Ракия за закуска: принос към теорията на прехода
„Пролет, лято есен, зима, в магазина всичко има…“
Припев (Тутурутка, 1995 – ?)
Икономиката на дефицита е обяснена от Лауреата на наградата на Фонда за принос към свободата на духа (на Георги Василев, вече несъществуващ – фондът, не Василев,) Васко Кръката[i] (Vasko the Patch) и Подуене Блус Бенд в сътрудничество с Буги Барабата, като „човешко изживяване, разтърсващо цялото битие на индивида“.
Малко предистория
Датата 1-ви февруари в близката история на България е важна с това, че тогава бе публикувано в Държавен вестник ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 8 на МС от 29.01.1991 г. „За либерализиране на цените и социална защита на населението“.
Това е началото на освобождаването на стопанския живот у нас. То има не съвсем постоянна история. В края на същия месец са либерализирани лихвените проценти (с гратисен период до края на година по някои типове заеми). Постепенно към края на година са либерализирани почти всички цени. Само 10% от потребителската кошница остава под административен контрол (електричество, топлофикация, вода и горива). За част от тези цени либерализацията идва много късно. Но през 1995 година е приет закон за цените, приложен е от 1 септември насетне и към края на годината 54% от кошницата са под контрол на правителството.
Теоретична анатомия на дефицита е един от важните приноси към икономическата теория на Янош Корнаи. Неговият двутомник „Икономика на дефицита“ (издаден в САЩ и Нидерландия през 1980 година) е преведен на много езици. Не и на български. Тук изобщо творчеството на Корнаи е познато на шепа икономисти. Но руският превод, първоначално в резюме, в средата на 1980-те с право може да се смята за начало на пазарните реформи в Съветския съюз, разгърнали се окончателно в Русия едва след 1992 година.
Самият Корнаи многократно споделя, че двутомникът е всъщност по замисъл икономика на социализма, на централното планиране, което неминуемо води до дефицити. Но тъй като такова планиране е налице не само в страните от бившия „Съвет за икономическа взаимопомощ“ (СИВ) и техните сателити и последователи, а до голяма степен и в други страни, икономиката на дефицита е по-точното название на феномена „ценови контрол“.
„Няма бира“ и за приноса на Кръпката и Барабата към икономическата теория
Резултатът от премахването на дефицита е описан като изживяване на радост и възхищение в цитираната песен на Тутурутка. Но за изследването на житейските проблеми на икономиката на дефицитите приносът е на Васко Кръпката.
Би било полезно написаното тук да се чете след запознаване с най-пълния вариант на песента „Няма бира“. Това е аранжиментът на песента от 2014 година. Разбира се и първоначалната версия от 1993 година и следващите версии ще свършат работа.
Песента е създадена вероятно през 1993 г., когато икономиката на дефицита, съществувала, както стана дума до февруари 1991 година (откогато датира отчаяният възглас на тогавашния премиер „За Бога, братя, не купувайте!“). Възгласът на премиера вече може би буди само насмешка. Но обстоятелствата с дефицита на стоки и услуги, както и причините за него не следва да се забравят.
Въздействията на икономиката на дефицита, както посочва Кръпката, върху живота на отделния човек са следните.
1. Хората не могат да изпълнят замислите си, защото онова, от което се нуждаят, не е в наличност. Например, както се пее в песента, те не могат да осъществят такъв елементарен замисъл като изкачване на хълм (при цялата символика на образа) или не могат да завържат запознанство с обект на емпатично привличане и др. под.
2. Производителят, посредникът и/доставчикът (в случая с бирата „сервитьорът“) търпи финансови и най-вече репутационни загуби, става обект на обществено недоволство, защото се търси обяснение на дефицита.
2. Положението на дефицит изобщо акумулира обществена енергия, което се вижда, по-скоро чува, в музиката след команда „газ“ (подадена от водещия вокал, т.е. Васко Кръпката).
4. Това поражда различни нереалистични обяснения на случващото се в икономиката на дефицита (поради държавна собственост и отсъствие на свобода на размяната). Това се подразбира от текста и се чува в преплитането на класически и фолклорни мотиви в изпълнението на хармониката, но особено за „пищящото“ соло на китарата.
5. Чрез влиянието си върху отделния човек дефицитът поражда обществени конфликти по дребни поводи (в дадения случай – недостига на бира), подчертани в хоровото изпълнение (всъщност спор между водещия вокал и групата, между индивида и групата) по повод „има“ или „няма“, как да се намери нужната стока или услуга.
6. За пострадалите от недостига отчаянието е съдба, те не искат да си отидат от този свят, поради дребен на пръв поглед повод („щот няма бира“).
7. Кулминация на негативните обществени въздействия е липсата на доверие (доверието, според Нобеловия лауреат по икономика Кенет Ароу, е важна част от социалния капитал) в другите – обстоятелство, което блокира сътрудничеството.
8. Този отрицателен обществен ефект от последния акорд на песента и възклицанието в баритон кресчендо – „самоо лъжееш“.
9. Дефицитът поражда проблем с фундаменталните човешки права. Липсата на елементарни блага може да породи обществени движения и политически партии, които се борят за гарантирането им.
10. Липсата на бира, вече разгледана като фундаментално човешко право, (иначе казано „безусловна базова бира“, БББ), изглежда е усетена при създаването на песента. Но може да бъде и следствие на т. нар. „пазарни провали“. Например, през зимата има дефицит на бира тип „Радлер“, защото, поради температурите, малко хора я търсят. Но човешко-правният аспект периодично става видим в кампаниите за БББ. Не е случаен феноменът „бирена партия“. От Втория конгрес на партията на Ярослав Хашек (1911 година) досега подобни партии в Австрия, Великобритания, България, самата Чехия, Русия и къде ли още не винаги обръщат внимание на най-важните проблеми на стопанския и изобщо човешкия живот.
Споделеното по-горе идва да ни каже, че дефицитът не е изчезнал абсолютно и завинаги. За съжаление българската Бирена партия няма да участва на предстоящите избори. Надявам се обаче, че настоящата статия ще напомни на кандидат управляващите, че от техните бъдещи политики могат да последват много непредвидени нещастия.
Изобщо, както казва един мой познат икономист: „по време на предизборни кампании всички се стремят да убедят избирателите, че конкурентите им са управлявали или ще управляват лошо – и като правило всички се оказват прави“. Това е по-вероятно да се случи, ако не участват и бирените партии.
[i] Васил Георгиев имаше рожден ден в началото на този месец. Той стана лауреат на споменатия фонд през 2007 година по предложение на Евгений Дайнов, аз бях председател на журито. Кръпката получи наградата „За цялостен принос към свободата на духа в България“. Марио Събев Барабата се пренесе в света на светлата памет за него приблизително по това време през 2019 година.