- Постановка:
Официалната информация за състоянието на консолидирания държавен бюджет (КДБ) у нас вече покрива две трети от текущата година. Бюджетът беше съставен от редовно правителство и гласуван от редовен парламент. Понастоящем КДБ се изпълнява от служебно правителство и остава неясно колко време ще продължи съществуващото статукво. Основен въпрос от национално значение е дали и доколко действащото служебно правителство е отговорно за стриктното изпълнение на заложените параметри в държавния бюджет, възможно ли е то да променя негласно заложени финансови съотношения и структури или ще се съобразява единствено с агрегирани бюджетни показатели като например размер и динамика на приходи, разходи и дефицит.
Управленско удобство е да се гледа на държавния бюджет като на преразпределителен инструмент. Същевременно КДБ е мощен инструмент за провеждане на фискална политика, като преразпределението на бюджетните приходи следва да се съобразява както с придържането към конкретна социална политика, така и най-вече със създаването на условия за стимулиране на икономическата динамика. Толкова повече, когато страната ни заема твърда опашкарска позиция в ЕС.
Използваната по-долу информация е от два основни източника. Първо, отчетът на Министерството на финансите (МФ) за изпълнението на КДБ и второ, от Eurostat, която оценява и отчита разпределението на държавните финанси по единна методика за всички страни-членки на Европейския съюз (ЕС). Продължава да съществува различие между националната бюджетна отчетност, от една страна, и действащата в ЕС, от друга. Подобно несъответствие съществува и при отчетността за инфлацията – Националният статистически институт у нас оценява инфлацията по своя (национална?!) методология, докато Eurostat оценява т.нар. Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ). Остава неясно до кога ще действа този неприемлив и дразнещ анахронизъм.
2. Бюджетни параметри и структури (национална статистика)
В Таблица 1 са представени основни параметри в КДБ към м.август 2022 г. и тяхното изменение спрямо предходната година.
По отношение на общия размер на приходите и на разходите съществува определена хармония с очаквания размер на инфлацията. Оценената инфлация по националната методология е в границите на 17-18 %, докато по методологията на Eurostat тя е около 15%, т.е. може условно да се оцени, че приходите са в рамките на очаквания им прираст вследствие на прираста на цените (оценен по националната методология), а разходите следват прираста на цените, оценен от Eurostat.
Акумулираните приходи са в съответствие с предвижданията в актуализирания КДБ (ДВ, бр. 52 от 05.07.2022 г.) – те са около две трети от актуализираната програма.
Разходната част обаче изостава с близо десетина процентни пункта. Такова положение може да се оцени като традиционно, доколкото администрацията в МФ задържа изпълнението на разходната част на КДБ. Лъвският пай на преразпределението на финансите се извършва в последния месец на година. Това е изгодно и удобно за бюрократите, но е в ущърб на ефективното използване на финансовите ресурси и подкопава устоите на една приемлива фискална политика.
В разходните елементи се забелязват проблемни изменения. Основен прираст в разходната част е при субсидиите (прираст с близо 50%) и в текущата издръжка (около 30%). Посочените две перá формират над 55% от прираста на разходите. Преразходът по посочените две перá се компенсира от изоставане при капиталовите разходи – те са по-малко от една четвърт от планираната сума, а е редно да бъдат около две трети.
Използването на предвидените капиталови разходи за финансиране на неприсъщи дейности вече е установена традиция в МФ. То е следствие от тотално загърбване на провеждането на фискална политика, насочена към стимулиране на икономическия растеж. Държавата следва да полага грижи за изграждане на съвременна инфраструктура по различни направления – пътна, военна, образователна, здравеопазваща, културна, спортна. Състоянието на местните инфраструктурни системи е предпоставка за ускоряване на икономическата динамика, толкова повече при масово отдръпване на местни инвеститори от дългосрочни ангажименти в страната.
3. Междустранова съпоставка (Eurostat)
Редно е междустрановата съпоставка да се извършва сред страни, близки и сравними помежду си в исторически и икономически контекст. Такава група страни е тази, която включва страните, които преди 90-те години на миналия век бяха членки на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), а по-късно се включиха в ЕС. Те са общо 9 страни – България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия.
В случая междустранова съпоставка се извършва при използване на данни от Eurostat, за държавните (публични) инвестиции, съотнесени към БВП. Информацията за конкретния показател се колебае по години, в зависимост от конюнктурата и конкретно финансираните проекти, поради което данните са агрегирани за последните пет години.
Оценките по отделни страни са представени на Фигура 1.
България отново заема най-неблаговидната позиция. Тя е най-бедната страна в ЕС и придвижването й по-напред в ранжирането предполага активизиране на инвестиционната дейност. Неотменен императивен елемент в този процес е съзнателно провежданата държавна инвестиционна политика, вкл. чрез активизиране на държавните инвестиции за изграждане и усъвършенстване на местните инфраструктурни системи. Това е своеобразна квинтесенция на една съвременна фискална политика.
Равнището на корупция в страната е високо и се практикува най-вече по линия на възлагането на държавни поръчки. Това е основанието за въздържане от разгръщане на публична инвестиционна дейност, която задържа икономическия растеж. Това е един от каналите, по които корупцията в страната възпрепятства ускоряването на икономическата динамика.
4. Дефицит и неговото финансиране
Предвиденият дефицит в актуализирания КДБ за 2022 г. е 6,2 млрд.лв., а към месец август се отчита излишък в КДБ от 1,7 млн.лв. (Таблица 1). За изпълнение на програмата в последните четири месеца на годината разходите трябва да превишават приходите с 8 млрд.лв., т.е. с повече от 45% от очакваните приходи! Подобно ударно преразпределение и насищане на пазара и потребителите с финансови ресурси е икономически нездравословно по всякакви възможни критерии и най-вероятно няма и да се случи. То би съдействувало за стимулиране на инфлационния процес в страната.
Междувременно МФ емитира нов дълг, който попълни фискалния резерв (ФР). Преобладаващата част от ФР е внесен като депозит на Правителството в БНБ (примерно около 95%), а останалата част е в търговските банки и представлява остатъци от разплащателни сметки на държавни предприятия (около 5%).
По данни на БНБ депозитът на Правителството в БНБ е 6,4 млрд.лв. към 09.09.2022 г. и се увеличи на 13,0 млрд.лв. (двойно!) две седмици по-късно.
През последните години депозитът на Правителството в БНБ е практически с нулева доходност, т.е. въпросните средства от ФР са буквално замразени в БНБ. Попълването на ФР изисква и предполага емисии на нов държавен дълг, който не е безплатен. За 2021 г. например, средногодишният размер на публичния дълг е 22,7 млрд.лв., а лихвените плащания от КДБ са 628 млн.лв, т.е. обслужването на публичния дълг е струвало на страната 2,8%, платени във вид на лихви. Средногодишният размер на депозита на правителството в БНБ за същия период е около 8,7 млрд.лв., т.е. поддържането на замразените средства от ФР в БНБ през 2021 г. струва на страната около 240 млн.лв! Тези разчети остават загърбени от МФ и от правителството, но са реално платени финансови ресурси.
5. Заключение
Живеем в трудно време. То е следствие както от съзнателно приети за изпълнение структурни реформи (най-вече в енергетиката), така и от непредвижданата и неочаквана руска агресия в Украйна. Като житейска тежест то не е уникално. В средата на 70-те години на миналия век например цената на нефта на международните пазари се повиши от 3 USD/барел на 12 USD/барел в рамките на половин година. В края на 70-те и началото на 80-те години се отбеляза ново повишение – от 12 USD/барел на 35 USD/барел. Човечеството намери решение на проблемите и ги изживя. Нещо повече – натрупа се опит, който не е забравен.
При текущото изпълнение на КДБ се забелязват увлечения, които не са безобидни. Реалностите са твърди, дори жестоки, и производителите следва да намерят свои собствени пътища за адаптиране към променящата се ситуация. Държавата не е и не може да бъде хранилка на бизнеса. Непрекъснатите оплаквания и искания на бизнеса е неприемлива практика от икономическа гледна точка и стремежът за тяхното удовлетворяване ще има нежелани последствия както в психологически, така и в чисто икономически контекст.
Правителството следва да се придържа към основни принципи на фискалната политика, а не да се стреми към прецизна настройка (fine tuning) със спорни ефекти и очаквания. Държавата не бива да загърбва своите присъщи функции, особено и най-вече в трудни времена. Разгърнатата инфраструктурна инвестиционната програма е в състояние да облекчи изживяваните трудности, както и да преустрои икономическите структури на по-висок ефективен статус. През последните години има ясно изразено въздържане на местните инвеститори за ангажиране с дългосрочни инвестиционни дейности. Добре премерената държавна инвестиционна програма би могла да запълни част от празнините, както и да увлече частните инвеститори. Не се забелязва разбиране на тази изстрадана житейска истина от страна на макроикономическия елит. До определена степен бягството от изпълнение на публични инвестиционни програми се свързва с високото равнище на корупция в страната, която виси като дамоклев меч над възможния икономически просперитет на страната.
Функционирането на служебно правителство обяснява донякъде допусканите пропуски, но не го оправдава. Правителството носи цялата тежест и отговорност за икономическия ред и порядък в страната независимо от това дали е служебно или редовно. Отговорността за случващото се или неслучващото се е и трябва да бъде еднаква за всяко правителство.
