- Постановка
Напоследък, от различни политически партии (основно от ПП „Възраждане“), се лансира упорито идеята за напускане на ЕС. Представянето на идеята е достатъчно агресивно, голяма част от населението не е в състояние да оцени последствията от подобен акт, социално-икономическите тежести от последните няколко години нагнетиха социално напрежение и всичко това се отразява повече хаотично, отколкото премерено, върху настроенията на немалка част от населението. Инициаторите умело пренебрегват, неглижират и не анализират отговорно предимствата от членството на страната ни в ЕС, както и перспективното й членство в еврозоната, използват моментни настроения и набират електорална подкрепа.
Настоящата бележка цели да представи мащабите на финансовата подкрепа, която страната ни получава от ЕС както в абсолютни, така и в относителни измерения, за последните повече от десетина години.
Данните за реално постъпилите европейски финансови средства в страната са почерпени от статистиката на Консолидирания държавен бюджет, публикуван ежемесечно от Министерството на финансите. Основно те се препокриват и от данните в Капиталовата сметка на платежния баланс, подготвян от БНБ.
2. Абсолютна оценка
България получава безвъзмездна финансова подкрепа от ЕС в съответствие с Европейските програми и способността й да ги усвоява, както е и длъжна да прави свои вноски в бюджета на ЕС.
На Фигура 1 е представена динамиката на двата показателя за 2011-2022 г.
Тенденцията на вноската на България в бюджета на ЕС е ясно очертана на Фигура 1. По-различна е динамиката на получаваните грантове.
Обезпокоително е силното колебание на усвоените помощи от ЕС. Техният относителен максимум се достига в края на 2022 г. (Фигура 1). През допандемния период усвояването на средствата от ЕС се свързва и е в съответствие с поредните програмните периоди, в случая 2007-2013 г. и 2014-2020 г. За първия програмен период са договорени допълнително две години за усвояване на предвидените средства. Усвояването на помощите от ЕС от следващия програмен период 2014-2020 г. също изостава, при това чувствително. Едва в края на 2022 г. се реализира значителен прираст на усвоени средства, основно във връзка с помощи по т.нар. План за възстановяване и развитие. В това отношение макроикономическото управление на страната остава в дълг към населението и следва своевременно и безусловно да намери път към равномерното и последователно усвояване на номиналните помощи, предоставяни от ЕС.
3. Относителна оценка
Предоставяните финансови ресурси от ЕС (във вид на грантове) представляват значима част от брутните местни инвестиции, оценявани чрез показателя от статистиката на БВП „Бруто образуване на основен капитал“ (БООК). За 2010-2019 г. в страната са постъпили номинално общо 22,5 млрд.лв. грантове от ЕС. За същия период БООК се оценява на 184,2 млрд.лв., т.е. брутните постъпления от ЕС за десет годишния период са 12,2% от БООК. Ако тези брутни постъпления от ЕС намалим с размера на вноската на страната в ЕС (която за разглеждания период е 9,1 млрд.лв.), то нетният финансов принос на ЕС за разглеждания период се оформя на 7,3% от БООК.
При действието на пандемията в следващите три години (2020-2022 г.) финансовите помощи от ЕС нарастват. За тези три години финансовата помощ на ЕС е 11,3 млрд.лв. при общ размер на БООК за тригодишния период от 71,1 млрд.лв., т.е. брутната финансова помощ от ЕС през трите пандемични години е 15,9% от БООК. Ако се отчетат направените вноски от страната в ЕС за същия период от 4,7 млрд.лв., то нетната финансова подкрепа на ЕС през трите пандемични години се оценява на 9,3% от БООК.
При всички случаи финансовата подкрепа на ЕС е чувствителна при условиe, че значителна част от местните капитали напускат страната. Ако се използва измерителят прираст на капиталоемкост, се установява, че нетните помощи от ЕС са съдействали за средногодишен номинален прираст на БВП през 2010-2019 г. от 0,4%, а през пандемичните години – от 1,2%.
При оценката на постъпилите в страната финансови грантове от ЕС следва да се отчете и начинът на тяхното използване. ЕС отпуска финансови ресурси за конкретни проекти и тяхното изпълнение се наблюдава и оценява стриктно. При установяване на корупционни практики се изисква възстановяване на неправомерно изразходвани средства, както и привличане под съдебна отговорност. Като правило тези действия се проточват във времето, но не се подминават.
4. Заключение
Тези, които проповядват напускане на страната от ЕС, трябва да информират наивните си последователи, че последствията биха се отразили трайно неблагоприятно на тяхното благосъстояние.
Към началото на третата декада на XXI в. България заема твърдо опашкарската позиция в ЕС, но в социално-икономически план България никога не е стояла по-добре в абсолютни и относителни измерения в многовековната си история. Зависи единствено от съвкупния български народ и от неговите представители-интелектуалци, доколко и с каква скорост България ще съумее да се придвижи чувствително по-напред в европейските ранжировки – нещо, за което страната притежава реални потенциални възможности.
