- Постановка
В съответствие със Закона за БНБ бе представен отчетът на БНБ (по-нататък рефериран като „Отчет“) в Народното събрание за 2023 г. Той дава достатъчно пълна представа за дейността на БНБ през предходната година и заедно с това поставя редица въпроси относно функциите и отговорностите на БНБ най-вече в контекста на предстоящото и официално прокламирано членство на страната в еврозоната.
- Неоценени проблеми
В структурата на Отчета не е отделена изрична част със специфични действия на БНБ за подготовка на страната в монетарен план за членство в еврозоната, както и за оценка на вероятни монетарни рискове от конкретното непосредствено и недобре подготвено членство. Редица въпроси висят във въздуха, без да бъдат ясно поставени, както и да им се търсят задоволителни отговори.
Първо, БНБ отчита нежелано високата инфлация в страната и че тя не съответства на Маастрихтските критерии и възпрепятства включването към еврозоната. В Отчета се посочва, че един от основните фактори, действащи неблагоприятно върху инфлационния натиск е „… политиката на поддържане на бюджетни дефицити“.
БНБ се задоволява с разпространеното традиционно разбиране, без да вниква в същността на проблема, който е свързан с причините за поддържането на бюджетни дефицити. Без претенции за пълнота могат да се посочат две от тях (при презумция на неизменна система на данъчно облагане): (1) Високи капиталови разходи; (2) Прираст на текущите и социални разходи.
При съвременното равнище на икономиката на България, както и при недоразвитите национални инфраструктурни системи, относително високите публични инвестиции са необходимост. Развитието на икономиката предполага хармония между частни и публични инвестиции. В противен случай ще изостава и без това незадоволителната реална конвергенция на страната към европейските равнища с всички произтичащи от това негативни ефекти и въздействия.
Изпреварващите текущи и социални разходи са следствие включително и от повишената чувствителност на населението към неблагоприятните сравнителни характеристики с реалностите в ЕС. С времето и доближаването към европейските реалности несъответствията в заплащането на труда ще се чувстват все по-осезателно и все по-болезнено. Явният и неявен натиск към приемливи относителни равнища ще нараства и ще се чувства все по-силно.
БНБ пропуска и недоглежда съществен факт, който е функционално свързан с инфлационните равнища. Общото ценово равнище в страната е най-ниското в ЕС. Eurostat оценява че цените на стоките и услугите за крайно потребление на домакинствата у нас през 2022 г. (данните за 2023 г. все още не са компилирани) са 58,5% от средното равнище на съответните цени в ЕС, което е най-ниското за ЕС – следваща в ранжирането оценка е на Румъния с 59,3%. Подобно ниско равнище не може да е устойчиво и в съответствие със системата на скачените съдове в близките десетина години то ще трябва да достигне поне до около три четвърти от средно европейското равнище. Подобна динамика при фиксирани валутни съотношения може да се постигне единствено и само чрез изпреварваща инфлация вътре в страната в сравнение с ЕС, т.е. високата инфлация у нас в близкото бъдеще е неизбежна, а дори и (в определен смисъл) ползотворна.
Второ, БНБ отчита неблагоприятния изпреварващ прираст на разходите за единица труд спрямо производителността на труда. С включване към еврозоната натискът за доближаване до европейски равнища на заплащане на труда ще се увеличава. В такъв случай остава открит въпросът дали и доколко, както и по какъв начин, местният бизнес ще съумее да се справи с подтискането на конкурентоспособността на производството (предвид най-вече изпреварващите разходи за труд) при фиксирани и неизменни монетарни съотношения?
Трето, БНБ изразява безпокойството си от високия кредитен прираст, а недоглежда изключително ниската инвестиционна активност в страната. България е най-бедната страна в ЕС (по номинален БВП на човек от населението) и реалната конвергенция предполага изпреварващо повишаване на технологичното равнище в страната. За последната 2023 г. делът на „Бруто образуване на основен капитал“ в БВП (по Eurostat) за България е 17,3% и тя е най-ниската в ЕС след Гърция. Същият показател средно за ЕС е 22,2%! Факторите за подобна противоречива динамика остават неясни, както и дали и доколко те ще окажат въздействие върху позитивното членство в еврозоната по линия на степента на реална конвергенция?
Четвърто, БНБ дискутира детайлно промените в лихвените проценти, но не забелязва съотношението между лихви по дългосрочни кредити, от една страна, и по краткосрочни кредити, от друга. Лихвата по дългосрочни кредити у нас за нов бизнес през 2023 г. е 4,85%, а по краткосрочни кредити е 7,25%! Подобен тип лихвено съотношение (наредба) се поддържа през последните 6-7 години! Остава загадка що за икономика е тази, при която лихвите по краткосрочни кредити превишават систематично тези по дългосрочни кредити до близо два пъти! Ще бъде ли в състояние такъв тип икономика да се включи успешно в една силно конкурентна среда при премахване на всякакви съпътствуващи условия и ограничения? Очакванията за автоматично успешно преструктуриране не са оправдани.
Пето, БНБ отчита висок кредитен прираст и го определя като опасност за инфлационен натиск. За регулиране на кредитната активност на търговските банки (ТБ) БНБ повишава процента на поддържане на задължителни минимални резерви на ТБ в БНБ до 12% при съответна норма в еврозоната от 1%. Към края на 2023 г. разплащателните сметки и депозити на ТБ в БНБ са близо 30 млрд.лв., а при включване в еврозоната те би следвало да намалеят до около 2,5 млрд.лв., т.е. повече от 27 млрд.лв. ще се влеят в икономиката (при „Бруто образуване на основен капитал“ за 2023 г. само от 32 млрд.лв.!). Отчетът на БНБ не оценява възможните и вероятни последствията за икономиката на страната (вкл. и за инфлационния натиск) от подобен огромен несанкциониран прираст на паричните потоци?
Шесто, БНБ подминава оценката на капиталовия парадокс на България. За целия период 2010-2023 г. изтичането на местни капитали от страната превишава систематично притока на чуждестранни капитали (в съответствие с данните от стандартното представяне на платежния баланс). Средногодишното изтичане на местен капитал за посочения период е 4,5 млрд.EUR, докато средногодишният приток на чуждестранен капитал е 2,4 млрд. EUR! За последните три години съответните числа са 8,3 млрд. EUR и 5,8 млрд. EUR респективно.
БНБ забелязва превишението на изтичането на капитали над притока им, но толкова. Оценката на посочения факт остава зад кадър, както и по какъв начин би се отразило непремереното включване на страната в еврозоната по тази линия. Социално-икономическите проблеми на страната биха се задълбочили безусловно, ако посоченият разнопосочен процес на презгранично движение на капитали се задълбочи (за което има немалко и немалки предпоставки).
Седмо, делът на левовата съставка при депозитите в ТБ към края на 2023 г. е 67,2% при 65,3% една година по-рано. Същият дял в кредитите е съответно 76,6% и 74,4%. И при двата основни монетарни показатели се поддържа тенденцията на превишение на левовата съставка независимо от официално прокламираното предстоящо включване на страната в еврозоната. БНБ изобщо не дискутира отбелязаната тенденция във валутната структура на депозитите и кредитите. Опитът в другите страни от Източна Европа, които са се включили вече в еврозоната, е, че с приближаване на включването към еврозоната делът на местната валута в двата посочени по-горе индикатора прогресивно намалява (до около една десета). Остава проблемен въпросът защо при нас се наблюдава противоположна тенденция и дали тя има отношение към настройките в населението за прибързано включване към еврозоната?
Осмо, БНБ не взема отношение към рязкото и трудно обяснимо нарастване на чистата печалба на ТБ в последно време. Странно е, че ТБ дружно и колективно поддържат високи лихвени проценти по кредитите и прекалено ниски лихви по депозитите. В такива случаи се поставя под въпрос безсилието на конкурентното начало, чието осигуряване е функция на БНБ. Редно ли е да се очаква включване към еврозоната за засилване на конкурентното състезание между ТБ? Поддържането на текущото състояние в системата на търговско банкиране е и един от факторите за систематичното и чувствително нарастване на неконтролируемата оборотна парична маса, която е своеобразна ликвидна бомба. БНБ си дава сметка за въпросния факт, но не отива по-нататък и по-надълбоко.
- Заключение
БНБ избира своето собствено спокойствие пред поемането на отговорност и ясното и категорично формулиране на конкретна позиция по линия на присъединяването на страната към еврозоната. В малкото на брой обществени изяви Управителят на БНБ предпочита умело и деликатно да лавира сред немалкото проблеми на включването на страната в еврозоната, да избягва всячески какъвто и да е елемент на разногласие и/или несъгласие с правителството и да се задоволява с добре обмислени и формулирани нищо не значещи изявления. Управлението в екип не предполага съзнателно недооглеждане и недоосмисляне на проблемни явления. В БНБ са концентрирани специалисти, които би следвало най-добре да познават специфичната материя и да предупреждават както обществеността, така и правителството за съществуването на евентуални подводни камъни.
Ако БНБ продължава да се грижи предимно за своето собствено спокойствие пред поемането на отговорност с оценка на възможните рискове от преждевременно членство на страната в еврозоната, то макроикономическото управление на страната ще остане осакатено и подвластно на едва ли не хаотично формиращи се настроения сред висши управленски среди с недостатъчна компетентност.
