Държавата не бива да допуска създаването и поддържането на привилигировани трудово ангажирани групи…
- Постановка
Проблемът за преминаване към чиста (зелена) енергия не е от вчера. С развитието на икономиката замърсяването на жизнената околна среда става все по-нетърпимо. Проблемът има както чисто екологични, така и непосредствено икономически (ценови) измерения. Използването на невъзобновяеми енергийни източници става все по-скъпо, както и все по-нездравословно.
Комплексната полза от необходимото енергийно преструктуриране се възприема и оценява далеч не само и единствено от страните в ЕС. Преди няколко години ЕС стартира официално инициатива за чиста (зелена) енергия. Енергийната трансформация изисква полагането на значителни и сериозни усилия за преструктуриране на енергийния сектор, което засяга чувствително както икономически, така и чисто социални интереси на отдебни слоеве от населението.
Своеобразен стимул за възприемане на идеите предоставят междустрановите сравнения. В конкретния случай междустрановите сравнения е редно да се извършат сред страни със сходни природни дадености.
По-долу се прави опит за оценка на реалности в контекста на зеленото преструктуриране на енергийното производство в страните от Балканския регион. Сред разглежданите страни съществува различно политическо представителство, но социално-икономическите интереси са сравними. Страните са общо 11 на брой: Албания (ALB), Босна и Херцеговина (BIH), България (BGR), Гърция (GRC), Румъния (ROU), Северна Македония (MKD), Словения (SLN), Сърбия (SRB), Хърватия (HRV) и Черна гора (MNE). Пет от тях са членове на ЕС, а останалите шест са евентуални бъдещи членове на ЕС.
Проследява се динамиката на относителния дял на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници и биогорива (Renewables and biofuels) в общото енергийно производство (Primary production) на конкретната страна, за последната декада.
Ползваната информация е изцяло от Eurostat.
- Опашкарска България
На Фигура 1 са представени реферираните данни.
Всички 11 страни от региона разбират ползата, необходимостта и безалтернативността от преминаването към зелена енергия. Най-добре представящите се страни в региона (Гърция и Хърватия) са членки на ЕС, но опашката се окупира също от две страни на ЕС (България и Румъния). Петата страна-членка на ЕС заема междинно положение.
От картината на Фигура 1 може да се заключи, че енергийният преход не е своеволно хрумване на чиновници от ръководството на ЕС, а осъзната необходимост. Разликата сред отделните страни на Балканите обаче е чувствителна, доколкото официално възприетата позиция и политика на ЕС допринася съществено за относително безболезнена енергийна трансформация и чувствително съфинансиране, докато при страните-нечленки на ЕС съпътстващите разходи и трудности се поемат от конкретната страна.
За разглеждания период страните като цяло бележат значителен напредък по пътя към зелена енергия. Средният дял на енергийно производство от възобновяеми енергийни източници и биогорива спрямо общото енергийно производство за страните от Фигура 1 нараства от 29% през 2012 г. на 45% през 2021 г., т.е. с 16 п.п. (процентни пункта)! България изостава по скорост от доминираната тенденция, като се придвижва само с 10 п.п.
Балканските страни-членки на ЕС се придвижват значително по-бързо по пътя към зелена енергия (средно с почти 20 п.п. за периода), особено и най-вече през втората половина на декадата. През целия период България заема последна позиция в тази неблаговидна класация и наблюдаваният тренд не дава основания за промяна на наредбата в непосредственото бъдеще.
- Аналитична оценка
Изоставането на България в разнообразното множество от страни в Балканския регион не е случайно. Действащите правителства у нас през последните минимум десетина години (най-вече правителствата на ГЕРБ) не отдават необходимото сериозно внимание на енергийното преструктуриране. Бягството от отговорност е повсеместно. Добивът на нискокачествени горива продължава с ненамаляваща интензивност независимо от видимите и явни негативни ефекти.
Дори и при репресивния режим от преди 90-те години на миналия век русенци се надигнаха и протестираха против непоносимото замърсяване на околната среда. Сега се изпитва търпението на хората и тяхната издръжливост срещу необмислени действия, свързани с продължаване на наслоени нездравословни и обществено нехигиенични взаимоотношения. Вкоренени корупционни практики въздействат паралелно с отявлени корпоративни влияния. Отхвърлянето на дългосрочно печеливши икономически решения се мотивира негласно и зад кадър с евентуално болезненото възприемане на наложителните мерки, вероятно не без влияние на установени задгранични икономически и неикономически въздействия. Действа с пълна сила до болка позната национална максима: „Ще я караме така, пък като му дойде времето, тогава ще му мислим (мислят)!“.
Лайтмотив на въздържането от енергийно преструктуриране е невъзможността на държавата да осигури алтернативна заетост. Опростен елементаризъм е да се мисли, че държавата (каквото и да се разбира под това понятие) е отговорена и е длъжна да мисли и да осигурява конкретен трудов ангажимент на всеки свой поданик. А. Смит определя три основни функции на държавата: „първо, да закриля обществото от насилия и нашествие от страна на други независими общества; второ, да закриля … всеки член на обществото от несправедливост или подтисничество от страна на всеки друг член на същото общество; трето, да създава и поддържа известни обществени съоръжения (инфраструктура – б.Г.М.) и известни обществени институции, които никога не могат да бъдат в интерес на частно лице или на малък брой частни лица …“.
В икономически план държавата е длъжна да мисли за перспективата, да създава условия за икономически прогрес, да изгражда и да поддържа предвидимо управление като предпоставка за разгръщане на инвестиционната активност. От там нататък всеки гражданин носи своята собствена отговорност за установяване на най-добрия начин (в съответствие със своите собствени специфични възможности) за приложение на своя труд с оглед на постигането на своите собствени цели, свързани най-вече с повишаване на собственото си благополучие. Държавата не е длъжна и не е редно да се ангажира с предоставяне на каквато и да е гаранция за съхраняване на конкретни работни места, а и тя не би могла да го направи. Пазарната икономика изисква и предполага от всеки член на обществото да полага максимални усилия за оптимално приложение на своя собствен труд. При такава постановка пазарното стопанство направлява с „невидима ръка“ (по А. Смит) всеки гражданин на страната, така че неговите икономически действия да съдействат за повишаване на общия стандарт на живот. При това се предполага, че той действа единствено и само в съответствие със своите собствени егоистични цели и изобщо не се интересува от това що е то обществен просперитет.
В икономическата теория е добре осмислена и мотивирана постановката, че (по Ф. Хайек) основна заплаха за пазарния ред е не егоистичното действие на индивиди и фирми, а егоизмът на организираните групи. Нерядко в името на груповата лоялност се върши повече несправедливост, отколко поради егоистични индивидуални мотиви.
- Заключение
Нерядко, поради незнание и/или криво разбирана политическа целесъобразност, правителства следват политики, които противоречат на елементарни доказани принципни правила на икономическата наука. Такова е и положението с проблема за енергийна трансформация у нас, който поражда текущото социално-икономическо напрежение. То се свързва и с недостатъчната икономическа култура на обществото. В такива случаи винаги се намират целенасочено организирани групи, които се стремят да използват максимално създадената ситуация за постигане на явни и твърде често неявни цели с далеч проектирани последствия.
Държавата не бива да допуска създаването и поддържането на привилигировани трудово ангажирани групи. Не е редно и използването на пари на данъкоплатците за удовлетворяване на шумни, но неоправдани претенции. Отговорностите могат да се отклоняват, но рано или късно неоправданите действия ще акумулират социално-икономически напрежения много по-големи от тези, свързани с навременното решаване на назрелите проблеми.
