Публикуваме анализа на Любомира Димитрова[i], част от доклад, четен в рамките на конференция в СУ…
Редица изследвания, например в Румъния и Мексико, показват динамиката в цените на производител като предвестник на промяната в потребителските цени. Това влияние е пряко и се смята, че промените в тези цени след време променят и динамиката на потребителските цени. Няма причини и в България да не е така.
Ако отчетената от НСИ (чрез индекса на потребителските цени – ИПЦ) инфлация сега е 3,4%, опитът да се видят бъдещите изменения може и следва да се опре на динамиката на цените на производител. Видимите тенденции вероятно ще повлияят и на бъдещата динамика на потребителските цени. А това вече е тема в предизборната кампания и медиите. Тук правя опит да опиша тези тенденции за последната година и половина, като групирам само сходните изменения на цени по отрасли според приложимия и стандартен Класификатор на икономическите дейности
Динамика на цените на производител
Организации като КНСБ предупреждават за резки покачвания в цените на някои хранителни продукти. В пресата се правят аналогии с цените на дървения материал в САЩ или световните цени на металите. Ако тези тенденции се запазят, ще има ефекти и за цените на производител и ИПЦ в България. Но в контекста на множеството възможни аналогии е добре да се сравни сегашното положение с някакъв минал опит.
Както се вижда в първата графика по-долу, покачването на цените през последната година се случва със скорост, близка до тази от рецесията през 2009 г. Пикът на производствените цени е през август 2008 година, когато регистрираният на годишна база ръст достига 16%, а август 2021 година спрямо съответния месец на предходната година увеличението е със 17%.
Освен това графиката илюстрира и разликата в динамиката между цените на производител в промишлеността в България и тази на страните в еврозоната. Това, което прави впечатление е, че до юли 2012 година изменението на индексите в страната поддържат значително по-ниски стойности спрямо базисния период (в случая 2015г.), в сравнение с тези в еврозоната. Следва период на синхронно изменение, който приключва през март 2019 година. От този период натам се наблюдава доста по-динамичен ръст на цените у нас.
Динамика на цените на промишленото производство на вътрешния пазар в България и Еврозоната (2000-2021, 2015=100)
При цените на производител в услугите, видими в следващата графика, динамиката е доста по-спокойна. За съжаление този индекс започва да се изчислява от първо тримесечие на 2015 година и няма информация за неговото развитие от началото на века. Тук се наблюдава почти непрекъснат ръст от първо тримесечие на 2016 година насам. Подобно на първия случай, и тук цените нарастват с по-голяма скорост в България, спрямо еврозоната.
Динамика на цените на производител в услугите в България и Еврозоната (2000-2021) (2015=100)
Често в литературата подобни динамики се обясняват с развитието на цените на енергийните продукти[ii]. Според данните от следващата графика, цените на енергийните продукти в България са по-непостоянни в сравнение с изменението на цените на промишлената продукция (когато от него изключим енергийните продукти). Макар и различни в своята динамика, цените на енергийните и не-енергийните продукти следват един и същи тренд, а коефициентът на корелация е почти 0.99. Ръстът на енергийните продукти с 22% за половин година е рекорден от началото на динамичния ред.
Динамика на цените на енергийните и не-енергийни продукти в България и (2000-2021) (2015=100)
Представената информация се отнася общо за цените на производител в промишлеността и услугите. Но е по-информативно да се групират ценовите промени по икономическите дейности.
Ценовите клъстери в настоящия икономически живот
През последните двадесетина години подобни групирания са традиционна част от икономическия анализ. Целта му в нашия случай е обособяването на клъстери по икономически дейности според тяхната производствена ценова динамика, за да се улесни прогнозирането на инфлацията.
Тук използвам период на анализ от януари 2015 година до юни 2021 година. За специалистите трябва да кажа, че с цел уеднаквяване на честотата на използваните данни, тримесечните индекси на цени на производител в услугите са преработени според препоръчвания от ЕС метод на дисагрегиране, този на Дентън-Шолет.
Без повече методологически подробности ще отбележа, че икономическите дейности са разпределени в четири групи. Двете оси (x и y) показват разстоянието между отделните икономически дейности, колкото по-близко са те, толкова по-сходни са. Картината е следната:
Резултати от клъстерния анализ
Клъстер 1: Метали
Първият къстер се състои само от две икономически дейности – добив на метални руди и производство на основни метали. Връзката помежду им не е учудваща, интересното в случая е свързано най-вече с разстоянието между тези две дейности и останалите – нито един друг клъстер не е толкова отдалечен от всички останали. Видимо при тях ръст се наблюдава още от началото на пандемията, който в случая на производството на основни метали остава непрекъснат до юни 2021 година.
Клъстер 1: Добив на метални руди и производство на основни метали януари 2019-юни 2021 (2015 = 100)
Клъстер 2: Транспорт, далекосъобщения и добив на въглища
Вторият клъстер (отбелязан с тъмночервено) се състои от три икономически дейности – морски и крайбрежен транспорт, далекосъобщения и добив на въглища. Докато при Клъстер 1 връзката между включените дейности е видима, то тук групирането не изглежда толкова интуитивно. Все пак прави впечатление, че цените на морския и крайбрежен транспорт се различават най-много от останалите. Не е учудващо, че добивът на въглища, макар и разделен в отделен клъстер, се намира много по-близо до добива на неметални материали и суровини.
Клъстер 3: Услуги и производство и разпределение на електрическа топлоенергия и газ
В третият клъстер доминират дейности, в сферата на услугите. Сред тях са товарния автомобилен транспорт и услуги по преместване, дейности на пощи, предоставящи универсална пощенска услуга, дейности в областта на информационните технологии, архитектурни и инженерни дейности и технически изпитвания и анализи, дейности по наемане и предоставяне на работна сила, дейности по охрана и разследване, производството, некласифицирано другаде, ремонт и инсталиране на машини и оборудване и производството и разпределението на електрическа топлоенергия и газ. Те се характеризират с бавен, но сигурен ръст и с изключение на производството и разпределението на електрическа топлоенергия и газ, не се наблюдава голяма волатилност на индекса през наблюдавания период.
Клъстер 4: Всички останали
Последната група икономически дейности включва разнообразни производства – от дейности по почистване до производството на облекло. Причината за голямото разнообразие най-вероятно се дължи на факта, че макар и различни, тези дейности и техните цени се влияят от едни и същи пазарни фактори. Но изглежда наложително да бъде направен по-подробен анализ на тази група стопански дейности.
Какво означава всичко това
Очевидно динамиката на цените на производител към август 2021 година е съпоставима с тази от предишната икономическа криза през 2009 година.
При икономическите дейности в България, според тяхната динамика в цените им от 2015 г. насам, най-обособени се открояват онези, които са свързани с добива на метални руди и производството на основни метали, морския и крайбрежен транспорт и дейностите по наемане и предоставяне на работна сила. Освен тях, цените на производител поставят повечето икономически дейности в доста сходна позиция по отношение тяхната динамика през последните 8 години. Това ще рече, че вероятно цените на производител в обозримо бъдеще „ще бутат“ нагоре и ИПЦ. Но дали и как, поради какви причини, това ще се случи, засега не може да се каже без проучване на макроикономическите фактори, които имат съществено влияние върху динамиката на производствените цени в страната.
*Съвместна публикация на „Икономически живот“ и електронното списание Публични политики на СУ, където в началото на следващата година ще се появи пълният текст на тази статия под редакцията на доц. Красен Станчев. В основата й е доклад на автора, представен на 21 октомври т.г. в рамките на международната конференция на СУ на тема „Публичното управление след 2020 г.: какво знаем, когато не знаем нищо“
[i] Авторът е доктор по политически науки и експерт в НСИ.
[ii] Дейностите, включени в групата на енергийните продукти са: Добив на въглища (B05); Добив на нефт и природен газ (В06); Производство на кокс и рафинирани нефтопродукти (С19); Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива (D); Събиране, пречистване и доставяне на води (Е36)
