Анализът на Доналд Бодро[i] е преведен от доц. Красен Станчев

Известна е защитата на прогресивното данъчно облагане и изобщо – на преразпределението на доходи, основана на явлението, което икономистите наричат „намаляваща пределна полезност[ii] на парите“. Ето например какво пише в редакционна статия списание Апалачиян от януари 2019 година:

В САЩ неравенството е скандално неприлично. Никой няма нужда от толкова пари, а фактът, че те [милиардерите] плащат по-ниска ефективна данъчна ставка от бедните, е още по-скандален. Чаша вода не означава нищо за човек, който притежава кладенец, но е всичко за човек в пустинята.“

Разбира се, разсъждения като това се срещат не в никому неизвестни издания, но и в светейши издания като Ню Йорк Таймс, в учебници по икономика и в Интернет страници, призвани да обяснят разбирането на икономиката.

Достоверността на тази защита на политиката за интензивно облагане с данъци на богатите прехвърлянето на събраното към бедните или по-бедните на пръв поглед изглежда неопровержима, дори научно обоснована.

„Полезността“, на която Джеф Безос би се насладил от това, че ще изразходва своя милиарден долар за потребление със сигурност е по-незначителна от полезността, която би зарадвала един беден човек, комуто този долар би бил даден да го използва по собствено усмотрение. И така се получава, че защото и двамата, Безос и беднякът, са равнопоставени в обществото като морални деятели, няма и сянка на съмнение, че общественото благосъстояние ще се увеличи щом чрез данъците този долар бъде отнет от Безос и предаден на бедняка.

Каквито и да са достойнствата, били те икономически или утилитарни, на това обосноваване на непропорционално тежкото данъчно облагане на богатите, те са валидни само доколкото доходът се използва за потребление.

Но то не издържа на критика в случай, че доходът се използва за инвестиране.

Инвестицията днес дава като резултат повече потребление утре

Нека предположим, че мултимилиардерът Безос по-скоро ще инвестира отколкото похарчи за потребление допълнителния долар, който е изкарал днес.

Очевидно е, че при това той ще пропусне полезността, удовлетворението, на което той би се насладил днес, ако бе изразходвал този долар за потребление.

С други думи, ако въпросният долар вместо да бъде инвестиран се прехвърли чрез данъчно облагане на беден човек, е нелегитимно да се сравнява полезността, която бедният човек получава от днес, изразходвайки този долар, с полезността, която Безос би получил, ако вместо за инвестиция днес той би похарчил този долар за потребление. Като се има предвид, че Безос всъщност е инвестирал този долар днес, полезността, която бедният човек би получил от днес, изразходвайки този долар, трябва да бъде сравнена с две алтернативни „преживявания“ на полезността – едното, на което се наслаждава Безос, а другото на много странични неизвестни днес хора.

Първият от тези алтернативни „преживявания“ на полезността е полезността, на която Безос би се радвал в бъдеще, като изразходва за потребление този долар и каквато инвестиция му донесе. Вторият такъв „опит“ е полезността, на която много други хора биха се радвали да потребят каквито и да било допълнителни стоки и услуги, произведени от инвестицията на Безос.

Казаното в предишните два абзаца е доста абстрактно. Ето за какво всъщност става дума.

Нека пак предположим, реалистично, че Безос се въздържа от изразходването на този долар днес, за да може да го инвестира. По–точно, очакванията му са, че възвръщаемостта на долара ще бъде достатъчно висока, така че удовлетворението, което ще получи от изразходването на този долар и неговата възвръщаемост в бъдеще, ще бъде по-голямо от удовлетворението, от което той се отказва, като не харчи този долар днес.

Да предположим, че на Безос му провърви извънредно с инвестиционния избор, който прави и след година доларът дава доходност от 750 милиона долара. Ако е така, полезността, от която щеше да се възползва бедния човек, като похарчи този долар днес, кагато правителството прехвърли този долар на него или нея, трябва да се сравни с полезността, която Безос ползва, когато харчи за потребление 750 милиона долара година по-късно. Вече не е очевидно, че удовлетворението, на което днес бедният човек би се радвал, като похарчи този долар, надвишава удовлетворението, на което Безос щеше да се радва след една година от изразходването на този долар и прекрасната му възвращаемост.

Разбира се, дори проницателен предприемач като Джеф Безос никога няма да постигне такава чудотворна възвръщаемост на инвестициите. Но аргументът е валиден: тъй като инвестицията е възможна, заключенията по повод справедливостта на данъчната политика или преразпределението на доходите не могат да бъдат направени толкова лесно чрез сравняване на удовлетворението от потреблението, което беден човек ще получи, като харчи долар на богат човек, с удовлетворението от потреблението, което би получил богатият човек, ако той или тя изразходват същия долар.

Ако Безос инвестира долар и се получава някаква положителна възвръщаемост, то удовлетворението от потреблението, на което Безос се радва не е удовлетворението от потреблението, което той би получил, ако беше похарчил долара си днес, а по-скоро удовлетворението от потреблението, което ще получи, когато той харчи този долар и възвръщаемостта на инвестицията утре.

В някакъв момент – при достатъчно висока възвръщаемост и със забавяне на потреблението достатъчно дълго – удовлетворението от потреблението, което богатият човек изпитва в бъдеще от долара, който иначе би бил иззет като данък и даден на беден човек, или се равнява, или е по-голямо, отколкото удовлетворението от потреблението, което бедният човек би изпитал, изразходвайки този долар в настоящето.

Удовлетвореността на другите потребители

Възможността не само за потребление, но и за инвестиране също прави съпоставимо увеличеното удовлетворение, което инвестицията на богатия човек днес дава възможност на други хора да изпитат в бъдеще.

Ако инвестицията на Безос е успешна в дадени пазарни условия, тя ще създаде повече стоки и услуги за много потребители. Допълнителните удовлетворения, които тези потребители ще получат от тези стоки и услуги, не биха били се случили без инвестицията на Безос. Следователно, когато сравняваме размера на удовлетворението, което един беден човек би изпитал днес, като похарчи един долар, облаган с данък от богат човек, сравнението трябва да бъде не само с удовлетворението от потреблението, което богатият човек би изпитал в крайна сметка от използването на този долар, но и за удовлетворение на потреблението, което много други потребители в крайна сметка биха изпитали от успешната инвестиция на богатия човек в този долар.

Тъй като богатите или по-богатите хора обикновено инвестират по-голяма част от доходите си, отколкото бедните или по-бедните, на практика „икономическата“ (или утилитарна и етическа) защита на прогресивното облагане на доходите и за преразпределение на доходите – защита, основана на сравнението на „пределната полезност“ на доходите или богатството, които се ползват от бедните хора, спрямо тази, която се ползва от богатите, не е толкова ясна, както предполагат много преподаватели, експерти и политици.

Както много често се случва в икономиката, нагласата да се правят изводи от онова, което не се наблюдава непосредствено, води до прозрения, много различни от тези, които произтичат само от непосредствено очевидното.

*Статията е публикувана за първи път на 3 август т.г. от Американския институт за икономически изследвания, преводът е на доц. Красен Станчев. Негови са и бележките към текста.


[i] Доналд Бодро, доктор по икономика от Университета Оубърн, в Монтгомъри, щата Алабама и магистър по право от Университета на Вирджиния, е старши сътрудник в Американския институт за икономически изследвания и главен експерт в Програмата „Фридрих фон Хайек“ за академични изследвания по философия, политика и икономика на Центъра Меркейтъс на Университета Джорж Мейсън във Вирджиния, където той е член на Съвета на Центъра, професор по икономика и бивш декан на Факултета по икономика.
По време на деканството в икономическите кръгове се шегувахме, че той е станал „цех за производство на нобелови лауреати“. Най-известните преподаватели там тогава бяха Джеймс Бюкенън, Върнън Смит (гостувал на НБУ в София) и Гордън Тълок, но те са само върхът на айсберга от известни икономисти. Проф. Бодро е един най-популярните блогъри, сред публичните му изяви е и Кафене Хайек, където могат да бъдат намерени коментарите и споровете му с множество поддръжници на неразумни икономически и търговски политики.

[ii] В икономиката “полезността” се разглежда не толкова като “задоволяване” (извлечено от стоки и услуги) на обективно установени нужди, а по-скоро като степен, в която стоките и услугите биват предпочитани, желани заради това им предполагаемо свойство. Самото потребление е процес на извличане на полезност от нещо. Полезността затова влияе върху търсенето на стоки и услуги, и оттам – върху техните цени. В действителния стопански живот е невъзможно да се измери и квантифицира икономическата полезност на нещо за отделния потребител. Това обстоятелство не пречи да се правят опити това да бъде направено от гледище на различни икономически допускания и теории.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"