- Информационно осигуряване
Националният статистически институт (НСИ) публикува регулярно тримесечна и годишна информация за доходите и разходите на домакинствата и на лице от населението. Информацията се представя и в структура. Тя не бива да се надценява, тъй като се оценява въз основа на извадкови наблюдения и анкетни проучвания.
От 2010 г. насам НСИ следи 3060 домакинства, разделени в три подизвадки. Всяка подизвадка се наблюдава по един месец от всяко тримесечие по модела на ротационната извадка. По този начин всяко домакинство от извадката участва в наблюдението по четири месеца през дванадесет месечен период.
Наблюдаваните домакинства се подбират на случаен принцип, но специфика на изследването е, че в използваната методология е заложен принципът на доброволното участие на случайно попадналите в извадката домакинства. Всяко случайно избрано домакинство, което не желае или няма възможност да сътрудничи на изследването, се подменя с друго от същото гнездо и със същия брой членове. Това е причината, поради която методологията на оценяване допуска a priory изкривяване на формираната информация поради наличната възможност отделни домакинства съзнателно да се откажат от наблюдение на домакинските им бюджети по необявени и неясни за обществото причини и съображения.
Анкетните проучвания от указания вид имат своите предимства. Данните от наблюденията могат да се използват единствено и само за статистически цели. Участието на отделните домакинства е публично недостъпна, тя не може да се използва от други институции (освен НСИ) най-вече като доказателствен материал за формиране на обвинения или за данъчно преследване. Това предоставя свобода на анкетираните домакинства за предоставяне на максимално адекватна информация без опасения за използването й за нерегламентирани цели.
Оценката на домакинските бюджети не е безобидно занимание, то не се извършва от любопитство. Структурата на разходите на домакинствата стои в основата на оценката на инфлацията, а величината на инфлацията въздейства върху различни по характер макроикономически показатели, включително свързани с подоходно преразпределение (например за осъвременяване на парични възнаграждения).
ЕС също представя оценки за структурата на домакинските бюджети (чрез EUROSTAT) за страните-членки на ЕС. Те се формират по различна от националната методология, която обаче е една и съща за всички оценявани страни. EUROSTAT публикува данни за домакинските бюджети по отделни страни на всеки пет години, които се използват при оценка на т.нар. хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ).
2. Динамика на доходите и разходите на домакинствата
На Фигура 1 е представено изменението на дохода и разхода на човек от населението (като член на отделно домакинство) за 2011-2020 г.
Забелязва се ясно изразена логична закономерност, по-специално общият доход на човек от населението превишава общия разход на човек от населението за целия период (средногодишно с близо 7%). Изключение от общото правило прави последната 2020 г., когато общият доход на човек от населението превишава общия разход на човек от населението с 12,6!
Наблюдаваното отклонение е следствие от действието на пандемията, както и възприетата макроикономическа политика на компенсация. Специфика на прилаганата политика беше неравномерното разпределение на възникналите финансови тежести върху отделните слоеве на населението. Имаше безусловно потърпевши отрасли (и физически лица), които понесоха основна тежест от действието на пандемията. Друга част от населението обаче беше de facto финансово печеливша поради съкращаване на правени в предишни години разходи. Такъв тип разходи бяха свързани със съкратени туристически пътувания, ресторантьорски и хотелски услуги, културни и спортни дейности и др.под.
Обусловиха се две основни групи от населението – едната група от пряко потърпевши, със съкратени доходи, а другата група реално печеливша поради съкратени разходни дейности.
Правителството се ангажира пряко с безвъзмездно (грантово) подпомагане на пострадалите за сметка на разширяване на непроизводителните дейности, а доходите на втората група от населението продължиха със установената позитивна подоходна динамика. Първата група остана потърпевша, а втората група – печеливша.
По-приемливата политика би била да се възприемат действия, при които цялото население да поеме тежестта от пандемията. Намирането на точното решение не е лесно, но например акцентирането върху инвестиционната активност и стимулирането на инвестициите в отделните отрасли с оглед на утвърждаване на интелигентни практики за по-леко понасяне на подобен тип бедствия би било едно добро решение. Също приемливо би било въздържането от евентуални повишения на парични възнаграждения и прехвърлянето им в бъдеше. Видимо предвидените планови парламентарни избори попречиха да се предприемат по-разумни от гледна точка на конкретната ситуация решения.
Неблагоприятното въздействие на възприетата макроикономическа политика ще се почувства в непосредственото бъдеще. Непроизводителният прираст на паричното обръщение неминуемо ще засили инфлационните процеси, при които вече цялото население ще трябва да поеме тежестта, при това за сметка на натрупани в миналото ценности (например във вид на депозити).
На Фигура 1 впечатлява също чувствителният възходящ прираст на доходите на човек от населението. Средногодишният темп на прираст на декларираните доходи на човек от населението за указания 9-годишен период е 7,1%, докато съответният темп на прираст на номиналния БВП на човек от населението е 5%! Подобна значителна разлика е редно да има и логично обяснение.
Формално принос за формирането на посочената разлика дава прирастът на брутния външен дълг на страната. За посочения период средногодишният темп на прираст на брутния външен дълг на страната за човек от населението (номинално) е 2%. Ако безкритично се сумират двата темпа на прираст ще дадат темпа на прираст на доходите. Проблемът обаче е в това, че прирастът на брутния външен дълг би следвало да се абсорбира и да се включва в прираста на БВП!
Видимо преразпределителните процеси у нас крият немалко тайни. Икономиката съумява да се справя успешно с изпреварващия прираст на доходите на човек от населението, но то би следвало да се извършва за сметка на нещо друго. Единственото „друго“ са доходите на собствениците и на предприемачите. Доходите са групата собственици и предприемачи (декларирана и недекларирана) е била достатъчно висока за да издържи на подобно драстично преразпределение. Допринасят също свиването на трудовите ресурси, както и профсъюзната активност. Логиката и практиката обаче показват, че подобна разлика не би било възможно да се поддържа продължително и в непосредственото бъдеще ще трябва да настъпи процес на постепенно, но устойчиво конвергенция на двете динамики.
3. Междустранови съпоставки
Както и преди е ставало въпрос, подходящо и удачно е сравнението на процесите у нас с тези в сходни нам страни. Те са общо девет страни, които преди 90-те години на миналия век бяха членки на СИВ, а по-късно се включиха в ЕС. За тях е възприето означението „страни СИВ-ЕС“.
Последните оценки на EUROSTAT са за 2015 г.
В специализираната литература се приема, че делът на разходите на домакинствата за храна е показателен за достигнатата степен на икономическо развитие. Колкото е по-недоразвито в икономически план дадено общество, толкова по-висок е делът на разходите за храна на домакинствата и обратно. Германският статистик и икономист установява указаната закономерност през 1857 г. и той е известен като Закон на Енгел за потреблението.
На Фигура 2 е представен делът на разходите за храна в домакинските бюджети в съответствие с оценките на EUROSTAT за деветте страни СИВ-ЕС за 2015 г. Картината и подредбата на страните в нея изглеждат логични, но това, върху което заслужава да се акцентира е скоростта на евентуално сближаване.
За декадата 2005-2015 г. Румъния бележи най-голям относителен напредък по посочения показател, като делът на разходите за храна в домакинските им бюджети намалява с 13,6 процентни пункта. Латвия, България, Полша и Словакия са сравними с отбелязано подобрение (намаление съответно с 5,1 , 5 , 4,5 и 4,6 процентни пункта), но България остава с най-лошо абсолютно равнище на показателя. Ако процесът продължи със сходна динамика дори и към 2025 г. България ще изостава, а може би Румъния ще съумее да ни изпревари.
По-различно е положението при друг основен разходен елемент в домакинските бюджети, а именно разходите за „Жилище, вода, електроенергия и горива“ (Фигура 3). Те зависят от много различни по характер фактори. Основно въздействие оказва структурата на цените, но качеството на живот има не по-малко влияние. Определяща е и възможността и предпочитанията на домакинствата да отделят средства за други, не по-маловажни дейности (например различни по вид услуги). В резултат се получава микс, който има своята информационна стойност, но не е така индикативен, както при разходите за храна.
4. Заключение
По посочените показатели България отбелязва напредък в семейството на европейската общност, но поддържаната скорост може да се оцени като незадоволителна. По-неприятно е, че макроикономическото управление избягва да се задълбочава върху показатели, които на пръв поглед изглеждат второстепенни и не особено съществени, но които са носители на съществена информация. В добавка нерядко те предопределят привлекателността за живот в една или друга страна. А това е свързано както с настоящето, така и особено с непосредствената перспектива.
