На 1 януари еврото навърши 20 години. Сега това е общата валута на 19 европейски страни. На 20 години – човек вече излиза от юношеството…
Това може добре да бъде отнесено към европейската валута, защото тя все още не е изпълнила всичките поети обещания. Не успя да се превърне в алтернатива на долара, за което мечтаеха европейците. Но еврото осигурява консенсус между тези, които го използват и само по себе си това вече е успех. Гърците, които толкова страдаха от безкомпромисното прилагане на правила му, са, въпреки това, твърде привързани към него. Противниците му, най-вече от крайната десница на политическия спектър, в крайна сметка приеха единната валута. А тя продължава да бъде привлекателна. Хърватия и България са в списъка на страните, които ще се присъединят към нея. Африканските страни, които замислят въвеждането на обща валута, еко в Западна Африка, наблюдават с интерес изграждането и управлението на тази все още млада, но вече добре поставена на световния валутен пазар валута. Тя е втората след долара и на нея се падат 20% от световните транзакции.
Какви са предимствата на еврото за тези, които го ползват?
Както за гражданите, така и за фирмите то улеснява търговския обмен в целия валутен съюз. Няма ги вече проблемите с обмяната по границата, отпадна и надпреварата на правителствата към прилагане на конкурентна девалвация с цел да се защити износът на страните им. Често въвеждането на еврото се свързваше с очаквано повишаване на инфлацията. В действителност стана точно обратното. То позволи да се ограничи нарастването на цените посредством действията на Европейската ценрална банка. И най-бедните страни дълго време се облагодетелстваха от скромните лихвени проценти, гарантирани от единната валута благодарение на големите износители от Северна Европа като Германия и Нидерландия.
Но пък точно тези лесни пари бутнаха най-слабите в пропастта на дълговата криза
Криза, която изведе на преден план несъответствието меду икономиките на страните-членки на валутния съюз. И липсата на солидарност между богатите от Севера и тези от Юга. Но тази криза на растежа беше болезнено преодоляна и не успя да разруши еврото. Днес в условията на новата икономическа криза, предизвикана от пандемията от Ковид-19 виждаме, че страните членки узряха за разбирането, че солидарността е неотменен дълг на един валутен съюз. За първи път европейците увеличават общия дълг и парите са преразпределени включително и между страните, които не са членки на еврозоната.
Какви са предизвикателствата пред еврото?
Завръщането на инфрлацията без съмнение е най-спешният проблем за разрешаване. Европейската централна банка трябва да успее да маневрира, за да не допусне рязка промяна в сътношението между цените и заплатите. Страните-членки на еврозоната трябва да реформират правилата от Маастрихт, които могат да се окажат контрапродуктивни за излизането от кризата. Това изглежда напълно възможно като се има предвид, че новото германско правителство изглежда, че е a priori благосклонно настроено. Накрая това младо евро, едвам излязло от юношеска възраст, трябва да се справи и с нова неочаквана конкуренция – на криптовалутите.Тук отново Европейската централна банка трябва да покаже бдителност и въобръжение, за да докаже, че единната валута е способна да се приспособи към това ново предизвикателство, предложено от биткойна и неговите аватари.
Коментар на RFI, превод Георги Саулов
