- Постановка
Страната ни се готви за включване в еврозоната. Доминира приповдигната ентусиазирана (но и ирационална) еуфория в очакване на лесно придобивани позитиви. Всички възможни рискове са загърбени, важното е, че се включваме в клуба на богатите. Колко му трябва на многострадалния ни народ – да слави политиците си, които са го повели при богатите. Не се мисли, не е редно да се мисли, не трябва да се мисли за някакви си там трудности – то къде ли ги няма и в бъдеще вероятно ще ги има. Но при богатите е и ще бъде по-друго – там, ТЕ, няма да ни изоставят, ще ни помагат, ще ни издърпват, ще ни подхвърлят в канчето по някоя и друга монетка. И ако трябва, ако е необходимо, ние ще им лъскаме обувките („само за две цигари лъскам обувки стари…“), ще им отваряме и затваряме вратите на автомобилите, ще си ги гледаме в очите. Та как иначе бихме могли да сме заедно с богатите …
Междувременно малко по малко, но твърдо и стабилно, се стопяваме. Проекциите вещаят продължаващо намаление на населението, но и това ще се реши – например чрез внос на трудоваци. Демографските прогнози на различни по характер национални и международни организации (МВФ, СБ, ООН, БАН, НСИ и др.) вещаят в средносрочна перспектива (т.е. в следващите 4-6 години) населението на страната ни да намалее до около и под 6 млн.души, а остава загадка как ще продължава стабилно очертаният низходящ демографски тренд в дългосрочен план.
При всички демографски прогнози евентуалното включване, или не, на страната ни в еврозоната не се маркира, т.е. и да сме в еврозоната, и да не сме, демографските ни процеси ще си следват своите си трендове. От такива нелицеприятни предвиждания нашият роден национален макроикономически елит получава стомашно разстройство, поради което притеснителните прогнози е добре да преминават на заден план. Най-добре би било изобщо да не се дискутират (каквато политика възприема Министерството на финансите, когато по необходимост и по задължение, т.е. по външен натиск, е призвана формално да подготвя средносрочни прогнози при подготовката на поредния скоропостижен държавен бюджет), но в едно общество с претенции за действаща демокрация отделни групички от обществото притежават правото да издърпват на по-предни позиции подтискащи натяквания.
В настоящата бележка се прави опит да се оцени дали и доколко евентуалното ни предстоящо включване в еврозоната би могло да повлияе върху миграционното движение на населението. Не е известно този въпрос да привлича вниманието на макроикономическия ни елит, т.е. неблагоприяни последствия от подобен вид риск официално не се предвиждат.
Всички използвани данни по-долу са почерпени изцяло от Eurostat.
- Миграционни ефекти
На Фигура 1 е представена динамиката на населението на 9-те страни, които преди 90-те години на миналия век бяха членки на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), а по-късно се включиха в ЕС (условно наричани „страни СИВ-ЕС“), за последната декада.
Нищо ново! Населението на България намалява най-бързо, с 8,3% за оценявания период. Редукцията на населението у нас е рекордна както за страните СИВ-ЕС, така и за всички страни-членки на ЕС! Хърватия ни следва по този неблаговиден показател със спад на неселението от 7,6%, но там обществените процеси се развиха по особен начин и придобиха неблагоприятни измерения.
От страните, показани на Фигура 1, Латвия е следващата страна с чувствителен спад на населението (5,8%). Латвия е член на еврозоната от 2014 г. и тя се включва към еврозоната с най-ниска степен на реална конвергенция от страните от Централна и Източна Европа (Таблица 1). Няма достатъчно информация за извличане на надеждни статистически зависимости, но все пак е показателно, че изтичане на население и миграционните процеси са по-слаби в страни, които отбелязват по-висока степен на реална конвергенция към ядрото на страните в ЕС и еврозоната.
На Таблица 1 може да се проследи, че през 2023 г. равнището на потребителските цени у нас е под 60% от средното ценово равнище в ЕС. То е най-ниското не само за страните СИВ-ЕС, но и за всички страни-членки на ЕС. Прирастът на потребителски цени за страните, посочени в Таблица 1, спрямо цените средно в ЕС, е примерно по около 1,5 процентни пункта средногодишно. За нас посоченият прираст вероятно ще бъде по около 2 процентни пункта средногодишно (каквото е в Хърватия на първата година на членство) в продължение поне на декада. Добавената към врозоновата инфлация ще формира определено социално напрежение, което би могло да поддържа миграционния поток на местните жители към страните от ЕС.
- Заключение
Активен изходящ миграционен поток у нас се наблюдава непосредствено след началото на демократичните промени през 90-те години на миналия век. Евентуалното членство в еврозоната премахва всякакви ограничения за презгранично движение на населението, което би следвало да се отчита като възможност за ускоряване на миграционните процеси. Принос за неблагоприятното развитие на демографските процеси у нас дава и поддържаната висока степен на социално разслоение (най-високото в ЕС).
Рискът от продължаването (а дори и активизирането) на вътрешните изходящи миграционни потоци за България при включването на страната в еврозоната не е за подценяване. Макроикономическото управление на страната следва задължително да се съобразява с подобна реалност и да планира своята активност в съответствие с актуализираните демографски оценки.
Възможностите на макроикономическото управление за туширане на негативните ефекти в посочения контекст не са много. Проблемите опират до усъвършенствуване на вътрешното институционално устройство и най-вече – до ускоряване на реалната финансово-икономическа конвергенция към европейските структури.
Потенциалният риск остава все пак като възможност, която би могла и да не се реализира, но управлението на страната е длъжно да се стреми да намалява вероятността за реализация на неблагоприятен сценарий с непредвидими последствия в социално-икономически план.
