Анализът на Петя Георгиева е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
По последни данни на Евростат през 2021 г. в България 33,6% от населението на възраст от 25 до 34 години са с висше образование при средно 41% за целия ЕС. По-ниска стойност на показателя имат само Румъния, Италия и Унгария. България е далеч от целта на ЕС за 2030 г. от 45% на дела на завършилите висше образование в тази възрастова група. Какви ще са последиците за системата от тези факти?
Най-напред – висшето образование в България от години е изправено пред демографска криза, която се задълбочава. И докато за останалите сектори тя създава рискове, то за висшето образование демографията е катастрофална. Защо? Причината е, че системата на държавните ВУЗ в България е крайно зависима от броя на студентите, тъй като се финансира до голяма степен от държавния бюджет по този начин. Броят на студентите от своя страна зависи от няколко фактора – броя на децата, учениците и завършилите средно образование в страната, които постоянно намаляват, и броя на чуждите студенти, желаещи да се обучават в български ВУЗ.
По данни на МОН за ДЗИ, публикувани през седмицата[1], се вижда, че на матура по български език – задължителна за всички ученици в XII клас – са се явили малко над 43 хиляди ученици. Дори и да игнорираме факта, че 16,7% от тях не са положили успешно изпита, което означава, че те много вероятно няма да станат клиенти на висшето образование, тези 43 хиляди ученика остават основният обект на интерес от страна на университетите в България. В момента държавният план прием показва, че в българските държавни висши училища има около 40 хиляди места. Ако добавим и капацитета на частните висши училища, излиза, че има повече места, отколкото потенциални студенти.
С какво ще привлекат университетите своите бъдещи студенти? В момента Софийският университет присъства в международната класация на QS university ranking на 561-во място[2] и след 1201-во в класацията на Таймс, в която присъства и Техническият университет – София[3]. Други български висши училища, които имат добра международна разпознаваемост, на практика няма. Причините са много, но една от тях е слабото развитие на научната дейност, а тя е сериозен фактор за високото ниво на висшето образование и за авторитета на висшето училище сред потенциалните си студенти.
Покрай разгорещените спорове през последните седмици за включването на по-подробни наукометрични показатели в минималните изисквания за придобиване на научни степени и за повишаване на стандартите при атестацията на преподавателите във ВУЗ, които достатъчно подробно коментирахме тук и тук, се пропуска важният факт, че без системни усилия за повишаване на качеството на висшето образование завършилите ще бягат навън, а у нас никой няма да иска да идва да учи. На тази графика са представени българските висши училища според дела на хабилитираните учени в тях, за които в НАЦИД има наукометрични показатели.
Данните показват, че част от висшите училища – основно някои частни училища и някои сравнително малки държавни университети, изпитват затруднения в осигуряване на качество на научната дейност. Те вероятно ще бъдат затруднени при изпълняване на изискванията за атестации и при акредитацията. За тях вариант за развитие може да бъде обединение с друго висше училище.
В заключение ще отбележим, че ако искаме подобряване на системата, са необходими усилия по ясно дефиниране какво се цели, как ще се реализира и кой и как ще отговаря. Постоянната съпротива и липсата на съгласие, на които сме свидетели през последните месеци, създават усещането, че университетите обективно страдат, но въпреки това не приемат стъпки за промяна на ситуацията.
[1] https://www.mon.bg/bg/news/4880
[2] https://www.topuniversities.com/university-rankings/world-university-rankings/2023
[3] https://www.timeshighereducation.com/world-university-rankings/2022#!/page/0/length/25/locations/BGR/sort_by/rank/sort_order/asc/cols/stats
