

фигура 3

4. Инфлация

По данни на Eurostat, която следи т.нар. Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ), към месец май годишната (12-месечна) инфлация у нас е по средата сред разглежданите страни (13,4%, Фигура 4). Тя е по-ниска в еврозоната (8,1%), но при всички останали страни се наблюдава процес на изпреварващ прираст на цените. Този процес е очакван и естествен, доколкото ценовото равнище в разглежданите страни изостава от това в еврозоната, т.е. в ход е процес на ценова конвергенция. И тук заслужава да се отбележи, че средноаритметичният ХИПЦ за страните извън еврозоната (Полша, Румъния, Унгария, Чехия) е 12,8% и е чувствително по-нисък от същия показател за страните-членки на еврозоната (Естония, Латвия, Литва, Словакия) – 16,8%!

фигура 4

5. Сравнителна икономическа динамика

По такъв основен икономически показател като БВП на глава от населението в текущи EUR България е на опашката на ЕС и хронически изостава от сравнимите страни СИВ-ЕС. Ситуацията обаче не е твърда и фиксирана. В Таблица 1 може да се проследи сравнителното състояние по цитирания икономически показател между България и Румъния. За 2010-2019 г. превишението на БВП на човек от населението в Румъния спрямо България нараства от 22,6% на 30,6%. Две години по-късно обаче то спада на 26,7%! Тази позитивна за България динамика обаче едва ли ще продължи в следващите няколко години.

таблица 1

6. Заключение

Изучавайки състоянието на текущото макроикономическо управление следва да констатираме, че не всичко е толкова добро, колкото би ни се искало, но и далеч не всичко е толкова зле, колкото нерядко ни се струва, че е. Причините са немалко и немалки както екзогенни, така и ендогенни. Световната икономическа конюнктура е по своему уникална и вероятно неповторима, и поставя неочаквани и трудно преодолими предизвикателства.

При такава ситуация спецификата на вътрешната за страната управленска среда придобива много по-голяма важност, а тя е определено недружелюбна и не подбира средства за саботиране на каквото и да е приемливо и успешно справяне с проблемите. В Народното събрание доминира късогледството, неподбираният реваншизъм, безотговорността и печалбарството.

Прeценявам, че текущото НС се състои основно от две групи хора: първо, изпечени безскрупулни кариеристи, при които личният интерес е „вся и всë“ и доминира над всичко останало, и второ, от амбициозни, но неподготвени новаци, с високо самочувствие без никакво покритие.

В конкретния случай мотивите за вота на недоверие бяха безразлични, вотът бе предопределен не по съдържателни, а по субективни причини.

И отново възниква вечният въпрос: Защо такива хора изпълват НС? Отговорът е: Защото българският народ ги изпраща в НС! Такъв народ е политически и икономически недостатъчно грамотен. А тези, които са длъжни да го ограмотяват, стоят встрани, подсмиват се високомерно, мислят за джобовете си и непрекъснато се тюхкат.

До кога?




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"