От средата на 2021 г. до края на 2022 г. Европа и части от Азия бяха обхванати от енергийна криза, тъй като цените на петрола, газа, въглищата и електроенергията скочиха, в някои случаи до рекордно високи нива, принуждавайки домакинствата и фирмите бързо да намалят потреблението. Инвазията на Русия в Украйна и санкциите, наложени в отговор от САЩ и техните съюзници, прекъснаха енергийните доставки, които вече бяха силно увеличени от възстановяването на индустриалното производство след епидемията от коронавирус. Но 18-24 месеца по-късно, острата фаза на корекцията е завършена, с комфортни енергийни запаси и цени, които се връщат към дългосрочни средни стойности, коригирани спрямо инфлацията, изтъква коментар на Ройтерс…
Несъмнено ще има още сътресения в бъдеще, но прекъсването, свързано с края на пандемията и нахлуването на Русия в Украйна, приключи. Пазарите се адаптираха.
Остатъчният проблем на Европа е, че тя смени сравнително евтиния руски тръбопроводен газ със сравнително скъп втечнен природен газ, излагайки на риск промишлената си конкурентоспособност, но това е по-скоро хроничен проблем, отколкото криза.
Петрол
На петролния пазар вътрешното производство на суров петрол и кондензат в САЩ продължи да се увеличава и през август 2023 г. надмина пика си преди пандемията. Други източници на производство извън ОПЕК също растат стабилно.
Високо точни данни от САЩ показват, че в средата на ноември търговските запаси от суров петрол са били 12 милиона барела (+3% или +0,26 стандартни отклонения) над предишната десетгодишна сезонна средна стойност, индикация, че пазарът е добре снабден.
Фючърсите за първия месец на суров петрол Brent са средно $82 за барел досега този месец, точно в съответствие с медианата от началото на века след коригиране на инфлацията. Шестмесечният календарен спред на сорта Brent се търгува при среден спад от $1,57, само малко над дългосрочната средна стойност от $1,04.
До края на 2022 г. и началото на 2023 г. страховете за свръхпроизводство и потенциалното натрупване на петролни запаси замениха опасенията за недостатъчните доставки и бързото изчерпване на запасите.
В отговор Саудитска Арабия и нейните партньори от ОПЕК+ намалиха добива многократно, за да предотвратят започващо натрупване на запаси, в рязък контраст с натиска върху тях година по-рано да увеличат добива, за да облекчат очаквания недостиг.
Газ
Бърза корекция също е очевидна при газа, където запасите в САЩ постоянно са над предходната десетгодишна сезонна средна стойност от февруари 2023 г., а износът се е увеличил до рекордни темпове. Цените на фючърсите на газ в САЩ за предния месец се търгуваха близо до най-ниските си нива от 30 години, веднъж коригирани спрямо инфлацията, потвърждавайки, че пазарът реагира на започващ излишък.
В Европа съхранението на газ непрекъснато е на рекордни сезонни нива от края на първото тримесечие на 2023 г. след необичайно топла зима през 2022/23 г. и резки спадове в промишленото потребление на газ.
Енергоемкото производство в Германия е намаляло с около 17% от началото на 2022 г. и не показва признаци на възстановяване. Общото потребление на газ в 7-те най-големи потребители на Европейския съюз – Германия, Италия, Франция, Холандия, Испания, Белгия и Полша – е намаляло с 13% през първите девет месеца на 2023 г. в сравнение със средната десетгодишна сезонна стойност преди инвазията за 2012-2021 г.
Коригираните спрямо инфлацията фючърсни цени за предстоящата година са средно 48 евро за мегаватчас досега през ноември, което е спад от 223 евро в разгара на кризата през август 2022 г. В реално изражение цените за година напред са били средно 53 евро досега през 2023 г. в сравнение с 23 евро през петте години между 2015 и 2019 г. и 32 евро между 2010 и 2014 г.
Въпреки че цените са все още високи, те вече не са на кризисни нива и е вероятно да се понижат допълнително през 2024 г.
Въглища
Още по-сериозна корекция настъпи при въглищата, като търсенето рязко спадна, тъй като доставките на газ станаха по-изобилни, докато производството в мините се увеличи. Реалните цени за една година напред на въглищата, доставени в Северозападна Европа, са били средно едва 112 долара за тон през ноември 2023 г. от рекордните почти 300 долара за тон през септември 2022 г.
Що се отнася до производството, Китай, най-големият въгледобив в света, увеличи производството с 425 милиона тона (10%) през 2022 г. и го е увеличил с още 144 милиона тона (4%) досега през първите десет месеца на 2023 г.
Регулиране
Всеки пазар е претърпял малко по-различен процес на приспособяване, но всички са били вариации на по-бърз растеж на производството и по-бавно нарастване на потреблението.
При петрола потреблението нараства по-бавно поради забавяне на бизнес цикъла, докато производството извън ОПЕК+ нараства по-бързо, тласкайки пазара към излишък.
Износът на Русия остава висок въпреки санкциите чрез избягване (използване на законови вратички, предназначени да поддържат износа и увеличаване на използването на танкери от тъмния флот) и укриване (неправилно деклариране на цените на товарите).
Що се отнася до газа, Европа преживя необичайно топла зима през 2022/23 г., която намали потреблението, а също така се получи голямо намаление на промишленото търсене от най-енергийно интензивните потребители, тъй като фабриките спряха производството.
Европа успя да замени доставяния на газ по тръбопроводи от Русия с повече внос на втечнен природен газ, надхвърляйки наддаването на други клиенти в Южна и Източна Азия през зимата на 2022/23 г., принуждавайки част от тежестта на приспособяването върху по-бедните страни.
Що се отнася до въглищата, нарастващият добив на мините в Китай плюс експоненциалното увеличение на производството на възобновяеми енергийни източници от вятър и особено слънчева енергия облекчиха недостига и позволиха на производителите да увеличат запасите от гориво.
Други фактори, които са допринесли за корекцията, включват високи нива на водно производство в Бразилия, което намалява необходимостта от внос на LNG, и необичайно мека есен в Северозападна Европа през 2023 г.
Но общият фактор е огромният мащаб на покачването на цените през 2021 г. и 2022 г., което ускори и концентрира процеса на приспособяване в сравнително кратък период.
В резултат на това, след брутално болезнено приспособяване през 2021 г. и 2022 г., производството, потреблението и запасите станаха много по-удобни до края на 2023 г. и през 2024 г., с което фазата на кризата приключи.
