- Постановка
Ура! Успяхме! Убедихме Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (по-точният изказ е „излъгахме ЕЦБ и ЕК“), че всичко ни е наред. Вече сме приети за членки на еврозоната. От сега нататък ТЕ няма и ТЕ не могат да ни изоставят, ТЕ ще ни влачат, ТЕ ще ни оправят, а всички ние ще си живеем живота. Кой както си го разбира.
Изживяхме сполучливо мъчителните години на „убеждаването“, съумяхме да подтиснем яко инфлация и бюджетен дефицит, сега можем да си отдъхнем и да я подкараме по нашенски. И най-важното – каквото и неприятно и лошо да ни се случи не бива да подминаваме задължението безпрекословно да добавим: „Неприятното и лошото не е и не може да бъде от преждевременното ни включване към еврозоната“. Защото си знаем – ако нещо се повтаря многократно, то започва да се приема като истина, особено и най-вече от мнозинството нашенци.
В настоящата бележка се прави опит за оценка и анализ на състоянието на бюджетните ни структури към средата на текущата година от непосредствената ни пре-еврозонова действителност.
Публична тайна е, че позициите в Консолидираната фискална програма (КФП) на правителството за текущата година бяха формирани силово, при отсъствие на необходимите предпоставки за очаквани и заложени фискални динамики. Проблемът беше числовите таблици да изглеждат красиво подредени и формално свързани, особено и най-вече от брюкселска перспектива, а от там нататък – каквото сабя покаже. Икономиката отстъпи позиции на аритметиката – нещо, с което почнахме да привикваме.
При играта с бюджетните числа, по твърдо установена наша родна българска практика, всякакви възлови и кардинални макроикономически решения старателно бяха избягвани, а проблемите – недоглеждани и украсявани. При всички случаи виновни за „непредвидени“ финансово-икономически развития трябваше да бъдат ония там, в миналото, които и да са те, най-вече – от „вътрешните ни врагове“. Неустоим мерак над мераците беше включването ни към еврозоната, а след това – други да му мислят.
Полугодието на текущата ни година отмина, есента чука на вратата, време е да се замислим как ще посрещнем края на бюджетната година.
- Бюджетно изпълнение
На Фигура 1 е представено полугодишната и годишна величина на бюджетното салдо за последните десетина години (за 2025 г. е представено планираното годишно салдо). Отрицателните стойности съответстват на дефицит, а положителните – на излишък.
Характерна особеност на бюджетните ни изпълнения е задържането на разходната част на КФП в началото на годината (първата половина) с оглед на по-ясно очертаване на годишното изпълнение на бюджета и в съответствие с това – отпускане на бюджетните юзди през втората половина на годината. Това се отразява на бюджетното салдо, както се проследява отчетливо на Фигура 1. През първото полугодие на декадата 2015-2024 г. се отчита излишък на бюджетното салдо средногодишно в размер на 1,3 млрд.лв., като единствено през последната 2024 г. полугодишното салдо е отрицателно (0,6 млрд.лв.). Същевременно средногодишният дефицит за същата декада е в размер на 2,2 млрд.лв.
Качествена е промяната през текущата година, в първата половина на която се отчита дефицит от 3,4 млрд.лв. при планиран годишен дефицит от 6,4 млрд.лв.
По-големият прираст на бюджетните разходи през втората половина на текущата година е неизбежен, както може да се оцени на Фигура 2 относно изпълнението на капиталовите разходи. През първата половина на текущата година капиталовите разходи са в размер на 4,0 млрд.лв. при планирани на годишна основа 13,4 млрд.лв. Вероятно не всичко планирано ще се изпълни (каквато е традиционната ни практика), но основните капиталови плащания ще се извършат през втората половина на годината, поради което и годишните бюджетните разходи (респ. бюджетния дефицит) ще набъбнат.
През текущата година изостава чувствително приходната част на КФП – с повече от пет процентни пункта спрямо предишната декада (Таблица 1) . В действителност никой вероятно не е очаквал прилично изпълнение на заложените приходи, но те бяха необходими за красивия и приемлив вид на КФП.
Разходите също изостават, но по-умерено. Показателно е, че почти всички post factum настъпили промени в разходната част на КФП (най-вече по линия на прираст на разходите за труд) са направени като отговор на организирани протестни действия, а не вследствие на планово замислени компенсации, т.е. те са неизбежна принудена реакция на макроикономическото управление в отговор на добре организирани протести. Подобна практика утвърждава убеждението в отделни групи от населението, че организираният уличен протест е единственият начин да се постигне справедливост при формиране на трудови възнаграждения и че простото регулярно и съвестно изпълнение на трудовите задължения не води до съответстващата необходима и задължителна корекция в заплащането на положения труд.
Неизбежното движение към свръхдефицит ще се отрази (логично и очаквано) на усилване на инфлационния натиск. То ще се свърже с паралелен прираст на текущите доходи. Остава с нищо некомпенсирана загуба обезценката на положен минал труд, акумулиран във вид на натрупани спестявания на населението. Това е и форма на презгранично несанкционирано изтичане на национален доход, доколкото местното население губи възможности за материализиране на заработени доходи, вкл. и на външни за България пазари.
- Заключение
Проследената логика на протичане на текущите фискалните процеси се очертава като неотменима. Не могат да се предложат конкретни макроикономически мерки, които да смекчат и да подтиснат негативните ефекти. Проблемът е повече в полагането на усилия, за да не се допусне прекомерно влошаване на фискалните пропорции с нежелани перспективни отражения. Такива нежелани действия се свързват например с изпреварващо използване на материални и финансови ресурси в ущърб на следващи години. Същевременно макроикономическото управление е редно да предприеме мерки за въвеждането на ред в институционалното управление на държавата, без което вероятността за възникването на своеобразен хаос на държавно равнище съвсем не е за пренебрегване.
Евентуалната и очертаваща се като неизбежна актуализация на бюджетните съотношения няма да нормализира преразпределителните процеси, а ще узакони неблагоприятната ситуация. Основният проблем на управлението на фискалните съотношения остава неразбирането, игнорирането и неспособността за осмисляне на възникващите и развиващи се процеси в контекста на адаптацията на страната ни в действащия монетарен съюз.
