Русия засилва през последните дни опитите си да се постави в центъра на дебатите по европейската енергийна криза. Президентът Владимир Путин се изкушава да играе картата на газа, за да получи отстъпки от Европа. Но това може да се окаже нож с две остриета за Москва.
Прави ли енергийната криза от Кремъл господар на положението? На Запад, президентът Путин призова за „усилия за стабилизиране на газовия пазар в Европа“, където цените скочиха през последните седмици. На Изток, същия ден Пекин „почука“ на руската врата, за да поиска увеличаване на вноса въглища, ток и газ, за да преодолее своята собствена енергийна криза.
Москва от позиция на силата
В краткосрочен план Русия е в благоприятна позиция поради цената на природния газ. Те се повишиха с повече от 170% от началото на годината, което е чудесна новина за финансовата система на Москва, като се има предвид, че посредством Газпром тя е главният доставчик на газ за Европа. От много време Русия не се е намирала в такава силна позиция, за да води преговори с европейските страни.
Европа мисли, че Москва няма проблем да удовлетвори своите нужди от природен газ. Тя разполага с поле за маневриране, тъй като единственото, което Газпром прави до момента е да спазва стриктно договорите си за доставка с Европа. Брюксел се надява, че газовият гигант може да започне да черпи и от своите резерви.
Много експерти бяха учудени през юни от въздържаността на Русия, която не се изкуши да продава повече газ на европейците в момент, когато цените започнаха да пълзят нагоре. Техният анализ показа, че напротив, Москва се стреми да допринесе за тяхното увеличаване (като ограничи доставките за Европа), за да може да извива ръцете на европейците за завършването на изграждането на газопровода „Северен поток 2“.
Но през това лято последната тръба на оспорвания газопровод, който свързва Русия със Северна Германия, беше положена. Остава само да се получи одобрението на германския регулатор и Русия вече ще може да каже на европейците, че ако те не са прекалено придирчиви по отношение на спазването на процедурите, ще могат да получат повече газ, при това на по-добри цени.
Политиката на руснаците не се свежда обаче само до изграждането на „Северен поток 2“. Те може би гледат по-надалече. Владимир Чижов, посланик на Кремъл в Брюксел, се изрази по не особено дипломатичен начин, че ако 27-те от ЕС очакват да получат повече газ от предвиденото в договорите, ще е добре да „не гледа повече на Русия като на противник“.
Москва дори би могла да се опита от позиция на силата да получи отстъпки по отношение на някои други европейски регулации, които ѝ противоречат, като например пакетът климат-енергия, който в момента се дискутира в Брюксел. Тя даже би поставила за преразглеждане ключовия въпрос за икономическите санкции, наложени от ЕС в отговор на анексията на Крим през 2014 г.
Сегашната криза позволява също така на Кремъл да изправи Европа „пред противоречивостта на енергийната ѝ политика“, смята Владимир Кучеров, специалист по въпросите на енергетиката в Стокхолмския кралски технологичен институт. „Само до преди няколко години европейският енергиен пазар беше стабилен, тъй като се регулираше от 10-15-годишни договори между Европа и Русия. След това Брюксел пожела да приложи по-голяма гъвкавост, за да намали зависимостта си от руския газ (т.е. по-малко дългосрочни договори), което доведе до по-голяма нестабилност на цените и допринесе за сегашната кризисна ситуация“, добавя руският учен, като не крие злорадството си от това, че Европа е принудена да иска от Москва повече газ.
Енергиен шантаж
Сигурно е, че Газпром би желал да подтикне ЕС към подписването на повече дългосрочни договори, за да си осигури гаранции за времето, когато Европа ще започне да развива все повече енергетиката от възобновяеми източници като алтернатива. Но има опасност от „пренавиване на гайката“. Най-напред Москва би допуснала грешка, ако накара Европа да повярва, че Газпром може да реши кризата с цените на енергоносителите като с магическа пръчка. Наистина Газпром разполага с някакво поле за маневриране, за да увеличи доставките, но то е значително стеснено, тъй като зимата започва и в Русия и трябва да се мисли за задоволяването на нуждите на вътрешния пазар.
Също така, Владимир Путин не би искал да изглежда като енергиен шантажьор. Това ще засегне образа на Русия като надежден търговски партньор, който тя се опитва да си изгради и може да навреди на страната в дългосрочен план.
Ако Европа излезе от тази криза с убеждението, че Москва се опитва да се възползва и от най-малката възможност да използва природните си ресурси като дипломатическо оръжие, това ще тласне Брюксел към удвояване на усилията за намиране на алтернативи на Русия и за по-нататъшно диверсифициране на източниците си за доставка на енергоносители.
И най-вече, ако основният доставчик на природен газ в Европа е считан за ненадежден, това би засегнало репутацията на газа като цяло и би дало тласък на развитието на енергетиката от възобновяеми източници. А Москва, която продължава да бъде много зависима от своя износ, няма много какво да предложи в тази област.
Всички пътища водят към Пекин
Кремъл би могъл да пренебрегне тези рискове, ако доставките в Азия могат да компенсират евентуалните загуби на европейския пазар. Декларациите на Китай, че разчита на по-голям внос на руски въглища и газ, ясно показват, че в това има потенциал. Очевидно е, че Русия би желала да облагодетелства Китай, който смята да продължи да използва природен газ, докато Европа във все по-голяма степен се ориентира към възобновяеми енергии.
Но за момента Китай е твърде далеч от това да може да поеме разликата. Понастоящем има само един газопровод, който позволява да се доставят максимум 38 млрд. куб.м газ годишно. Това е твърде далеч от 200-те млрд куб.м годишно, които Русия може да продаде на Европа.
Москва и Пекин могат да опитат да се възползват от сегашната криза, за да ускорят изграждането на втори газопровод, наречен „Силата на Сибир 2“. Но дори тази втора връзка може най-много да удвои доставяния за Китай газ, което е крайно недостатъчно.
Иначе казано, Русия ще продължи, поне още известно време, да бъде зависима от своите европейски клиенти. Начинът, по-който Москва ще управлява тази енергийна криза е „моментът на истината“ за Владимир Путин. Това ще покаже дали той цели краткосрочни облаги, благодарение на високите цени на газа или ще покаже, че той поставя на първо място стабилността на дългосрочните отношения с Европа. Досега руският президент винаги е показвал, че е фин тактик, но доста посредствен при разработването на дъбгосрочни стратегии.
***
По France 24, превод Георги Саулов
