На 7-ми юли т.г. Европейската комисия (ЕК) публикува своята редовна лятна икономическа прогноза. Прогнозата е компактна, тя съдържа предвиждания на две основни групи показатели за всички страни на ЕС: първо, темп на прираст на БВП и второ, индекс на потребителските цени (Consumer price index – CPI). Информацията е за 2020-2022 г., като за 2020 г. са приведени отчетни данни, а за 2021 г. и 2022 г. са представени предвиждания.

Позитивното на предлаганите прогнози е, че те са съставени по единна методология (макар че детайли от методологията остават зад кадър) и са добра основа за междустранови сравнения и съпоставки.

Специфика на обхванатия период е възникването, действието и преодоляването на кризата, свързана с пандемията Covid-19. Страните от ЕС възприемат и реагират на пандемията по различен начин, поради което и икономическите въздействия по отделни страни за 2020 г. не са еднозначни и съпоставими.

Рецесията от 2020 г. повсеместно се следва от компенсиращо се икономическо възстановяване през следващата 2021 г. и възходящо икономическо развитие през 2022 г. Това е причината, поради която откъслечното проследяване на икономическата динамика за 2021 г., както и за 2022 г. по страни, само по себе си не е достатъчно показателно. То трябва да се извършва за целия три-годишен период 2020-2022 г., за да може да се отчете както неравномерната икономическа рецесия по страни през 2020 г., така и съответното неравномерно възстановяването и позитивен прираст през следващите една-две години.

Фиг. 1

На Фигура 1 е представен предвижданият от ЕК агрегиран темп на прираст на БВП общо за три-годишния период 2020-2022 г. по отделни страни СИВ-ЕС (9-те страни, които до 1990 г. бяха членки на СИВ, а по-късно се включиха почти едновременно в ЕС). ЕК предвижда Чехия да реализира минимален темп на прираст на БВП за разглеждания период, но БВП на човек от населението на Чехия е от най-високите за групата страни.

Показателно е, че България вероятно ще реализира едни от най-ниските темпове на прираст на БВП за периода, независимо от трайно изоставащата икономическа позиция на страната. Всички други страни СИВ-ЕС се предвижда да растат икономически по-бързо от България. Заслужава да се отбележи предвижданата динамика на нашата съседка Румъния, с която България беше сравнима и съпоставима в началото на текущия век. Прогнозите на ЕК са за икономически растеж на България за 2020-2022 г. от 4,3%, докато същият икономически растеж на Румъния е 8,3% (т.е. почти двойно по-висок!).

Икономическата динамика се свързва по естествен начин с прираста на БВП на човек от населението. ЕК не оценява явно посочения показател (а оценява единствено сумарния за страната прираст на БВП), но разликата в темповете на прираст не може да е съществена.

Фиг. 2

На Фигура 2 е представен БВП на човек от населението за 2019 г. (отчет) и предвижданото от ЕК равнище на показателя за 2022 г. (с указаната по-горе уговорка). Не е необходимо да се навлиза в детайли, за да се оцени, че неблагоприятната опашкарска позиция на нашата страна не само се запазва, но дори се и влошава.

Както Фигура 1, така и Фигура 2 демонстрират, че икономическите процеси в нашата страна не вървят добре в сравнение с останалите страни СИВ-ЕС. Причините е редно да се търсят в особеностите на макроикономическото управление. Това, което може да се твърди с голяма доза увереност е, че както корупцията, така и слабата компетентност на управленските екипи, както и несправедливото правораздаване, потискат икономическия просперитет и циментират твърдо опашкарската позиция на страната ни в ЕС.

ЕК предлага свои прогнози и за динамиката на цените, чиито анализ заслужава специално внимание. Това, което прави впечатление е, че страните-членки на еврозоната бележат по-ниска инфлация от тези, които продължават да са извън еврозоната. България се включва de facto към първата група страни. Проблемът с инфлацията у нас е, че страната ни поддържа (все още) най-ниско ценово равнище в ЕС, което не може да продължава прекалено дълго. Ще трябва да стартира процес на относителна ценова конвергенция, който при фиксиран валутен курс може да стане единствено и само чрез изпреварваща вътрешна инфлация спрямо еврозоната.

Заключение

Както вътрешните, така и международните прогнози предвиждат твърда опашкарска икономическа позиция на България в ЕС за обозримото бъдеще. Проблемът е дали и доколко страната ни е обречена да заема неизменно последната икономическа позиция в ЕС. Обидно и срамно е за всеки гражданин на Република България страната да се определя като вечно изоставаща в семейството на държавите от ЕС. При това не е необходимо България да преоткрива пътища за ускорено икономическо развитие. Те са ясни и известни, необходимо е единствено да бъдат непоколебимо следвани.

Преди да се поеме печелившият път обаче е задължително и необходимо управлението на страната да се повери на знаещ и можещ контингент от честни и компетентни представители. Интелигентният избор е възможно да се реализира от подготвен и образован народ, който е в състояние да оцени адекватно последствията от своите собствени изборни решения.

В това отношение местната интелигенция е в неизмерим дълг към своя собствен народ.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"